Това каза за БНР адвокат Атанас Черногорски – бивш служител в Антикорупционната комисия и КПКОНПИ – по повод предложените от служебния министър Андрей Янкулов разпоредби за противодействието на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

„В проектозакона е записано, че за корупция се считат само действия, описани в Наказателния кодекс и то определени действия, но има нови форми на корупция и на зависимост, които не попадат в тези хипотези и не подлежат на наказателна отговорност“, обясни той.

В Преходните и заключителните разпоредби на този закон трябва да се разшири обхвата и значението на термина и лицата, които могат да са елементи или съставна част от корупцията. Пример давам – ако има форма на корупция, при която се прехвърля недвижимо или недвижимо имущество и то се прехвърля на трето лице, което попада в кръга на роднини по серебрена или по правена линия до четвърта степен. Това в сегашния проект не е залегнало.

Крайно време вече, ако ще правим реална борба с корупцията, формалният термин „вътрешно убеждение“, който е залегнал и в този проектозакон, да бъде вече определен. Тоест този термин трябва да намери своята легална дефиниция.

Според юриста не е полезно и предложението всяка година да има различен ръководител и председателстващ на комисията за борба с корупцията, защото всеки от нейните членове ще има различно виждане и методика за работа. В закона трябва да се даде и повече сигурност на разследващите служители.

„Те са независими, действат по вътрешно убеждение, но в следващия момент всяка година подлежат на атестации и допълнителна проверка, която е субективна. Трябва да бъдат изчистени критериите как ще бъдат оценявани с оглед да не се доведе до: „Работиш прекалено добре, поради което ще бъдеш наказан, или ще те махнем“.

Няма и изчистени разпоредби докога разследващите извършват проверка, кога докладват материалите на прокуратурата и от кой момент тази прокуратура знае за проверката:

„Те трябва да бъдат гарантирани до кой определен етап от проверката могат да извършват действия по разследването сами. От друга страна, има непълнота, тъй като се пише, че всички действия по разследването са по НПК, само че са им включени оперативно-издирвателни функции. Тези оперативно- издирвателни функции, някои видове, не винаги попадат в хипотезата на процесуалните разпоредби на НПК. Изключая специалните разузнавателни средства. Правен вакуум се появява кой и кога ще знае за тази проверка. Другият правен вакуум е, че съгласно този проектозакон, прокурорите и съдиите няма да подлежат на разследване от този орган. Тогава кой контролира тях?“.

Липсата на качествена борба с корупцията се дължи на това, че законите се правят „бързо, на крак“:

Новите управляващи имат воля за борба с корупцията, но „частично не виждам кадровия потенциал, който да извърши тези действия“.

Проблем на ПБ е, че в партията има внедрени от други две партии кадри и тя трябва „да се очисти от тези кадри“ и „да потърсят специалисти, а не хора, които са службогонци или така наречените „хамелеони“, които се пребоядисват с всеки управляващ“.

„Другият проблем, който биха имали те, е, че в момента стъпват в минно поле и няма полезен ход. Въпросът е да стъпят на по-малко мощна мина“.

Недостатъци в дефиницията на корупцията

Според юриста в проекта се вижда сериозен проблем: корупционните действия са сведени основно до такива, които вече са изрично описани в Наказателния кодекс. Това обаче, по думите му, оставя извън обхвата нови и по-сложни форми на зависимост и влияние, които реално съществуват, но не носят наказателна отговорност.

Той подчертава, че законът трябва да бъде по-широк и да обхване повече хипотези, защото в противен случай остава „пробит“ откъм реалните механизми на корупцията.

Разширяване на обхвата и „скритите“ форми на влияние

Черногорски дава пример с случаи, при които имущество – включително недвижима собственост – се прехвърля към трети лица, свързани с корупционния процес. Особено когато става дума за роднини до четвърта степен по права или съребрена линия.

По думите му именно такива хипотези липсват в сегашния проект, което създава възможности за заобикаляне на закона чрез формално законни, но реално корупционни схеми.

Липса на ясна дефиниция на „вътрешно убеждение“

Юристът поставя акцент и върху термина „вътрешно убеждение“, който е заложен в проекта, но не е ясно дефиниран. Според него това създава риск от различно тълкуване и субективизъм при прилагането на закона.

Той настоява терминът да бъде легално определен, за да няма различни интерпретации в практиката.

Организация и ръководство на антикорупционната комисия

Критика е отправена и към идеята за ежегодна смяна на ръководството на комисията. Според него това би довело до липса на приемственост, различни методики на работа и нестабилност в институцията.

Това според него влияе пряко върху ефективността на борбата с корупцията и създава организационен хаос.

Гаранции за разследващите служители

Важен акцент е поставен и върху статута на разследващите.

„Те са независими, действат по вътрешно убеждение, но в следващия момент всяка година подлежат на атестации и допълнителна проверка, която е субективна. Трябва да бъдат изчистени критериите как ще бъдат оценявани с оглед да не се доведе до: „Работиш прекалено добре, поради което ще бъдеш наказан, или ще те махнем“.

Според него липсата на ясни и обективни критерии за оценка може да доведе до натиск върху служителите и до демотивация.

Проблеми с процедурите и прокурорски контрол

Според Черногорски има неясноти относно процеса на работа – кога започва проверка, кога приключва и кога се предава информация на прокуратурата.

„Те трябва да бъдат гарантирани до кой определен етап от проверката могат да извършват действия по разследването сами. От друга страна, има непълнота, тъй като се пише, че всички действия по разследването са по НПК, само че са им включени оперативно-издирвателни функции. Тези оперативно- издирвателни функции, някои видове, не винаги попадат в хипотезата на процесуалните разпоредби на НПК. Изключая специалните разузнавателни средства. Правен вакуум се появява кой и кога ще знае за тази проверка. Другият правен вакуум е, че съгласно този проектозакон, прокурорите и съдиите няма да подлежат на разследване от този орган. Тогава кой контролира тях?“.

Правен вакуум и контрол върху магистратите

Един от най-сериозните проблеми, според него, е липсата на механизъм за контрол върху прокурори и съдии, които остават извън обхвата на органа.

Това, по думите му, създава „правен вакуум“, в който не е ясно кой и как ще упражнява контрол върху тези ключови фигури в системата.

Политически коментар и кадрови проблеми

В заключение той отбелязва, че липсата на ефективност в борбата с корупцията идва и от прибързаното законодателство, което се прави „на крак“.

Новите управляващи, според него, имат политическа воля, но не и достатъчно подготвен кадрови ресурс.

Той коментира и вътрешнопартийни проблеми:

„Проблем на ПБ е, че в партията има внедрени от други две партии кадри и тя трябва „да се очисти от тези кадри“ и „да потърсят специалисти, а не хора, които са службогонци или така наречените „хамелеони“, които се пребоядисват с всеки управляващ“.

И обобщава, че ситуацията е изключително сложна:

„Другият проблем, който биха имали те, е, че в момента стъпват в минно поле и няма полезен ход. Въпросът е да стъпят на по-малко мощна мина“.