За микрофона и правото.
Първо, харесва ли ни или не, трябва да признаем, че „Промяната“ е жива, което е видно от огромния брой хора, които отидоха да подкрепят Кирил Петков. Истински внушителен брой, предвид спадащата до нула гражданска активност в страната. И не ми казвайте, че това са били партийни активисти. Може и да са били, но когато с един призив от типа „Долу ръцете от Промяната“ си в състояние да събереш голяма група хора за безсмислена кауза, то означава че те има на терена. Допускам, че последните събития, когато „Промяната“ предпочете да остане в яростна опозиция, отколкото да преговаря за бъдещо правителство, по някакъв начин са споили нейните редици. Но това си е нейна работа.
Второто, което следва да се отбележи, е, че присъстващите там, вероятно около 500 души, в никакъв случай не са идиоти. Познавам голяма част от тях, и не, те не са идиоти.
И не са отишли там, защото смятат, че действията на Кирил Петков по ареста на Борисов са били законни. Отишли са там, защото смятат, при това убедено, че по пътя към доброто (величието, справедливостта, благоденствието и т.н.) добрите сили не са длъжни да спазват закона. Същото, което впрочем е смятал и Кирил в онзи ден, когато е разпоредил ареста.
Тук идваме до главното. Упълномощени ли са и от кого добрите сили, за да работят за нашето добро, без спазване на нашите лоши закони?
Ще кажете „да“, ама хората не им дават цялата власт, така че да могат да променят лошите закони, и те са принудени да вървят по един доста стръмен и нелек път, за да „внедрят“ доброто малко, така да се каже, насила.
Дали имаш право да насилиш закона и да реализираш „своето добро“ въпреки закона. Тази морална дилема, ако не са ти гласували цялата власт, за да можеш да „накажеш лошите“ и да изградиш добрия правов и социален ред, никога не е стояла пред Кирил.
Той знае, че (особено когато е избран за министър-председател) на него му е гласувано цялото доверие, от него се очаква да донесе доброто (по неговите критерии) на българския народ и ако някакъв там закон му пречи, през убеждаване на институциите и хората в тях, през многократното „само да кажа“, ще успее да реализира своето. И че неговите симпатизанти и активисти ще намират това не само за правилно , но и за героично. Затова там няма морална дилема, а има убеждението, че щом си посочен от народа да извършиш добро, длъжен си да го извършиш дори чрез леко (или не толкова леко) заобикаляне на закона.
И за това Найо съвсем не е виновен. Виновен е, че е накичил Кирил с микрофон, когато за близо двете им години обща практика трябва отлично да знае, че Кирил и неговите близки често са извън вербален контрол.
Виновен е, че е позволил веднъж качено видеото, да бъде свалено, с което е предизвикал изключителния интерес към него и което, извинете ме, но представлява вид признание, че има нещо нередно или много тъпо в това видео. Виновен е, че след това изтъпанва Кирил на нещо като брифинг, където той да каже, че няма идея какво му е казано в ухото, на което е отговорил с: „Благодаря, разчитам“.
Иначе, че някакъв сенсей си е позволил да „урежда“ неуредим въпрос само за да даде кураж на своя възпитаник, е част от психологията на този „отбор“.
Искаме, следователно имаме право.
Източник: Диана Дамянова – Fiternews
