НАТО може да бъде спасена. Но не този Алианс, който познаваме в последните 77 години. За да оцелее след атаката от критики на САЩ, ще трябва да се появи един много различен алианс – и то скоро. Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и старши сътрудник в Центъра Белфер към Харвардския университет обяснява какво трябва да се случи, за да продължи да съществува Алианса.
Атаките на Тръмп срещу НАТО датират от десетилетия
Враждебността на американския президент беше очаквана. Тръмп омаловажава американските съюзи за сигурност от десетилетия, още от известното му интервю за Playboy през 1990 г., когато призова съюзниците да плащат на САЩ за сигурността, която те осигуряват. Като магнат в областта на недвижимите имоти, Тръмп смяташе, че тежестта от това да има съюзници надвишава ползите и това остава неговото мнение като президент.
През 2017 г. той влезе в Белия дом, определяйки НАТО като остарял съюз. Съвсем наскоро го нарече „хартиен тигър“, „безполезен“, а тъй като съюзниците сега отказват да се присъединят към атаката му срещу Иран и някои дори отказват на американските военни достъп до своето въздушно пространство и бази, президентът отиде още по-далеч.
За Тръмп войната в Иран беше изпитание за НАТО и то се провали.
„Ще помним. Ние ще им дойдем на помощ, но те никога няма да дойдат за нас“, каза той.
И когато го попитаха дали би обмислил оттегляне от Алианса по-рано този месец, той заяви, че това е „отвъд всяко преразглеждане“.
Може ли Тръмп да извади САЩ от НАТО?
Въпреки това коментаторите предполагат, че Тръмп не може да се справи с тази задача без разрешение от Конгреса. Всъщност закон от 2023 г., съвместно внесен от тогавашния сенатор и настоящ държавен секретар Марко Рубио, забранява на президента да се оттегля от НАТО, без да спечели две трети от гласовете в Сената или закон, приет от Конгреса. И едното, и другото е малко вероятно да се случи.
Конституционността на този закон обаче е под въпрос. Президенти са се оттегляли от договори и преди – включително Джордж У. Буш от Договора за противобалистични ракети през 2002 г. и самият Тръмп от Договора за ядрени сили със среден обсег през 2019 г. И ако Конгресът съди президента, ако той се оттегли от НАТО, е много малко вероятно Върховният съд да се произнесе срещу него при упражняване на изпълнителната си власт.
Тръмп може да „взриви“ Алианса отвътре
Освен това, дори без официално оттегляне, има много действия, които Тръмп може да предприеме, за да подкопае НАТО отвътре.
Първо, многобройните му негативни изявления – включително фалшиви обвинения, че съюзниците от НАТО никога няма да се притекат на помощ на Америка, въпреки че всички те го направиха и платиха висока цена и жертви след 11 септември.
Освен това, той би могъл да нареди намаляване на войските и капацитета, разположени в Европа, да отстрани американските военни от командната структура на НАТО и да откаже да участва в обсъжданията на НАТО, което на практика би спряло всички решения, които изискват консенсус на съюзниците.
Що се отнася до член 5, който декларира, че съюзниците ще разглеждат въоръжено нападение срещу един от тях „като въоръжено нападение срещу всички“, същият член ясно посочва, че всеки съюзник може „да предприеме действия, които сметне за необходими“. Изпращането на каски или очила за нощно виждане се вписва в това буквално определение.
С други думи, има много начини да се подкопае НАТО – или поне ангажиментът на САЩ към колективната отбрана. Това е реалността, с която се сблъскват съюзниците на Америка.
Те се опитаха да помогнат на Тръмп да разбере защо НАТО е важно – не само за тях, но и за САЩ. Опитаха се чрез ласкателства, увеличени разходи, чести разговори и посещения. Нищо от това не проработи.
Какво следва?
Това означава, че съюзниците сега имат ясен набор от възможности: Първо, могат да се опитат да изчакат Тръмп с надеждата, че следващият президент ще потвърди отново лидерството на САЩ в НАТО и ангажимента им към него. Това проработи по време на първия му мандат, но не е ясно дали ще проработи отново. Нещо фундаментално е нарушено и европейското доверие в Америка е част от това.
Вторият вариант е изборът на самостоятелност и създаването на истинска европейска отбранителна и възпираща позиция извън НАТО, за да се гарантира стратегическа независимост от САЩ. Но това би било глупава задача. Никоя съществуваща или нова, чисто европейска структура, няма да има оперативните, логистичните или институционалните знания, за да организира колективни отбранителни усилия.
Което оставя третия вариант: Алиансът, който ръководи колективните отбранителни усилия на Европа от 1950 г. насам – но един много различен НАТО.
Алиансът, който се е развил през последните 75 години, е не само воден от САЩ, но и съсредоточен върху САЩ. Военният, разузнавателният и дипломатическият принос на Америка е скелетната система, която е поддържала тялото му изправено и готово за действие.
Замяната на това ядро на САЩ няма да бъде лесна. Но не е и невъзможна.
Европа и Канада разполагат с колективните ресурси, военен опит, производствен капацитет, технически средства и, все по-често, с политическата решителност, необходими за замяна на САЩ в ядрото на системата на Алианса.
Страните от НАТО са се ангажирали да увеличат разходите си за отбрана до нивата от Студената война. Те избират различни форми на наборна военна служба, за да повишат числеността на въоръжените сили, и ускоряват производството на отбранителна техника с темпове, невиждани от четири десетилетия. Въпреки че изостават от САЩ по отношение на иновациите и технологиите, те наваксват, не на последно място чрез съвместно развитие с украински фирми, които са изпреварили иновациите и производството в отбранителната индустрия по целия свят.
Също така са предприели съвместни начинания извън, но допълващи НАТО. Такива са Съвместните експедиционни сили, ръководени от Обединеното кралство; финансираната от ЕС програма „Действия за сигурност за Европа“, която насърчава съвместното закупуване на произведено в Европа оборудване, както и решението на Франция да се включи в двустранни дискусии за разширяване на ядрения си възпиращ капацитет към европейските съюзници.
Това, от което съюзниците от НАТО се нуждаят сега, е време да превърнат своята решителност и ресурси в реални военни способности. Проблемът е, че това време се измерва в години – може би пет или повече – не в месеци. Освен това скоростта на успешната трансформация ще се определя от степента на сътрудничество със САЩ. Повече сътрудничество означава по-бърза промяна и обратно.
Въпреки това, по-европейско НАТО отдавна е закъсняло. Жалко е, че първият анти-НАТО президент на САЩ осъществи тази трансформация. Но в крайна сметка и Европа, и НАТО ще бъдат по-добри за това.
Politico/превод: SafeNews
