Роднинските назначения в съдебната система поставят личния интерес пред обществения и създават пречки пред способните кандидати, които искат да се развиват професионално. Това заяви бившият председател на 51-вото Народно събрание и преподавател по конституционно право доц. Наталия Киселова пред Bulgaria ON AIR.

Кандидатурата на Сийка Милева предизвика остра реакция

Конституционалистът изрази сериозни критики към номинациите за бъдещия състав на Висшия съдебен съвет, като обърна особено внимание на кандидатурата на Сийка Милева, позната като бивш говорител на главния прокурор Иван Гешев. За четирите свободни позиции от прокурорската квота са издигнати общо 25 кандидати, сред които има и административни ръководители от различни нива в прокуратурата.

„За мен това е провокация – в деня, след който се обявява програмата на правителството в сектор „Правосъдие“, да се каже, че тя е кандидат“, коментира доц. Киселова.

По думите ѝ евентуалното избиране на Сийка Милева би изпратило недвусмислен сигнал за намерение да се ускори процесът по конституционни промени, и то в значително по-кратки срокове от заложените в програмата на правителството. Тя подчерта, че подобна позиция се разминава сериозно с курса, който е следвало предишното ръководство на държавното обвинение.

Изборите във ВСС и очакването на президентския вот

Изборът на представители в прокурорската колегия е планиран за втората половина на октомври, докато самото гласуване от страна на магистратите трябва да се проведе в началото на ноември. Според Наталия Киселова този график не е случаен и е съобразен с очакването да станат ясни резултатите от предстоящите президентски избори.

Тя постави акцент и върху друг дългогодишен проблем – бавните конкурси за повишаване и кариерно израстване в съдебната система.

„В съдебната власт има състояние, при което конкурсите се бавят. Две години да продължава – не е нормално. Знам и за такъв случай, при който се проточва пет години. За толкова време едни умират, други раждат деца – много време е това“, заяви преподавателят по конституционно право.

Според нея подобно протакане поставя магистратите в ситуация на продължително професионално изчакване и ограничава възможностите за нормално развитие на хората, които разчитат на конкурсите за своето кариерно израстване.

Неравенства при възнагражденията в съдебната власт

Сред проблемите, които Киселова открои, са и големите различия във възнагражденията в отделните нива на системата. Тя посочи конкретни суми, преизчислени в евро, за да илюстрира мащаба на разликите между доходите на различни категории държавни служители и магистрати.

„Аз не съм с много стаж – 20 и няколко години. Миналата година взимах близо 7670 евро, а някои във ВСС – 11 760 евро. Депутат получава около 5110 евро. Толкова взима и окръжен съдия“, обясни тя.

По думите ѝ липсата на ясни и обективни правила при определянето на магистратските възнаграждения може да създаде условия за зависимост и компромиси.

„Като си с висока заплата, ти си склонен да правиш компромиси. Разбира се – и да приемаш поръчки“, заключи доц. Наталия Киселова, като настоя за въвеждането на по-ясни и обективни критерии при определянето на заплатите в съдебната система.