От 1 януари догодина управлението на средствата за втората пенсия влиза в нова фаза, като парите на осигурените ще бъдат разпределяни между три различни инвестиционни подфонда според възрастта им.

Новият модел предвижда динамичен, балансиран и консервативен подфонд с различна степен на риск и очаквана доходност. Основната идея е инвестирането да бъде съобразено с жизнения цикъл на човека, така че рискът постепенно да намалява с приближаването на пенсионната възраст.

„Докато си много млад и имаш достатъчно време пред себе си, имаш по-динамичен инвестиционен портфейл. Той носи повече риск, но и по-висока доходност в дългосрочен план“, обясни Светлана Несторова от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Кой в кой фонд ще бъде?

Според предвидения в закона модел хората до 50-годишна възраст ще бъдат разпределяни в динамичен подфонд. Между 50 и около 62 години средствата ще преминават към балансиран фонд, а през последните три години преди пенсиониране ще бъдат управлявани консервативно.

Всеки осигурен обаче ще има право да избере различен вариант.

Несторова даде и личен пример. Тя е навършила 50 години преди месец, но е подала заявление да остане в динамичен фонд до навършването на 62 години. По думите ѝ подобен избор е подходящ за хората, които следят финансовите пазари, приемат по-висок инвестиционен риск и имат достатъчно време пред себе си.

За повечето българи обаче тя препоръчва да бъде следвано разпределението, предвидено в закона.

А ако не искате риск?

Хората, които не желаят средствата им да бъдат изложени на по-висок инвестиционен риск, могат да изберат консервативен фонд за целия период.

Този вариант обаче е насочен преди всичко към запазване на натрупаните средства, а не към постигането на висока доходност.

Именно доходността според Несторова е и един от основните начини пенсионните спестявания да бъдат защитени от инфлацията.

„Цялата идея на реформата е да борим инфлацията и да сме по-добри от нея“, обясни тя.

При достатъчно дълъг инвестиционен хоризонт вероятността динамичният фонд да донесе по-нисък резултат от консервативния е малка, смята Несторова. Според нея при динамичните инвестиции е добре човек да разполага с поне пет години, а още по-добре със седем или десет години инвестиционен хоризонт.

Изборът няма да е завинаги

Осигурените няма да бъдат заключени в първоначалния си избор.

Веднъж годишно те ще могат да сменят както пенсионното дружество, което управлява средствата им, така и избрания подфонд. Така човек ще може да промени решението си, ако с времето отношението му към риска или финансовите пазари се промени.

За повечето хора няма да е необходимо да предприемат никакви допълнителни действия. Ако обаче искат да изберат различен от предвидения за възрастта им фонд, ще трябва да подадат заявление до пенсионното дружество, като процедурата може да бъде извършена и онлайн.

Знаем ли къде са парите ни?

Несторова призова хората да проверят в кое пенсионноосигурително дружество се намират средствата им и каква сума са натрупали.

„За пенсионната партида трябва да се мисли като за банкова сметка. Тези пари са лични, собствени, наследяеми, връщат се в семейството. Трябва да знаем къде са и трябва да знаем колко са“, каза тя.

Информация за начина, по който пенсионните дружества инвестират средствата, се публикува на техните сайтове. Там могат да бъдат видени инвестиционните портфейли, географското разпределение и секторите, в които са вложени парите.

Данни за доходността се публикуват и от Комисията за финансов надзор.

Новият модел ще започне да действа от 1 януари, а най-важното за осигурените остава да знаят къде са парите им, как се управляват и дали избраният риск отговаря на собствените им планове за бъдещето.

Източник: bTV