ВСУ отрекоха изстрелян от тях дрон да е поразил Запорожката АЕЦ, предаде Асошиейтед прес. Вчера Русия обяви, че ВСУ са атакували окупираната от нея в началото на войната атомна електроцентрала в Югоизточна Украйна. Днес украинската армия отрече това твърдение като „поредния пропаганден ход“ от страна на Русия.
В изявление ВСУ казаха, че спазват международното хуманитарно право и са наясно с „последиците от всякакви действия, насочени към ядрени съоръжения“.
„В съответния участък от фронтовата линия по време на инцидента не е имало активни бойни действия и не са използвани оръжия“, пише в текста.
Украинската държавна агенция за ядрен надзор, от своя страна, заяви, че щетите, за които твърди Русия, че са били нанесени, трябва да бъдат потвърдени от експертите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в най-голямата атомна електроцентрала в Европа като част от дългосрочна мониторингова мисия, информира БТА.
„Атакуването на ядрени обекти е като игра с огъня“, каза генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси, осъждайки нападението, без обаче да обвини някоя страна за него.
Запорожката АЕЦ, която се намира близо до фронтовата линия, бе окупирана от Русия през март 2022 г. – броени дни след пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари същата година, което предизвика опасения от ядрен инцидент. Тя редовно е подлагана на обстрели, за които Москва и Киев се обвиняват взаимно, като при това всяка от двете страни в конфликта твърди, че другата взема централата на прицел умишлено.
Всъщност след неубедителната демонстрация на сила на парада за Деня на победата Кремъл отново насочи вниманието към фронта
Само за няколко дни Русия изстреля стотици дронове и десетки ракети срещу Киев, при една от най-мащабните въздушни атаки от началото на войната.
Но зад поредната размяна на ракети, дронове и политически послания се крие много по-голяма промяна. Войната в Украйна все по-малко се решава от броя на танковете и все повече от способността за технологична адаптация.
Има нещо почти иронично в цялата картина. Путин започна войната с очакването, че численото превъзходство и тежката техника ще решат всичко. Четири години по-късно едно от най-интересните развития е, че група оператори с очила, антени и евтини дронове често оказват по-голямо влияние върху бойното поле от цели бронетанкови подразделения. Историята обича подобни обрати.
Докато Европа се колебае, Украйна изобретява бъдещето на войната, като нанася удари по Русия там, където е най-болезнено. Тя извършва удари с дронове на далечен обсег по петролни рафинерии дълбоко в руска територия. В резултат на това близо 40% от капацитета на Русия за износ на петрол е извън експлоатация. И петролът не е единственият начин, по който тя страда
Денят на победата на Русия на 9 май, съпроводен от временно прекратяване на огъня, имаше за цел да демонстрира сила. Но тази година посредственият парад – без бронирани машини на Червения площад за първи път от близо две десетилетия, поради страх от украински дронове – стана вирусен, само че не по причините, на които Путин се надяваше.
Унижението на Путин
Институтът за изследване на войната писа, че Русия „демонстрира сила след унижението от самото примирие“. Вицове за това, че Русия е твърде уплашена дори да отпразнува най-известния си празник, станаха популярни онлайн. Декретът, който Зеленски издаде за провеждането на въпросния парад, се превърна в своеобразна черешка на тортата на това унижение.
Езикът на автокрацията
Но бомбардировките над Киев наистина имат стратегическа полза. Русия не изпраща 600 дрона, последвани от ракети, просто за показност – тя го прави, за да изчерпи противовъздушната отбрана на Украйна. Всяко прихващане изтощава ключови запаси от американски ракети „Пейтриът“ – единствените, способни да се защитават от балистични ракети – които Вашингтон вече не попълва .
В момента нито една европейска система за противовъздушна отбрана не се произвежда в обем, близък до необходимия на Украйна.
Ударите също така са сигнал за сила в преговорите с Вашингтон. Тръмп, подобно на Путин, говори езика на силните (много удари наведнъж) и бързите (в рамките на часове, а не дни) удари. Въпреки че мирните преговори са в застой, както Русия, така и Зеленски заявиха по-рано този месец, че очакват дипломацията да се засили.
Преди подновяването на преговорите, Путин иска да седне на масата за преговори с тероризирана Украйна и Вашингтон, който приема Русия сериозно. Данни от Центъра за стратегически и международни изследвания показват, че Русия ускорява темпото на ударите си, когато преговорите зациклят, и намалява, когато те са активни.
Покрай конфликтите в Близкия изток вниманието на Запада е разпиляно, а ангажираността на Запада с Украйна никога не е била по-слаба. И Русия го знае. Те вече заплашиха с нови удари срещу Киев в понеделник. Ако те дойдат, ще станем свидетели.
Кой може да гарантира сигурността на Европа през следващите десетилетия?
Но докато политиците спорят за преговори, санкции и бъдещи гаранции за сигурност, на самото бойно поле вече се случва друга революция. Тя не идва от дипломатическите маси, а от дроновете, които постепенно пренаписват правилата на войната.
Украйна намери ключа към победата, когато дронове превзеха пехотата.
Въпреки че наземните боеве с руските окупатори продължават, тежестта на конфликта се измести във въздуха. Според The Telegraph това се е случило, след като Украйна стана първата страна в света, създала „Силите за безпилотни системи“, подразделение на въоръжените сили, специализирано в дронове.
The Telegraph припомня, че в ранните години на войната Украйна е разчитала на превозни средства, оръжия и оборудване, доставени от западните ѝ партньори. Употребата им е била обект на определени ограничения.
„Сега виждаме, че тази политика е била погрешна. Откакто администрацията на Тръмп започна да орязва помощта за Украйна, „лъвовете на Зеленски“, които все още имат достъп до западното военно разузнаване, са принудени да разчитат на своята изобретателност и хитрост“, пише изданието.
Смята се, че численото превъзходство на Русия, което преди пълномащабната инвазия е имала 141 млн. население, „неминуемо ще доведе до поражение на Киев“ – до голяма степен поради многото жертви, които украинската армия не може да си позволи. Ето защо е било необходима различна стратегия.
Украинската армия създаде Силата за безпилотни системи, която провежда бойни действия с помощта на дистанционно пилотирани въздушни, наземни, повърхностни и подводни. Изданието подчертава, че това е първият военен клон в света, който специализира безпилотни системи.
Днес украинската индустрия за дронове ежедневно разработва нови бойни приложения и концепции
Армията ги тества, докато едновременно обучава оператори за бойни действия. Съобщава се, че в бойни действия са използвани над 170 различни безпилотни системи, сред които фиброоптични дронове и атакуващи дронове с далекобойно насочване.
„Иронично е, че много иновации в технологията за дронове, като използването на оптични влакна, произлизат от руснаците, но са копирани и използвани с по-голяма ефективност от командването на въоръжените сили. Украйна се научи да използва сръчността и таланта на своите оператори на дронове, чиито индивидуални подходи и предложения се насърчават и приемат с одобрение от висшето командване Русия, за разлика от това, е регресирала до сталинска автокрация, подозрителна към всяка лична инициатива“, смята авторът.
Междувременно, припомни той, руският диктатор Владимир Путин продължава да настоява от армията да извършва мащабни атаки, включващи огромен брой войски и техника. Такива атаки не са използвани от Втората световна война.
„Той създаде система за сигурност, която е подозрителна към всяка индивидуална инициатива и е предназначена да потиска инициативата на обикновени хора. Армията на Путин докара чук на бойното поле. Войските на Украйна обаче са умели със скалпел. А показателите за бойната победа в Украйна в момента изглежда са по-малко за размера на населението и броя на танковете или самолетите, а повече за индивидуалната инициатива и интелигентните машини“, заключи The Telegraph.
SafeNews припомня, че експертите смятат, че широко разпространеното използване на дронове помага на Украйна да изчисти бойното поле от руската пехота и да осакатява линиите за комуникация, Същевременно дронове унищожиха онова, което някога е било фиксирана предна линия, заменяйки я с много по-широка.
„Зона на убийство“, това е съвременната „ничия земя“, където движението с превозно средство или пеша е изключително рисковано.
Войната все още не се печели само с дронове. Територията продължава да се държи от пехота, логистиката остава решаваща, артилерията също. Но това, което виждаме, е промяна в относителната тежест на различните компоненти на армията.
Това е тъжната страна на почти всяка голяма технологична промяна във военното дело
Ние днес възхищаваме радара, реактивната авиация, GPS, интернет, безпилотните системи… зад всяка от тези истории стоят войни и разрушения. Но всяка такава идея е купена и с нечия кръв. Това е неудобната истина зад почти всички велики военни иновации. Историята ги помни като технологични пробиви. Хората, които са живели през онези години, са ги виждали като отчаян опит да оцелеят още един ден.
При Украйна контрастът е особено болезнен. Когато четеш за „Силите за безпилотни системи“, за оператори, които управляват дронове на десетки километри от фронта, за алгоритми, оптични влакна и нови тактики, лесно е да се увлечеш по технологичната страна. Но причината всичко това да се развие толкова бързо е, че хората са търсили начин да оцелеят.
Всъщност големият успех на тези системи не е само, че унищожават техника или спират настъпления. Успехът е, че позволяват на една армия да постигне определен ефект с по-малко загубени човешки животи. Това вероятно е най-важният аргумент в тяхна полза.
И все пак остава горчивият парадокс
Историците и военните анализатори след време вероятно ще говорят за тази война като за момента, в който дроновете промениха бойното поле. Семействата на загиналите няма да я помнят по този начин. За тях тя ще остане войната, която е отнела близките им.
Понякога в новините и анализите говорим за доктрини, стратегии и технологии, защото това е езикът, с който се опитваме да обясним случващото се. Но под всички тези термини стоят хора. И точно затова всяка военна иновация носи двойно наследство: от една страна променя бъдещето, а от друга напомня колко висока е била цената, за да се стигне дотам.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източник: europeancorrespondent, The Telegraph
