Задънена улица – дотам стигна дигитализацията на регистрите в държавата, замислена да пести време, разкарване по гишета, срещи с чиновници и да спести пари на бизнеса и гражданите.
Онлайн достъпът до регистрите и възможността те да си „говорят“, т.е. администрацията служебно да прави справки в различни бази данни, а не да разкарва гражданите, бе поставена сред топ приоритетите в първото правителство на Кирил Петков.
Именно тогава за първи път се създаде и Министерство на електронното управление, с първи министър Божидар Божанов, което не губи време, а продължи работата по вече възложена обществена поръчка за създаване на платформа с няколко пилотни регистри.
Зелена светлина на процеса бе дадена, но първият знак „Стоп“ се появява при служебното правителство на Румен Радев, когато министър на е-управлението е Георги Тодоров. На 21 март 2023 г. ведомството му решава да прекрати договора за дигитализация на пилотни регистри с фирмата-изпълнител „Орак – Инженеринг“ ЕООД.
Министерството на електронното управление твърди, че прави това заради „голям брой несъответствия“. Дружеството е собственост на предприемача Красимир Стоянов, който в същото време твърди пред в. „Капитал“, че е изнудван от служебната власт на Румен Радев за дейности по поръчката, които не са включени в договора.
Дигитализацията на регистрите не става по-добра при настоящия министър на електронното управление Александър Йоловски. Той нашумя в публичното пространство покрай заместника си Михаил Стойнов, за когото ДАНС обяви преди първия тур на местните избори, че през октомври 2023 г. е записвал кодове за машинно гласуване.
В резултат на активното мероприятие, което ГЕРБ и ДПС спретнаха с помощта на ДАНС, първият тур на изборите се проведе без машинно гласуване. В този момент министър Йоловски се включва в атаката срещу ПП-ДБ с твърдения, че върху него е оказван натиск от страна на съпредседателя на ПП Кирил Петков и депутата от ДБ Божидар Божанов за насочване на средства към определени фирми през обществени поръчки на стойност 600 млн. лв.
Божанов и Петков отрекоха обвиненията, а самият Йоловски не коментира публично случая. Разбра се само, че след разпити в ДАНС и прокуратурата получил охрана, защото „се почувствал застрашен“.
За дигитализацията на регистрите Йоловски инициира няколко решения. Любопитен детайл е, че крайната отговорност се носи от институции над него. Първо, ведомството му предложи, а МС прие решение, с което възлага създаване на платформа и изграждане на софтуер за потенциално въвеждане на данни на 305 регистри.
Изпълнител вече е държавната фирма „Информационно обслужване“ . Спрямо първата поръчка, която е от за над 1.1 млн. лв. без ДДС, дадената на ИО набъбва до над 10 млн. лв.
По предложение на МЕУ, в мандата на министър Александър Йоловски, правителството взе решение новата поръчка за дигитализация на регистрите да се изпълнява от „Информационно обслужване“.
Макар обхватът на поръчката да е доста увеличен, тя не включва дигитализация в цифрово четивен вид на старите данни в регистрите, т.е. те си остават книжни. Ведомството се оправдава със законови промени, които задължават отделните администрации да си дигитализират старите данни. Абсурдът е, че макар промените да са приети от НС, те отново са инициирани от МЕУ с поправки в Закона за електронното управление.
Един адвокат около двете поръчки
Съвсем не на шега, двете поръчки – тази за над 1.1 млн. лв. и тази за над 10 млн. лв. без ДДС, се оказват свързани не само покрай опитите за дигитализация, но и чрез хората, които изскачат около тях.
Оказва се, че по време на служебния кабинет МЕУ наема Димитър Тодоров за адвокат по делото срещу „ОРАК-Инженеринг“.
Сега същият този адвокат е назначен в борда на директорите на „Информационно обслужване“. Това става от 2 ноември 2023 г. в мандата на настоящия министър Александър Йоловски, защото Тодоров много добре се справял по делото срещу „Орак-Инженеринг“.
В момента държавната фирма, в чийто директорски съвет е адв. Димитър Тодоров, ще изпълнява поръчката от над 10 млн. лв. за дигитализация на регистрите.
„Като процесуален представител на МЕУ в делото срещу „Орак Инженеринг“ г-н Тодоров защитава правата на държавата по безспорен начин и показва изключителен юридически опит в хода на делото. Това е причината да бъде номиниран като временен представител на държавата в Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, тъй като в негово лице бяха идентифицирани качества, мотивация и желание за прилагане на всички необходими действия за законосъобразност и защита на интересите на държавата, в лицето на Министерството на електронното управление.“, уточняват от министерството на Александър Йоловски.
Търговският регистър пък откроява друго любопитно съвпадение. Кантората на адвокат Димитър Тодоров – „Тодоров ЛЛП“ ЕООД има един и същи адрес с дружеството „Тодорова Ай Пи Груп“ ЕООД. Адресът и на двете дружества е София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет. 10.
В момента управител и едноличен собственик на „Тодорова Ай Пи Груп“ е Силвия Христова Тодорова, която е съпруга на бившия министър на електронното управление Георги Тодоров.
В отговор на въпрос Силвия Тодорова заяви, че Димитър Тодоров не е неин съдружник и не работят заедно. Тя уточни, че не е адвокат и няма юридическо образование.
„Доктор съм по икономика и преподавам повече от 10 години в УНСС. От няколко години съм преподавател и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в два чуждестранни университета. Никога не съм била наемана от МЕУ.”, посочи тя.
Оказа се обаче, че на сайта на кантората на Димитър Тодоров има имейл – [email protected]
Именно на него Mediapool зададе въпросите до Силвия Тодорова, и изненадващо, по-късно тя отговори на медията ни от друг имейл и дори проведохме няколко телефонни разговора. На въпрос как е получила въпросите, след като не е част от кантората на Димитър Тодоров, Силвия Тодорова каза, че „той ѝ ги е препратил“. Тя отново увери, че не работи с него, а се познавали от конференции.
Любопитен детайл е, че по-късно, в рамките на изготвянето на този материал, споменатият имейл изчезна от сайта на кантората на адвокат Димитър Тодоров.
От „Информационно обслужване“ също коментираха, че „г-н Димитър Тодоров не е и не е бил съдружник в търговски и в граждански дружества.“
Оттам заявиха, че не виждат проблем с конфликт на интереси при адв. Тодоров, след като е водил дело срещу „ОРАК Инженеринг“ за поръчката за дигитализация на регистрите, а сега същата дейност е възложена директно на ИО, в чийто директорски борд е същият Димитър Тодоров.
„Членовете на Съвета на директорите не участват при сключването на договори за системна интеграция и нямат отношение към приемането на заявки за проекти по тези договори“, уточниха от дружеството.
Кой, как и кога препъна дигитализацията на регистрите?
Но, нека да върнем лентата назад към 6 юли 2021 г., когато Държавна агенция „Електронно управление“ обявява обществена поръчка за „Разработване на Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри“.
По време на служебния министър Георги Тодоров, експерти във ведомството и ангажираните външни специалисти преценяват, че „ОРАК Инженеринг“ не е успяла да изпълни поръчката и заключават, че в резултат на работата ѝ „липсва разработена и годна за ползване „Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри“. Също така не са доставени посочените от изпълнителя лицензи за стандартни софтуерни продукти на световен производител, посочиха от МЕУ.
„Установени са голям брой несъответствия, като изпълнението не отговаря на изискванията и не постига целите, предвидената реализация и очаквани резултати. Степента на несъответствие е такава, че системата е безполезна и не може да бъде приета, респективно използвана по никакъв начин, за целите, за които е поръчана от МЕУ”, посочиха от ведомството. Затова е взето решение за прекравянато на поръчката.
Другата страна на монетата в тази история вижда собственикът на фирмата Красимир Стоянов. В споменатия материал на „Капитал“ от фирмата му твърдят, че фирмата е била изнудвана от държавата във връзка точно с тази поръчка, прекратена от служебния министър Георги Тодоров.
Първо, Стоянов твърди, че е изнудван да предаде правата върху кода си, който е лицензионен продукт и се продава и на други клиенти, а след това и да прави допълнителни функционалности извън договора, ако иска да си получи парите.
Фирмата на Стоянов завежда дело срещу МЕУ, защото то настоява фирмата да върне вече получени плащания по поръчката от 660 000 лв. и му спира оставащите 500 000 лв. от поръчката, която е за над 1.1 млн. лв.
Поръчката нараства от 1.1 на над 10 млн. лв без ДДС.
При настоящия министър на електронното управление Александър Йоловски поръчката нараства за над 10 млн. лв. Попитахме как се променя обхватът на поръчката, за да нарасне стойността ѝ 10 пъти.
От МЕУ отговориха, че договорът с „Орак Инженеринг“ на стойност около 1.1 млн. лв. без ДДС не предвижда дигитализирането на 305 регистъра, водени от административните органи на хартиен носител, а изграждане само на система.
„Като резултат на настоящия договор ще бъдат внедрени тези 305 регистъра. Обхватът му включва реализирането на технологична възможност за централизирано изграждане и поддържане на регистри, водени от административните органи и ще създаде условията за единно, централизирано, унифицирано и координирано изграждане на до 305 регистъра в предвидения срок – 31.03.2025 г.“, посочиха оттам.
В отговора се казва, че „друга дейност, която ще бъде обезпечена от Системния интегратор ИО е осигуряване на техническа помощ при дигитализиране и поддържане на регистри“, без да се уточнява дали това е част от договора.
Милионите са много, но и след тях дигитализацията ще е мираж
Независимо че ще се дадат много милиони на ИО да дигитализира регистрите, то електронното ползване на старите книжни данни, т.е. на нашите данни в момента в тях, ще си остане мираж и след тази поръчка. За да се поправи това, отделни администрации ще правят други поръчки. Сложен е краен срок за тази задача 31 март 2025 г. Министерството на Александър Йоловски потвърждава това в отговорите си, но прехвърля горещия картоф към законодателната власт.
„На 19 септември 2023 г. влязоха в сила приетите изменения и допълнения на Закона за електронното управление , чрез които беше въведено изрично задължение административните органи да водят регистрите, възложени им със закон, в електронна форма, както и законови изисквания към ИСЦИПР. Привеждането на всички регистри на административните органи в съответствие със ЗЕУ следва да се реализира не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с Постановление на Министерския съвет (ПМС № 232 от 20 ноември 2023).“
Всъщност решенията и на МС и на НС, с които се оправдава Министерството на електронното управление, идват по инициатива на Министерство на електронното управление. Така кръгът отново се затваря и отговорността се връща към министър Йоловски.
Източник: Mediapool
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
Още новини четете в категория Крими & Темида.