Европа е неподготвена да противодейства на нова глава от военни и разузнавателни дейности на Русия в Балтийско и Северно море. В същото време нарастващият разрив между европейските и американските разузнавателни служби оставя континента без подкрепа.

Срещата на върха на Европейския съюз в края на миналия месец беше показателен пример за липсата на координация и единство в Блока. Белгия възпрепятства план за използване на замразени руски пари за финансиране на отбраната на Украйна и засилване на европейската отбранителна индустрия. „Сенчестият флот“ на Русия, заподозрян в шпионаж и саботажни операции, не беше споменат в заключенията на срещата на върха.

 „Европа не е по-готова днес да се изправи срещу военния напредък на Русия, отколкото беше през 1939 г., когато нацистките войски бяха на прага. Държави на фронтовата линия като Финландия, Полша и балтийските страни нямат илюзии за това, което предстои. Опасявам се обаче, че измъчвани от вътрешни разделения и жертва на безмилостните руски дезинформационни операции, западноевропейските граждани не са дори малко осъзнати за опасностите, които заплашват сигурността им“, смята Джоузеф Фицанакис, помощник-директор в Центъра за приложно разузнаване в Университета в Каролина.

От 2022 г. насам руското разузнаване е обвинявано в саботаж и дезинформационни кампании, целящи да дезориентират и разделят.

Анна Висландър, директор за Северна Европа в Atlantic Council, коментира, че хибридната война е свързана с това да стресира хората. Да ги кара да се чувстват уязвими в мирно време. Кара населението да бъде по-възприемчиво към крайната цел, която Русия има за Европа, а именно разделяне на сфери на интереси.

„Период на извънредно положение“

Тези предполагаеми руски дейности се проявиха в по-явна фаза на 10 септември, когато две дузини руски дрона „Геран-2“ навлязоха във въздушното пространство на НАТО, тествайки полската противовъздушна отбрана.

През предходните три години и половина война в Украйна само три дрона са навлязоха в Полша.

Европейската тревога беше потвърдена девет дни по-късно, когато три руски изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над Финския залив за 12 минути. Италиански F-35, разположени в Естония, се втурнаха да ги прехванат.

След това, на 21 септември, Германия изпрати два изтребителя Eurofighter, за да прехванат руски разузнавателен самолет Илюшин 20-М, летящ без полетен план или радиовръзка във въздушното пространство на Балтийско море.

Четири дни след това командването на НАТО заяви, че два унгарски изтребителя Gripen са излетели от Шяулай в Литва, за да прехванат Су-30, Су-35 и МиГ-31, летящи близо до латвийското въздушно пространство.

„В исторически план Русия е инициирала „специални дейности“ по време на това, което руските плановици наричат ​​„специален период“, известен още като „период на извънредно положение“.

Този термин обозначава време на нарастващо напрежение точно преди избухването на пълномащабна война“, посочи Фицанакис.

 „Руските военни активно се готвят за война с НАТО“

Западните разузнавателни служби отправят предупреждения от януари 2024 г., че война между НАТО и Русия може да стане реалност след пет до осем години. Мартин Йегер, ръководител на Федералната разузнавателна служба на Германия, заяви пред Бундестага, че това може да се случи и по-рано.

 „Не трябва да седим безучастно и да предполагаме, че евентуална руска атака няма да се случи по-рано от 2029 г. Европа е изправена пред ново качество на конфронтация“, каза той пред законодателите.

 

„Европейците наричат ​​„периода на извънредно положение“ с друго име – „фаза нула“ – дефиниран като „тестване на реакции, събиране на разузнавателна информация и размиване на границите между цивилни и военни“, посочи Деметрис Граймс, ветеран-командир на специалните сили на САЩ.

Експертите посочват, че подобно на руската разузнавателна общност, руската армия активно се готви за война с НАТО.

През последните седмици Кремъл отхвърли обвиненията, че Русия стои зад нахлуванията с дронове, като същевременно обвини Европа в разпалване на истерия.

От своя страна Родион Мирошник, служител на руското Министерство на външните работи, заяви, че европейските страни „за съжаление са заели ястребова позиция“.

Той обвини европейските политици, че се опитват да „предотвратят директен двустранен контакт между Русия и Украйна, между Москва и Вашингтон, именно за уреждане на въпросите на конфронтацията“.

Частични отговори

Като част от предполагаемата военна подготовка на Русия, всичко се въоръжава.

Руският флот от петролни танкери, нарушаващи санкциите, е заподозрян, че превозва оборудване за шпиониране на комуникациите на НАТО и изстрелва дронове в Балтийско море.

Френски командоси превзеха „Боракай“ на 2 октомври, след като руският танкер беше заподозрян в превозване на дронове. Той се намираше на 80 км южно от Копенхаген, когато рояк от дронове доведе до затварянето на летището на града в края на септември. По-късно плаваше и край западния бряг на Дания, когато няколко регионални летища там също съобщиха за летящи дронове.

Държавите, които разчитат на китайско оборудване за разпознаване на дронове, също биха могли да бъдат изложени на риск от тайно споразумение между Москва и Пекин. Норвежката система за откриване на дронове, произведена в Китай, беше изключена от китайската мрежа DJI Aeroscope, в деня, в който летището в Осло беше засегнато от летящите там дронове.

Експерти казват, че летищата, нефтените и газовите терминали и друга инфраструктура остават изложени на риск.

Прехващанията на НАТО на руски дронове в Полша от полски F-16, холандски F-35 и италиански самолети за ранно предупреждение и контрол (AWAC) бяха незабавни. Но те разчитаха само на скъпи бойни самолети. Украйна експериментира със смесица от самолети, безпилотни летателни апарати против дронове, преносими системи за противовъздушна отбрана и мобилни пожарни единици на пикапи. Сега се готви да използва и хеликоптери.

Полша се учи от Украйна. Дни след нахлуването тя нае украински ветерани, които да обучават полски пилоти на дронове. Варшава предупреди Русия, че ще свали всеки неразпознат обект над сушата. Полша обаче принадлежи към онази група страни на източната граница на НАТО, които са по-гласовити и активни по отношение на предполагаемите заплахи от Русия.

Дания пък заяви, че ще инспектира по-стари танкери за съответствие с екологичните и застрахователните изисквания, но все още не е конфискувала нито един.

Някои експерти вярват, че скандинавските и балтийските страни могат да действат в много по-голям мащаб, за да противодействат на „сенчестия флот“. Именно това би ударило Русия там, където е уязвима. Няма обаче координирана политика за това.

Анализаторите посочват, че за да се преодолеят пропуските са необходими инспекции или забрани на търговския флот в целия ЕС, засилване на наблюдението в Балтийско море, масивни инвестиции в борба с дронове, съответстващи на иновациите и унифицирани санкции.

На чия страна са САЩ?

Европейското разузнаване разчита на САЩ за сателитно наблюдение и подслушване на сигнали на големи разстояния.

Наскоро беше разкрито, че американското разузнаване е било от решаващо значение за успешната кампания на Украйна срещу руски рафинерии. Американската информация е била използвана за избор на цели, определяне на времето и планиране на маршрута, за да се избегне руската противовъздушна отбрана.

Но качеството на това сътрудничество се влошава. Американските разузнавателни служби систематично се обезобразяват от един напълно нефункционален политически елит, който ги използва като политически пешки. Същевременно отказва да даде приоритет на руската заплаха, смятат специалистите.

Холандското разузнаване наскоро заяви, че ограничава информацията, споделяна с американските служби. Това не е единствената европейска агенция, която прави това.

Проблемът е политически.

 „В този момент Съединените щати са толкова непоследователни в подхода си към войната, че техните прокламации – които сякаш се колебаят в зависимост от деня – на практика нямат стратегическо значение“, заяви Джоузеф Фицанакис.

 

С други думи, никой не е сигурен на чия страна са САЩ. Заплахите на САЩ срещу Гренландия и Канада подкопаха доверието на европейците в ангажимента на Вашингтон към съюзниците му и върховенството на закона.

„Пълномащабното нахлуване в Украйна бележи най-триумфалния период на Русия от края на 40-те години на миналия век, защото парализира НАТО, като вби клин между Европа и Съединените щати, както и между Съединените щати и Украйна“, посочи още експертът.

Al Jazeera/Превод:SafeNews