С изумление и потрес установих, че дори най-простоватото българско „шампанско“ – „Искра“, се изписва на латиница, без почти нито една българска дума на етикета. Говорим все пак за продукт, който дори непредирчиви жители на Долно Нанагорнище биха намерили за неприемлив. Особено при радостни поводи. Поради каква причина някой човечец от фирмата е решил, че етикетът трябва да е на чужд език /то думата искра не е чужда, какво ще разбере евентуално чужденецът от латинското й изписване/, не става ясно. Освен пълното ибрикчийство към чужденците.

В България надписите са на латиница, имената на магазините – също, стоките – също. Традиционни български стоки са с наименования, изписани на латиница. Братята Кирил и Методий сигурно като хеликоптери се въртят в гроба. А Паисий би възкликнал: „Защо, юроде, се срамиш да се наречеш българин!“.

Като пример: прави си българинът ЕООД, за да прави и продава банички на село. И иска фирмата да е „Глобъл интернешънъл“. Звучало по-европейски. Като взема едно дърво……..

Безумно е в България българите да се чувстваме чужденци. Да гледаме традиционни български луканки, с етикети на латиница. Да не можем да разберем какво пише на етикетите на произведени в България стоки. И това не е до знание на чужди езици, а до уважение на собствения!

Дъното, което дълбаят някои българи с отричането на всичко родно и дори на майчиния си език, е много кално. Криворазбрана цивилизация! Нито ще станете по-цивилизовани, нито по-приемливи и търсени, като си пишете етикетите на латиница. И дори имената ви са изчанчени като малоумните сериали, които гледате!

Тук е България! На който не му харесва – да ходи в Брюксел и където си още иска. Ако ще – в полуШенген да ходи! Но да ни остави българите на мира от простотиите си!