Загадъчни звездни карти се появяват от древни ръкописи – учените са изумени от точността им. Хипарх е бил светлинни години пред своето време. Преди около 2 150 години, бащата на астрономията не само разкрива движението на равноденствията, изобретява скала за звездна величина, наблюдава планети, открива нова звезда и прави космически прогнози с удивителна точност – той създава и първия известен звездни каталог в историята. После каталогът изчезва, оставяйки след себе си само загадъчна символика.
Част от тази символика се появява върху статуята на Атлас, който носи света – Римско копие на гръцки оригинал, запазено в Археологическия музей в Неапол. На мраморното кълбо могат да се видят глифове и линии, вероятно копирани от един от небесните глобуси на Хипарх.
Откритие на палимпсест
През 2022 г. учените разкриват нова следа от звездния каталог на Хипарх върху древен палимпсест – ръкопис, върху който писмото е изтрито и пренаписано многократно. Тъй като пергаментът е ценен, старите текстове често са били изтривани и използвани повторно.
Сега, няколко години по-късно, нови звездни координати са открити в друг палимпсест, Codex Climaci Rescriptus, създаден от християнски монаси в Египет през V–VI век. Някои страници на Codex са били пренаписвани до шест пъти в следващите 200 години.
Синхротрон разкрива невидимото
Екип, воден от археолога и преводач Виктор Гайсемберг от Сорбоната в Париж, използва синхротрон в SLAC National Accelerator Laboratory, за да „види“ през слоевете мастило, които са изтрити от монасите.
Синхротронът е част от ускорител на частици, който създава силни рентгенови лъчи, позволявайки да се идентифицират остатъци от мастило с високо съдържание на калций -именно това мастило е използвано за записите на Хипарх.
За да се предпази крехкият пергамент, страниците пътуват в контролирани условия на влажност и се пренасят само на ръка. Рентгеновите импулси са едва десет милисекунди, а областите на сканиране не са по-широки от човешка коса.
Звездите оживяват
С помощта на синхротрон учените разкриват редове от древногръцки текст, които преди са били почти невидими. Тези координати позволяват да се разбере как древните астрономи са могли да картографират небето толкова точно, без телескопи.
“Целта е да възстановим колкото се може повече от тези координати,” казва Гайсемберг.
“Те са изключително точни за нещо, наблюдавано с невъоръжено око и ще ни помогнат да разберем началото на науката.”
Наследството на Хипарх
Откритите координати дават уникална възможност да се надникне в умовете на древните астрономи и да се разбере прецизността на техните наблюдения на Космоса. От мраморни глобуси и статуи до многопластови палимпсести, звездният каталог на Хипарх постепенно оживява пред съвременната наука.
Източник: Popular Mechanics/Превод: SafeNews
