Трагични странници от бившия Съветски съюз, държавен терор на лидерите, съпротива срещу режима, трудно всекидневие. Тези думи най-добре описват съдбата на онези, преминали през комунистическите лагери на СССР.

Писателят Александър Солженицин в своя роман – Архипелаг ГУЛАГ доказва съществуването им. В него той разказва за тези ужасяващи места, които се оказват път към смъртта за милиони хора.

Началото

Трудовите концлагери са съществували в Съветския съюз в дълъг период от време. Те обхващат официално периода от 1923 година, да 1961 година. В историята са известни като Архипелаг ГУЛАГ, по книгата на Солженицин. Абревиатурата на тези злокобни места идва от съкратеното название на управлението на руските трудови лагери – главно управление на лагерите.

На раздумка хората още водят спорове колко хора са преминали през тези десетилетия през системата на тези лагери. Няма единно мнение, цифрите варират от 2 милиона до 50 милиона.

Масовото мнение е, че тези лагери са построени за политически затворници.

Всъщност, разглеждането на архивите показва, че това не е съвсем вярно. „Архитектурата“ на лагерите е впечатляваща. Те представляват една много пъстра група от прослойки. Започва се от обикновени криминални престъпници, прегрешили държавни служители или партийни функционери, религиозни активисти, обикновени интелектуалци и учени.

Началото на тази система за принудителна експлоатация на хората може да бъде отнесено още към 1918 година, веднага след болшевишката революция. Ленин издава заповед всички несъгласни с политиката на болшевиките да бъдат изпратени в трудови лагери и да бъдат третирани като врагове на революцията. Още на следващата година след болшевишката революция е създаден първият комунистически лагер Соловки.

Соловецкият манастир на Бяло море, който бил богат и внушителен, станал първият пристан за концлагеристи. Управляван е изцяло от тайната полиция и е първата издънка на това, което по-късно се превръща в колония от трудови лагери.

Има обаче и друг интересен факт.

През 90-те години организацията „Международен мемориал“ си позволява да публикува множество снимке, разкриващи зверствата, които се правят в тези лагери. На 29 декември 2021 г. Върховният съд на Русия нарежда сдружението да бъде закрито. Причина за това е неспазване на закона за чуждестранните агенти.

Организацията е обвинена в това, че е пропуснала да отбележи, че е определена от правителството като чуждестранен агент.

Това е история на ГУЛАГ – откъс от романа

История на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз.  Те се ширят от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград.

Неотделим от историята на Съветския съюз, ГУЛАГ е наказание за углавни престъпления, но и инструмент за масов терор над реалните и мнимите противници на режима. Освен това е важен фактор в икономическото развитие на страната.

В разцвета на лагерите – между 1929 и 1959 г. – през системата преминават около 18 милиона осъдени. В монументалното си изследване – обхващащо хиляди мемоари на лагерници и огромни документални архиви – Ан Апълбаум разкрива бита и нравите на лагерите; тяхната йерархия; националните и социалните особености във взаимоотношенията на осъдените; кошмара на робския труд, глада и униженията; цената на живота и смъртта, достойнството и низостта, отчаянието и надеждата, омразата и любовта…