В подножието на Врачанския Балкан, край село Баница, отново се усеща онзи особен въздух на паметта — смесица от хлад, история и тихо упорство. Там, където стъпките на Ботев и неговите четници отдавна са се превърнали в легенда, днес стотици млади хора продължават един от най-устойчивите живи ритуали на националната памет — похода „Козлодуй – Околчица“.

Точно там министърът на образованието Георги Вълчев се срещна с ръководителите на групите, които водят тези млади походници по пътя на историята

Думите му не звучаха просто като официално обръщение, а като предупреждение, смесено с надежда — че една държава трудно се задържа, ако младите не виждат в нея място за бъдещето си.

Той говори за грижата, за напътстването, за онова бавно и невидимо възпитание, което не се случва в учебниците, а по пътеките, където се върви рамо до рамо.

„Децата трябва да бъдат обгрижвани, да бъдат напътствани, защото само така могат да станат достойни българи, достойни граждани. И искам да ви изкажа моята огромна благодарност за това, че се ангажирате с това дело. Дано в следващите години тази традиция да се усилва още повече, още повече деца да увличате, защото няма как да се справим като страна, ако след нас младите не видят бъдещето си тук. И мисля, че такъв тип събития, които почитат такива знаменателни личности като Ботев, като неговите другари, действително допринасят да започнем едно смислено дело в образованието и в страната ни“, каза министърът.

И именно там, между стъпките на ученици, учители и водачи, думите за Ботев придобиха по-дълбок смисъл — не като история, а като отговорност

Походът тази година събира над 1800 участници от цялата страна. Това не е просто маршрут от Козлодуй до Околчица, а движение, което всяка година събира нови лица и връща едно старо чувство — че паметта не е минало, а избор.

Сред присъстващите бяха представители на местната власт и организаторите, но истинската тежест в кадъра оставаше у младите — тези, които вървят, носят раници, умора и в същото време нещо много по-тежко: идеята, че това, което се е случило тук преди повече от век, все още има смисъл да се помни.

И може би точно в това се крие смисълът на този път — че паметта не е просто разказ за миналото, а начин да се разбере защо си струва да продължим напред към бъдещето.

Източник: БТА