Българското правителство включи страната ни в т.нар. „Съвет за мир“ – структура, създадена по лична инициатива на Доналд Тръмп, извън рамките на ООН, ЕС и дори НАТО. Идеята на този съвет е да събере около една маса ключови световни играчи и да предложи алтернативен център за вземане на решения по глобалните конфликти.
Подписът под документа бе положен от премиера в оставка Росен Желязков, което предизвика политическата буря
След като информацията излиза публично, следват остри реакции, критики и притеснения, включително от среди, близки до проевропейски лагер. Външното министерство прави рязък завой и се отказва да внесе документа за ратификация в Народното събрание, което на практика замразява участието на България.
Тоест – първо влизаме, а накрая се правим, че нищо не е било
В предаването „Челюсти“ Кузман Илиев формулира въпроса, който всъщност виси над цялата ситуация:
„Защо да не сме там?“
Според него страхът не е геополитически, а идеологически. Евролибералният елит не харесва Тръмп, не харесва Орбан и всичко, което излиза извън брюкселската линия. А българските политици, казва Илиев, рефлексно следват това неодобрение, без да мислят за реалния национален интерес.
Той е категоричен:
„Ние нямаме нито икономически, нито политически аргументи да не участваме. Ако не сме на масата, ще сме в менюто.“
И добавя още по-тежко обвинение:
„Нашите политици лъжат Доналд Тръмп в очите заради натиск от европейските либерали.“
В превод от дипломатически език това означава: България официално казва едно на Вашингтон, а прави друго заради Брюксел.
Каракачанов: Тръмп удря по ООН
Бившия военен министър Красимир Каракачанов поглежда темата още по-стратегически. Според него със „Съвета за мир“ Тръмп директно подкопава ООН, защото създава паралелна структура за глобално влияние. Той описва новия съвет като геополитически сандвич: от едната страна са Русия и Китай, от другата – Франция и Великобритания, а в средата Тръмп като режисьор на сцената
Тоест – не мултилатерализъм, а контролирана арена за силните на деня
Но Каракачанов не критикува самата идея, а българската позиция:
„Тръмп си гони американските интереси. Ние трябва да си гоним българските.“
И тук идва най-тежката му реплика:
„В България политиците нямат собствена воля. Те се слагат и се подмазват.“
Според него решението да се отстъпи не е държавническо, а лично мотивирано – Борисов и Пеевски, твърди Каракачанов, го правят, за да гарантират собствената си сигурност, не тази на страната.
Големият въпрос, който остава
Цялата история всъщност оголва един стар български проблем: Имаме ли външна политика или просто навик да кимаме?
Участието в такъв съвет не означава автоматично подкрепа за Тръмп, нито скъсване с ЕС. Означава присъствие на маса, където се чертаят новите линии на света. Отказът, направен под натиск и без обществен дебат, означава друго: че България отново избира да не избира, да стои между лагерите, но без глас, без позиция и без стратегия.
И както често се случва в нашата история, най-опасното не е грешният избор, а липсата на избор изобщо.
Източник: Нова нюз





