Г-н Куюмджиев, как казусът “Лукойл“ отекна в България, Европа и света?

Според мен се случва нещо, което е от една страна е нормално, с оглед войната на Русия в Украйна, да се притискат руски бизнеси, да се отнемат руски активи. Знаем, че дори активно се говори за усвояване на резервите на Централна банка, така че в този контекст е да кажем, нещо очаквано, нормално. От друга страна, пак в същия контекст, битката с частна собственост, независимо кой е собственикът, може да е патагонска фирма, според мен, няма да доведе до добри последствия. Защото веднъж отваряйки кутията на Пандора, принуждавайки някой да се раздели със собствеността си или отнемайки му я, не се дава добър сигнал. Това означава, че ако днес на някой му се случи, утре може да се случи на всеки друг. Така че това е отзвукът, според мен.

Според вас, ще се стигне ли до някаква фиктивна продажба, защото това са коментарите, които чуваме най-често в последните дни.

Да, мисля, че ние с вас сме си го говорили.

Говорили сме го много пъти, но има ли като цяло интерес руската компания да напусне пазара в България?

Като цяло, да. Защото дейностите й с всички тези мерки, отнемането на концесиите на пристанището, забраната на износ на горива в трети страни, ограничаването на дейностите като цяло, започва да им пречи. Нямам представа до колко ще бъде рентабилно за тях поддържането и въобще експлоатацията на тази рафинерия. Няколко причини, първата причина е, че забраната за износ на всякакви фракции, доколкото разбрах в трети страни, означава, че те ще започнат в някакъв момент да преработват по-малко петрол.

Защото преди 10-ина години имаше силни анализи, които правеха в “Лукойл“ в коя от двете си рафинерии в Източна Европа да инвестират – в румънската или българската. Спряха се на българската и за тези години инвестираха над 3,5 млрд. долара в модернизация на съоръженията, преработка на съоръженията, добавяне на нови съоръжения, така че да се постигне дълбоко преработване на петрола, за да се използва максимално суровината.

Под дълбоко преработване означава, че освен високите фракции като бензини, самолетно гориво и т.н., надолу следват дизел, после газьол, после горивна нафта и т.н. Едни много тежки фракции, тези най-ниските, които в Европейския съюз не могат да се употребяват, поради екологичните ограничения. Ако те не могат да ги изнасят, означава, че ще си напълнят складовете с такива тежки фракции и няма как да произвеждат или няма какво да ги правят, това е проблем, според мен. Така че отговорът на въпросът ви е, да тяхната работа така много се усложнява.

Превръща ли се обаче България в един троянски кон за Кремъл, заради петрола?

Не, разбира се, обратното. България стана нормална европейска държава, която ще забрани и вече забрани вноса на руски петрол, износа на продукти преработени от руски петрол, като от 1 март изцяло ще спре. Така че няма такова нещо.

Г-н  Куюмджиев, понеже измина една година и сме в началото на настоящата 2024 г., превърна ли се “Лукойл“ в залог за управлението през изминалата година?

Не, според мен две са основните причини цялата тази история да бъде толкова на фокус. Едната е неистовите усилия всички връзки на Европа с Русия да бъдат прекъснати и Европа да стане абсолютно енергийно независима от Русия, в смисъл да не се внася петрол, газ, въглища, каквото и да било, независимо от цената, която ще платят европейците.

Общата сума на данъците, платани в хазната на “Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за 2022 г. възлиза на близо 685 млн. лева, от които 90 млн. лева са корпоративен данък и временна солидарна вноска. Само за 9-те месеца на 2023 г. дружеството е изплатило близо 647 млн. лв. от които 153 млн. лева авансово изплатени корпоративен данък и временна солидарна вноска, обявиха от “Лукойл“ в края на миналата година. Г-н Куюмджиев,  съществува ли според вас, риск за бюджета на България за тази година, заради връщането на корпоративния данък обратно на “Лукойл“?

Аз не мога да разбера изобщо защо трябва да го връщат?

Други експерти в областта коментират подобни възможни рискове за страната ни, затова ви питам, какво е вашето мнение?

Не, не, връщане на корпоративен данък няма в данъчното законодателство. Има авансово плащане на корпоративен данък, според приходите от предишни години. Да, чисто теоретично, може би, ако те са платили повече отколкото трябва, нещо малко да им върнат. Но не вярвам това да бъдат някакви колосални суми, все пак “Лукойл“ и през 2023 г. рафинерията работеше с пълни темпове, преработваше много големи количества петрол, огромна част от който отиваше за износ за Украйна. Така че аз не виждам някакъв риск чак толкова голям, ако има е много малък, в смисъл не знам цифрите, не мога да преценя. Чисто теоретично – да, но с някакви малки суми. Друг е по-голям риска, че ако ограничат дейността на рафинерията по начина по който си говорихме преди малко, може да спадне обема на произведеното и обработено гориво в 2024 г., по този начин да намалят приходите в хазната през 2024 г. Но това е резултат на действията, които се предприемат срещу рафинерията.

Да, горивата сега са много актуална тема, цените им, въобще поскъпването и как ще се развие ситуацията. А кои са според вас пожелателните стъпки, които държавата от тук нататък трябва да извърви, за да не се стига до стрес на пазара? Можем ли да предприемем нещо?

Държавата няма инструменти, с които да повлияе на стресови ситуации на пазара. Чисто по закон и теоретично, държавата трябва да разполага със запаси за три месеца потребление на основните видове горива, които трябва да се управляват от Държавна агенция “Държавен резерв“.

Скоро имах интервю с председателя на “Държавния резерв“ и той ни каза, че има реално такива запаси за три месеца – 90 дни, които държавата е длъжна да осигури.

В общия случай на хартия, защото държавата няма складове, в които да ги държи тези горива. Обикновено плаща на митнически складове да съхраняват тези горива евентуално. И в България няма достатъчно капацитет складовете, за да се държат тези горива. Така че мисля, че някъде около 40% се съхраняват, пак казвам на хартия, се съхраняват в други държави, най-вече Румъния. Но ако се наложи да бъдат изтеглени тези запаси от “Държавния резерв“, предстои да видим дали наистина са там. В миналото имаше случаи, в които при проверки на наличните горива, се оказа, че не е точно такава ситуацията, в смисъл – няма ги. Да се надяваме, че в момента не е така, но не знам, не мога да ви отговоря. Но дори и да са пълни складовете, държавните резерви да са пълни, пак казвам, те не са  на държавата складовете, това е за три месеца. Ако стане по-голяма дълга криза, няма решение.

Да, тогава и Асен Асенов, председателят на държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“ уточни, че от тези 90 дни, които трябва да бъдат осигурени по Закон, 30 дни съхранява агенцията, 60 дни са за наречените от България, от държавата задължени лица,  както и вие споменахте, и по закон така определени, може би други държави?

Точно така, ако тези хора, така наречените задължени лица нямат какво да правят, как да доставят горива, кризата може…. Аз се надявам, че до такива кризи няма да се стигне…

Да се надяваме.

Да, няма особено голяма логика в днешно време, да се стигне до такива катастрофални сценарии. Единственото, което според мен може да се случи е, ако нещо стане с доставките на нефт, с преработката и пр., просто пазарът на България да бъде задоволен от други рафинерии, разбира се, на по-високи цени. Заговорихме за цени, направих си труда да погледна, цената на дизела и на бензина А 95, който се употребява най-много в България е 2,60 лв. средната цена, която е отново за пореден път втората най-ниска в целия Европейски съюз. Но пак в Европа, единствената по-евтина цена в цяла Европа са в Беларус, и в Русия. Така че всички приказки, които слушаме през цялото време за 1 млрд. 2-3-5 млрд. Откраднати, 20 стотинки, 1 левче, общо взето, аз продължаваме да не им вярвам. Но когато се случат всички тези неща, в смисъл ограничи се преработката на петрол, всички причини, които си казахме, когато се спре вноса на руски петрол през март окончателно. Ще видим какво ще стане, аз мисля, че цената ще се увеличи и ще стигне до средните европейски нива някъде около 1,60 евро – 3-3,20 лв.

Кой ще бъде по-добрия вариант за рафинерията?

Най-добрият вариант е някоя голяма стратегическа компания, която знае какво прави, има подобни инсталации на други места по света и да ги включи и нашата рафинерия в портфолиото си, за да може да управлява по правилния начин. Най-лошото е да даваме приватизация в стил 90-те години. Не приватизация, защото това е частна компания, но придобиване в стил 90 години.

Не изключвате и такъв сценарий?

Знаем какво стана с “Кремиковци“, БГА “Балкан“ и пр. и пр.

Източник: „Фокус“

Още новини четете в категория България.