Шефът на НАСА Бил Нелсън направи едно и също изявление два пъти през миналото лято. Лунната вода, каза той, е собственост на цялото човечество. Тя е „от Бога дадена“. И не трябва да я завземат китайците. Китайците няма да я споделят! Но ние американците сме с широка душа. Ние, както изригне фонтанът, ще викнем  всички –  елате да се напиете.“

Кой е с по-широка душа – това е въпросът? Каква е тази фантасмагория изобщо?

Лунна вода, която никой не е виждал, вече разделя. И не само водата – Луната е разделена. Кой ще я получи? И кой какво ще вземе от нея? Какви са тези минерали?

Решихме да се опитаме да намерим отговора, пише вестник „Комсомольская правда“.

„ПЪЛНЕТЕ РЕЗЕРВОАРИТЕ!“

Щом загатнахме за лунната вода – да започнем с нея. Тези дни индийски луноход работи на Южния полюс на Луната, където се предполага, че има не по-малко вода, отколкото в Големите американски езера. Всеки чака да намери вода. Защо водата е толкова ценна – това е разбираемо, можете да построите обитаема база и да давате вода на астронавтите, да отглеждате растения. По-рядко се изтъква, че като цяло водата лесно се разпада на ракетно гориво.

Това променя нещата. Можете да строите ракети точно на лунната база?

КИСЛОРОД НАВСЯКЪДЕ, А НЯМА КАКВО ДА ДИШАМЕ

И на какво друго да се насладите?

Някои богатства се виждат дори от Земята. И дори от аматьори. Луната е богат свят. Любителите астрономи се научиха да снимат „цветната Луна“. Сивият диск изведнъж става зелен, син и кафяв. Всеки цвят е свой собствен минерал. Има много синьо. Това е титан. Там е десет пъти повече, отколкото на Земята.

На нашия сателит, разбира се, няма нефт, въглища и газ. Всичко това са продукти на живота. Но има нещо, което генерират вулканите и радиацията. На първо място, това са метали. Желязо, магнезий, калций, алуминий (също компонент на ракетното гориво), манган … Време е да построим металургичен завод! Но как да се топят металите – нужен е кислород. А ето и друг проблем: масата на лунната почва е 45% съставена от кислород. Вече са измислени поне 20 начина за извличането му. Енергия? Слънчева! Две седмици и нито един облак. Можете да вземете цял кратер и да го облицовате със слънчеви панели. Които също се изработват на място от местни материали.

На Луната обаче има нещо, което ще трябва да се внесе. Например, няма калиев флуорид (важен елемент в много технологии), малко въглерод. Как да стопим стомана без въглерод? Но не е необходимо, лунното желязо не трябва да се обогатява, то е чисто, без примеси.

Разбира се, много технологии ще трябва да бъдат преоткрити. Нова планета – нов живот. Но точно затова е толкова интересно.

ТОВА Е МОЕ, И ТОВА СЪЩО Е МОЕ!

През 1967 г. се появява Договорът за космоса. Към днешна дата 110 страни са ратифицирали документа и са подписали други 23. Тоест това е документ, с който всички са съгласни. Изводът е прост: Луната не може да принадлежи на никого. Суверенитетът се разпростира само върху самия космически апарат. Ето, построил си  станция, твоя е. Но Луната отдолу не е твоя. Оборудването в мината ваше, а самата мина – тя е обща.

Не можете да строите военни бази на Луната. Тествайте оръжия. Провеждайте маневри. Военните ракети могат да обикалят около Земята (но строго без ядрени заряди), но не могат да бъдат влачени до Луната. Ето, толкова е добър договорът.

Но къде е тук интересът на капиталиста? Разбрахте ли го – споделете го с всички? А през 2020 г. НАСА инициира Artemis Accords, което ще развърже ръцете на частните търговци. На никой? Значи твоите! Китай и Русия категорично отказаха да ги подпишат. В същото време Щатите приеха закон, който директно позволява на търговците да добиват ресурси.

Дотук всичко това изглежда като монолог на кожата на неубита мечка. Индийският апарат плахо пълзи по Южния полюс. САЩ гърмят с думи, а всъщност няма с какво да летят до Луната. Експерименталните кораби редовно експлодират. Илон Мъск, надеждата на Вашингтон, изглежда е охладнял малко към космоса. Успехите на Китай са големи, но СССР по едно време направи нещата още по-рязко. И ние? Какви сме ние? Ние също все още не можем да повторим собствените си успехи.

Но това е за сега. Всичко може да се промени бързо. И светът няма да стане по-добър. Най-вероятно мирното изследване на Луната няма да бъде видяно. А 21-ви век може да се окаже векът на битката за Луната. Как да предотвратим това? От септември 2023 г. не се вижда решение. Международните институции са слаби и пристрастни. Хищните държави си правят каквото си искат. Никакъв изтекъл договор от 60-те години, разбира се, няма да спре военните, които  виждат Луната въоръжена. Да се ​​надяваме на най-доброто и да се подготвим за реалността.

ИДЕЯ

Спомнете си Антарктида

Не можете да се биете там и не можете да произвеждате или копаете нищо. Има зони на отговорност, но няма териториална принадлежност. Антарктическият орден е роден след разрешаването на Кубинската ракетна криза. Светът с облекчение се отърва от заплахата от ядрена война. Мощният Съветски съюз действаше като гарант на мира. Съединените щати изтеглиха войските си от Антарктида (и ги задържаха точно на Южния полюс!). Бяха толкова изплашени от нашите ракети в Куба, че биха направили всичко, за да изчезнат. Имаше изпускане на напрежението. Други времена, друго разпределение на силите.

ВЪПРОСЪТ РЕБРОМ

Има ли там злато и диаманти?

Да. Но златото е оскъдно, а диамантите се представят под формата на прах. И от този прах е малко вероятно да успеете да изградите диамант ….

КОМПЕТЕНТЕН

„Има вода. Но не се знае дали е възможно да се пие“

Зададохме няколко въпроса на един от водещите специалисти в Русия, а и в света, по Луната, доктор на физико-математическите науки, професор Владислав Шевченко.

– Лунна вода – не е мит?

– Няколко пъти беше фиксирана сигурно с дистанционни методи. И устройство, разработено в Русия, което беше на американския спътник. И индийската мисия „Чандраян-1“. Но каква вода, ние все още не знаем. В крайна сметка най-вероятно кометите са донесли вода на Луната. Кометите идват при нас от далечните покрайнини на Слънчевата система (облака на Оорт) и дори от междузвездното пространство. Говорих с биолози, те са настроени така: „Чакай да видим водата, не е ясно дали човек може да я пие“. Какви са примесите? Какво ще стане с човек, ако пие?

Но за производството на ракетно гориво е подходящя. Има планове: да се изстрелят ракети до Марс от Луната, това е много ефективно. Водата лесно се разлага на кислород и водород, като и двата са готови компоненти за гориво.

– Кое е основното богатство на нашия спътник?

– Редкоземни елементи. На Земята те свършват. След 40 години ще получим всичко, а високотехнологичната индустрия ще се издигне. Ще трябва да копаем много дълбоки мини. Изчислено: по-изгодно е да се носи от Луната. Там тези елементи са точно на повърхността. Нужно е нещо като булдозер, това е всичко. В кратер с размерите на Московския държавен университет (основната сграда и територията наблизо), ако кратерът е образуван от метален метеорит, 20 тона чисто желязо (няма нужда да го извличате от руда, да го обогатявате), 3,6 тона никел, 180 кг кобалт и 1 кг платиноиди. Сравнете с пазарната стойност на тези метали и ще видите, че всички разходи ще се изплатят.

Друг пример е елементът калифорний. Незаменим е в електрониката, медицината… На Земята се получава по изкуствен път. Един грам (грам!) струва 27 милиона долара. Има места на Луната, където той се е образувал естествено и просто лежи на повърхността.

– Защо забравиха за Луната толкова години и не се опитаха да съберат тези ресурси?

– Попитах момчетата, които работиха с програмата „Аполо“, какво сте изоставили? Те обясняват: според международните договори ресурсите на Луната са собственост на човечеството. И така, казват те, ние ще харчим пари, а след това ще дойдат представители на други държави и ще попитат: „Къде е нашият дял“?

Наскоро частната компания Moon Express получи от правителството на САЩ правото да разработва ресурсите на Луната. Заобикаляйки международните договори от 60-те години, се оказва така. Компанията е оценила всички лунни ресурси на 14 квадрилиона долара. Разбира се, рано или късно човечеството ще посегне към този джакпот. Мисля, че е доста рано.

МЕЖДУ ДРУГОТО

Държавите се придържаха към „Чандраян“

Водата на Луната беше открита от нашата станция Луна-24 през 1976 г. Откритието се пазеше в тайна. Но не го спасиха. През 90-те датчикът беше предаден на американците, те го поставиха на сателита и сами откриха водата. През 2009 г. индийският апарат „Чандраян-1“ открива огромни запаси на Южния полюс. Общо на Луната има поне 270 милиарда тона вода. За да консолидират приоритета, американците започнаха да твърдят, че водата все още е в почвата, донесена от „Аполо“ (може би е така, но е безнадеждно замърсена и не е подходяща за изследване). САЩ предават на мисията Чандраян-3 чисти глупости, рефлектори (огледала). Това ги прави партньори в проекта. Ако Чандраян-3 най-накрая докосне водата, това ще бъде американско откритие.