На фона на висок бюджетен дефицит и очаквана процедура по свръхдефицит от Европейската комисия, управляващите представиха нов пакет от мерки за ограничаване на разходите, а икономистите Кузман Илиев и Никола Янков коментираха възможните ефекти върху бюджета, социалната система и данъчно-осигурителния модел.
В началото на работната седмица управляващите представиха нов пакет от мерки за свиване на разходите, извън вече анонсираните преди няколко седмици. Сред тях са прекратяване на автоматичното нарастване на заплатите в държавния сектор и въвеждане на таван на възнагражденията, така че никой да не получава по-висока заплата от тази на президента. Предвижда се и 10% намаление на разходите за персонал.
Сред мерките е и отпадане на индексирането на COVID добавката към пенсиите, както и нейното премахване за новоотпуснатите пенсии. Управляващите предлагат и увеличаване на тавана на държавния дълг, с цел осигуряване на средства за разплащане по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост.
„България има един огромен проблем – демографията. Когато се налага да се пести, фокусът често пада върху пенсионерите, макар че COVID добавката беше социално плащане, което донякъде изкриви пенсионния модел“, коментира икономистът Кузман Илиев.
По думите му постоянното насочване към разходите за пенсионери и майки е знак за липса на по-задълбочен подход. Той подчерта, че благосъстоянието на гражданите и защитата на най-уязвимите групи изискват повече внимание, политическа воля и структурни решения.
„Особено при положение, че администрацията остава нереформирана и съществуват автоматични механизми, които следва да отпаднат. Именно те доведоха до рязко нарастване на разходите и до повишаване на осигурителните прагове, което по същество представлява допълнителна тежест“, посочи Илиев.
Според икономиста Никола Янков социалните помощи трябва ясно да се разграничат от пенсионната система. По думите му пенсионният модел трябва да бъде отделен от временното социално подпомагане.
„Трябва ясно да разграничим социалните плащания от пенсиите, защото в противен случай се стига до уравниловка. Осигуряващите се и неосигуряващите се получават сходни суми, без ясно разбиране какъв е техният характер“, подчерта той.
Янков допълни, че системата трябва да стимулира осигуряването, като по-високите вноски водят до по-високи пенсии.
По отношение на държавната администрация той посочи, че около 500 000 души получават възнаграждения от държавния и общинския сектор, докато останалите около 2,5 милиона работещи ги издържат чрез данъци и осигуровки.
„Държавата не създава пари, тя ги преразпределя. Когато говорим за по-щедър социален модел, това означава по-високи данъци и осигуровки за работещите. Част от тях вече се увеличават, а вероятно ще има и нови повишения“, прогнозира икономистът.
По отношение на процедурата по свръхдефицит Кузман Илиев заяви, че България практически вече се намира в такава ситуация.
„Не бива да има паника и други държави в ЕС са в процедура по свръхдефицит. Но за страна, която се стреми към по-висока интеграция, това е имиджов проблем“, посочи той.
Според него забавяне или отказ на европейски средства би поставило допълнителен натиск върху бюджета, включително по линия на ПВУ и Фонда за справедлив преход.
„Правителството е поставено в ситуация с ограничени възможности, необходимо е финансиране чрез дълг и ограничаване на разходите. Това неизбежно води и до допълнителна тежест върху осигурителната система“, обобщи Илиев.
Източник: NOVA
