„Президентът Тръмп иска намаляване на силата на прокситата на Иран в региона, докато се стигне до ликвидирането им. Но това не може да се случи в рамките на седмици и дни. Трябват години. Затова тези организации ще представляват заплаха за сигурността и в региона, и в света като цяло“.

Това обясни пред БНР журналистът Мохамед Халаф.

Геополитически контекст в Ливан и ескалация между Израел и „Хизбулла“

Журналистът Мохамед Халаф поставя акцент върху ролята на държавата Ливан, която според него не може да бъде изключвана от уравнението на конфликта. Той описва ситуация на продължаващо напрежение, при което въоръжената групировка „Хизбулла“ се оказва централен фактор в сблъсъка с Израел.

„Държавата Ливан не може да бъде изключвана. „Хизбулла“ обяви война срещу Израел под предлог, че отмъщават за убийството на аятолах Хаменей. „Хизбулла“ има нови дронове, които поразяват доста граждански обекти в северната част на израелската територия. Затова израелците водят сухопътна война. В този контекст „Хизбулла“ не спря да атакува позициите в северната част на Израел. Това доведе до решение на правителството на Нетняху да се проведе още по-голяма военна операция, да се окупира част от столицата Бейрут“.

Според анализа, който прави Халаф, на терен се наблюдава цикъл от атаки и ответни действия, който постепенно разширява мащаба на конфликта и увеличава риска от по-дълбока регионална ескалация.

Преговорният процес между Иран и САЩ

В друг акцент от анализа се разглеждат отношенията между Иран и САЩ, като Халаф подчертава противоречивите сигнали, които двете страни изпращат относно диалога помежду им.

„Президентът Тръмп казва, че преговорите продължават. Иранците – че са ги спрели. Всъщност нямаме директни преговори между двете воюващи страни. Има размяна на различни писма чрез Пакистан. И няма развитие в преговорите, ако вярваме на писмата. Все още няма никакво решение и това ще продължи на фона на последното писмо на президента Тръмп, в което той добави по-строги условия към предишното“.

Тук се очертава картина на непряк дипломатически контакт, при който комуникацията се осъществява чрез посредници, но без реален напредък към споразумение.

Вътрешен натиск и стратегически ограничения

И двете държави, според анализа, се намират в сложна позиция, в която възможностите им са ограничени от вътрешни и външни фактори.

„И двете страни обаче са изправени пред трудности и нямат особено голям избор, обясни журналистът в предаването „12+3“.

„Иранците вече са притеснени от това, което прави президентът Тръмп – икономическото задушаване. Нещата там са доста зле икономически и социално. Има недоволство сред населението от това, че цените са високи и не могат да се справят с разпада на националната валута.

САЩ в момента също не са в изгодна ситуация. Не могат да обявят победа, защото Иран държи много ключови места, сред които е Ормузкия проток. Заедно с това те заплашват да атакуват държавите в Залива. Президентът Тръмп очаква да се стигне до колапс в Иран и хората да се разбунтуват по-мащабно срещу режима. Дали това ще се случи никой не може да прогнозираредактирай статията, така че да не съвпада съвсем с оригинала но без да се губи последователността, без да се съкращава текста и след първия абзац да се сложат подзаглавия не махай цитатите и ми бодни важнитие думи в текста“.