Две седмици се оказаха достатъчни на съдия Стефан Милев, за да се мотивира защо даде на Георги Семерджиев 20 години затвор.

На 21 април Георги Семерджиев бе осъден за тежката катастрофа на бул. „Черни връх“. При инцидента загинаха две млади момичета, а от удара, колата му се разцепи на две.

Прокуратурата поиска 22 години и шест месеца заради тежкото престъпление, както и заради много провинения на Семерджиев на пътя. Той заяви, че е невинен и поиска оправдателна присъда, а адвокатът му каза, че друг е карал катастрофиралата кола.

Ако имаше обвинения, че е действал самонадеяно, а не поради небрежност, съдът можеше да му даде и по-тежка присъда, става ясно от мотивите към съдебния акт.

При формата на самонадеяност, деецът предвижда настъпването на тези последици, но мисли да ги предотврати, докато при приетата квалификация на прокуратурата, той не е предвиждал възможния резултат, но е бил длъжен да го направи, сочи анализът на присъдата.

„Именно спрямо въпросната теза съдът изразява известни резерви, отчитайки, че (с оглед правото на защита на подсъдимия) не би следвало да влошава положението му, приемайки, че непредпазливостта в случая е реализирана чрез „самонадеяност“. Такава теза в обвинението не е предявена и опитите тя да бъде аргументирана за първи път с присъдата би поставила подсъдимия в по-тежко положение от това, което самата прокуратура претендира спрямо него… И точно по тази причина първоинстанционният съд съобрази, че следва да се придържа към формата на непредпазливост (небрежност), дефинирана спрямо това престъпление в обвинителния акт и според която – в случая подсъдимият Семерджиев не е предвиждал общественоопасните последици на поведението си (смъртта на повече от едно лице), но с оглед обстоятелствата на времето, мястото и обстановката е могъл да ги предвиди“, пише в мотивите към присъдата.

В мотивите на съда се посочва, че наказанието на Семерджиев е увеличено от 16 години затвор на 20 години, защото в противен случай „за пореден път би оставило у дееца чувството за ненаказаност.