Бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов коментира последните наводнения в Централна и Северна България, като заяви, че зачестяващите екстремни климатични явления разкриват сериозни слабости в управлението на водните ресурси у нас.
По думите му липсата на системен подход, координация между институциите и дългосрочна стратегия води до повтарящи се щети и кризи при всяко по-сериозно бедствие.
„Можеше щетите да бъдат по-ограничени, но за да се справим с наводненията, трябва да има системен подход. Ние нямаме системен подход – чакаме нещо да се случи и тогава започваме да реагираме, обикновено с паника и кризисно управление“, заяви Попов.
По думите му проблемът не се изчерпва само с почистването на речните корита.
„Начинът, по който се управляват реките в България, е сгрешен. Те непрекъснато се застрояват и коригират. Това е остарял подход с сериозни негативни последствия“, каза той.
Попов подчерта, че в управлението на риска трябва да участва и застрахователният сектор.
„Когато започне наводнение, разговорът веднага е какво ще плати държавата. Застрахователите почти не присъстват в този процес. А когато са активни, те упражняват контрол, правят проверки и дават насоки“, посочи той.
Според него държавата трябва да се намесва само в най-критичните ситуации, а не да поема щетите при всяко бедствие.
„Не е нормално при всеки проливен дъжд или наводнено мазе държавата да плаща за всичко“, допълни Попов.
Той акцентира и върху липсата на координация между институциите, отговарящи за управлението на водите.
„След 1989 година системата се децентрализира, но липсва координация между отделните структури. Липсват и достатъчно данни и анализи. Всяко бедствие ни изненадва, а не би трябвало да е така“, заяви той.
По думите му Националният институт по метеорология и хидрология разполага с добри прогнози, но те трябва да се използват по-ефективно.
Попов смята, че проблемът с реките е резултат от години неправилни инженерни решения и безконтролно строителство.
„Реката трябва да се разглежда цялостно от началото до края. Не е достатъчно само да се почиства“, каза той.
Като пример той посочи Орлов мост, където според него съоръженията ограничават проводимостта на реката. Бившият министър предупреди и за рисковете от презастрояване в подножието на Витоша.
„Полите на Витоша са естествена ретензионна система, която задържа водата. В момента обаче тези територии се застрояват“, подчерта Попов.
Той даде пример и с Боянското блато, което според него има защитна функция за София.
Попов коментира и връзката между климатичните промени и зачестяващите екстремни явления.
„Ако климатичните промени продължат по прогнозирания сценарий, внезапните силни валежи ще стават все по-чести“, каза той.
По думите му последствията могат да бъдат катастрофални, особено в туристически райони.
„Ако наводненията в Царево се бяха случили в пика на сезона, жертвите можеше да бъдат десетки, дори стотици“, заяви Попов.
Той обърна внимание и на проблема с безводието, което според него е резултат не само от климатични промени, но и от лошо управление. По думите му в някои райони се губят между 50 и 80% от водата заради амортизирана инфраструктура.
„Нормално е да се стига до воден режим при такива загуби“, подчерта той.
Попов даде пример с Плевен, където според него падналите валежи многократно надвишават потреблението, но водата не се използва ефективно.
В заключение той обобщи, че България се нуждае от цялостна реформа в управлението на водите и по-устойчиви решения.
„Не е достатъчно да минеш с машина и да почистиш реката, след което да кажеш: „Свършихме работа“. Не сме свършили работа“, заяви Юлиан Попов.
SafeNews припомня, че водоподаването в Севлиево и околните населени места вече е възстановено, след като аварията на основния водопровод, причинена от проливните валежи и наводненията, беше отстранена.
Източник: bTV
