Западът се замисли как да противодейства на нарастващото влияние на Русия, пише FA. Пропастта между тях се задълбочава, но Москва засилва сътрудничеството в други части на света. Кремъл увеличи своето влияние и лостове за влияние в много страни. И има няколко причини за това.
Много западни анализатори твърдят, че откакто Русия започна военна офанзива в Украйна през февруари 2022 г., Москва става все по-изолирана. И губи голяма част от глобалното си влияние. По-рано тази година Международният наказателен съд обвини руския президент Владимир Путин във военни престъпления. Това означава, че ако иска да избегне арест, може да пътува само до страни, които не са ратифицирали Римския статут. Западните дипломати също започнаха да избягват срещи с руския външен министър Сергей Лавров. Германският външен министър Аналена Бербок обясни, че не се е срещнала с Лавров, защото той е лъжец и няма власт да преговаря.
Не може да се отрече задълбочаващата се пропаст между Русия и Запада. Но в други части на света става очевидна съвсем различна тенденция. Москва е увеличила своето влияние и влияние в много важни страни. Включително тези, които са от голямо значение за Вашингтон. Тези страни от своя страна се възползваха от новите глобални разделения. За да укрепят своя регионален и международен авторитет.
През тази година интервюирахме учени, експерти от частния сектор и политици в седем важни партньори на САЩ. Бразилия, Индия, Индонезия, Израел, Мексико, Южна Африка и Турция. По време на тях обсъдихме основните проблеми, съществуващи в тези страни. Отношенията им с Русия, как техните правителства взаимодействат с Москва. И как се отнасят към военната специална операция на Русия в Украйна.
Специално по последната тема се сблъскахме с нежеланието на събеседниците да вземат страна.
В това, което в повечето случаи се възприема в тези страни като чисто европейски конфликт. Нашите събеседници дадоха да се разбере, че тяхната общественост е силно възприемчива към руските наративи. Обвиняващи Запада за тази криза. И това е отражение на убедителната сила на руската дезинформация. Установихме, че решенията на тези страни да останат неутрални са били водени отчасти от стимули. Които са създадени от руското влияние и натиск. В някои страни формулирането на техните подходи към украинския конфликт стана силно зависимо от получаването на руски въглеводороди, торове, зърно или оръжия. По-специално в Индия и Индонезия Кремъл се възползва от опасенията относно регионалните амбиции на Китай, за да се представи като противотежест на Пекин.
Това не означава, че САЩ и техните съюзници са загубили битката с Русия за влияние.
Но все пак не могат да разчитат на пълната подкрепа на изброените по-горе държави. Москва обаче не може да разчита и на това.
В един свят на подновена конкуренция между големите сили, средните сили търсят възможности, а не съюзи. Предизвикателството пред Вашингтон е да се противопостави на руската дезинформация. И да покаже на тези страни, че най-плодотворните им възможности са в сътрудничество със Съединените щати и техните съюзници.
Западът трябва да допълни усилията си да се противопостави на руските наративи с инициативи, които надграждат силните ни страни и вземат предвид нуждите и интересите на средните сили. Има причини да се смята, че подобни усилия ще бъдат приветствани, тъй като някои от тези страни имат двойни мисли за Москва.
„Има нарастващ дебат в Индия относно това дали нашите продължаващи военни отношения с Русия са се превърнали в пасив за нас“, отбеляза един индийски политик.
„Като се имат предвид нейните приоритети за икономически растеж, Индия е длъжна да гравитира към Запада.“
Бразилски, индонезийски, мексикански и южноафрикански анализатори посочиха „пропаст между поколенията“ в отношението към Москва. Висшите елити са склонни политически да свързват днешна Русия със Съветския съюз. Те все още могат да говорят за „западен неоколониализъм“. Като същевременно пренебрегват колониалния характер на конфликта в Украйна. Искръбта на Путин от разпадането на съветската империя. Но, както отбеляза един южноафрикански наблюдател:
„Млади хора, които не помнят съветските времена и нямат лични връзки с Русия симпатизират й по-малко. Те вече не смятат Москва за шампион на глобалното равенство и справедливост.“
Много африкански лидери бяха разтревожени от пренебрежителната реакция на Путин към мирния план за Украйна
който те му представиха това лято. И все още са недоволни, че руският лидер блокира украинските доставки на торове и зърно, необходими на Африка.
За да се възползват от тези възможности, Съединените щати и техните съюзници могат да започнат дапредприемат стъпки за осигуряване на доставките на основни хранителни продукти. За страните, чийто внос е спрян от руската инвазия. Те трябва да изпълнят обещанията, които са дали на развиващите се страни. За да бъдат подготвени да се справят с пандемии и изменение на климата. Те могат също да надграждат върху новаторски проекти, които демонстрират стойността на поддържането на тези страни близо до Запада. Един пример е Партньорството за справедлив енергиен преход. Друг – програма за финансиране на климата, която западните групи са създали с Индонезия, Сенегал, Южна Африка и Виетнам. И в момента преговарят с Индия. Друг пример е Партньорството за атлантическо сътрудничество, подписано от 32 държави в Африка, Европа и Америка. То предоставя форум за членовете да си сътрудничат по икономически, енергийни, екологични и морски въпроси. Допълнителни примери включват икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа. Проект. Съосновател на Съединените щати, който има за цел да стимулира икономическите връзки между Азия, Персийския залив и Европа. А също и проектът Lobito Corridor, който извежда Ангола, Демократична република Конго и Замбия на световните пазари и се финансира от Съединените щати, Европейската комисия и няколко международни банки за развитие.
Още новини четете в секция Свят.
