Съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестиркции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите.

Това става ясно от доклад на на министъра на финансите Росица Велкова-Желева, публикуван от БГНЕС. Изводът е, че България е изправена пред фалит и има сериозен проблем за поддържането на фискалната стабилност.

Става дума проект на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през месец август миналата година“, алармира министърът на финансите и добавя, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко Народни събрания.

Тя подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47 Народно събрание, което излъчи правителството с премиер Кирил Петков и финансов министър Асен Василев, „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП“.

При тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове:

1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;

3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;

4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;

5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;

7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.

„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по ЗПФ, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, заявява финансовият министър Росица Велкова-Желева.