Войната между Израел и Хамас разголи САЩ като една умираща империя. Pax Americana е към своя край. Това пише „Гласове“, цитирайки С. Л. Кантан в sputniknews.in.
След пет разтърсващи седмици на война в Газа безпомощният свят наблюдава безпрецедентна хуманитарна криза. И опасен геополитически хазарт, разиграващи се в реално време. Повече от два милиона души, заклещени в един от най-населените райони в света, са безмилостно бомбардирани всеки ден. 14 000 цивилни са избити. От тях 75% са жени и деца. Зад това прозира очевидно етническо прочистване. Втора Накба, която палестинците преживяват след основаването на Израел през 1948 година.
Вместо да посредничат за мирно уреждане на отношенията Израел-Палестина, САЩ използват военните и дипломатическите си мускули, за да постигнат пирова победа. Срещу затворен във фактически концентрационен лагер. Може би този конфликт дава на Байдън повод тихомълком да захвърли Украйна в загубената прокси война срещу Русия. Геополитическата цена за САЩ обаче ще бъде колосална. Ще затънат в Близкия Изток за години напред и ще се изправят пред едно по-мощно и уверено трио. Русия, Иран и Китай. 2023-та може да се окаже и годината, в която Американската империя ще загуби своята „мека сила“. И уважението на държавите-клиенти. Геополитическата стратегия на Индия трябва да бъде калибрирана. Така че да съответства на бъдещето, определено от края на Западното господство над света.
Светът е на страната на Газа
В ехокамерата на Вашингтон САЩ са най-великата държава. А международната общност е съставена от послушни васали. Реалността обаче е съвсем различна.
В ООН 120 държави гласува за резолюция, призоваваща за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Миналата седмица подобен брой държави, включително Индия, също осъдиха незаконните израелски селища в палестинските земи. От друга страна, само шепа държави подкрепят САЩ и Израел. Някои от тях са американски колонии като Палау и Маршаловите острови. Няколко държави като Боливия, Колумбия и Чили изгониха посланиците на Израел. А някои от тях изобщо прекъснаха дипломатическите си отношения с Израел. От друга страна, реакциите на повечето арабски страни са в по-голямата си част жалки. Дори „извънредната“ среща на Организацията на ислямската конференция (ОИК) доведе до строги приказки. Но не и до видими действия, като например петролно ембарго. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че „Газа се превръща в гробище за деца“.
„Колективното наказание на Израел над палестинските цивилни граждани е военно престъпление“, заяви ръководителят на ООН по правата на човека.
Дори „Хюман Райтс Уоч“, заявява, че израелските нападения срещу болници „трябва да се разследват като военни престъпления“.
Руският пратеник в ООН се позова на международните закони. И посочи, че палестинците имат право да се борят срещу окупацията си. Следователно твърденията на Израел за самозащита са Оруелски новоговор. Китай също отказа да осъди Хамас. Като същевременно посочи историческата несправедливост, с която са се сблъскали палестинците.
В цял свят се провеждат масови и мирни протести срещу „геноцида“ в Газа.
От Лос Анджелис до Лондон, от Чикаго до Кайро. От Берлин до Бангалор и от Мадрид до Малайзия милиони хора маршируват за мир. Най-голямата мобилизация след протестите срещу войната в Ирак през 2003 година.
В неотдавнашно проучване на „Ройтерс“/IPSOS 68% от американците заявиха, че трябва да има прекратяване на огъня. И Израел трябва да преговаря с палестинците. (Интересно е, че 0% от американските политици биха казали публично същото).
Американските дипломати в Близкия Изток изпращат тревожни телеграми до екипа на Байдън с послания от рода на:
„Военната кампания на Израел води до това, че САЩ губят арабската общественост за цяло поколение.“
„Ние [САЩ] губим тежко на бойното поле на посланията. Подкрепата на САЩ за Израел се разглежда като морална вина за военни престъпления.“
„Жестокостта и пренебрежението на президента Байдън към палестинците надминават всички предишни президенти на САЩ.“
Дори европейските политици откриват, че имат гръбнак. Заместник-министър председателят на Белгия имаше да каже следното:
„Време е за санкции срещу Израел. Дъждът от бомби е нехуманен.“
Испанският министър на социалните права Йоне Белара обвини Израел, че извършва „жив геноцид“. И призова за съдебно преследване на Нетаняху в Международния наказателен съд. След като посети Израел и дори се опита да забрани про-палестинските протести, френският президент Макрон промени мнението си и призова за прекратяване на огъня, като добави:
„Невъзможно е да обясним, че искаме да се борим срещу тероризма, като убиваме невинни хора.
Израелският историк и изследовател на холокоста Омер Бартов признава в статия за „Ню Йорк Таймс“, че действията на Израел в Газа представляват военни престъпления. А също и етническо прочистване и престъпления срещу човечеството.
Сърцераздирателна криза
По отношение на това дали случващото се е геноцид или не, имайте предвид, че САЩ обявиха „руски геноцид в Буча“, Украйна, където бяха убити около 100 цивилни граждани. Съпоставете това с Газа, където от началото на конфликта всеки ден са убивани над 100 деца. Къде е сравнението? (Нещо повече, експерти като Скот Ритер убедително твърдят, че цивилните в Буча са били убити от украинските военни.)
Освен това, къде е страхливият и неморален Международен наказателен съд (МНС)? Който с такава охота обвини руския президент Путин? Между другото, външният министър на Южна Африка Наледи Пандор открито призовава МНС да арестува израелския министър-председател Нетаняху за военни престъпления.
Снимките и видеоклиповете, които идват от Газа, са просто сърцераздирателни. Цивилните нямат никаква възможност за отдих. Домовете им са бомбардирани. Местят се в домовете на роднините си и пак са бомбардирани. Когато пострадат и бъдат взети с линейка или отидат в болница, са бомбардирани. Когато децата отидат на училище, са бомбардирани.
Ивицата Газа
Половината от домовете в Газа – най-големият затвор под открито небе в света – са разрушени или повредени от израелски ракети. Повече от 200 000 души са избягали от северната част на Газа. А 700 000 деца са били разселени и превърнати в бежанци. Израел е спрял доставките на гориво, храна, електричество и вода за Газа. Новородени бебета в кувьози умират поради липса на електричество. А безпомощен Египет, който има обща граница с Газа, не е в състояние да достави хуманитарна помощ. По същия начин, други мюсюлмански страни биха могли да изпратят храни и лекарства на Газа с лодки и кораби, но не са го направили.
Потискащо е, че светът наблюдава пасивно тази трагедия. Спомнете си как САЩ и НАТО бомбардираха Либия. Докато я върнаха в каменната ера, само след седмица на протести, в които от власите бе използвано насилие. А Западът цинично използва, за да заяви, че Кадафи „убива народа си“. Двойните стандарти на Запада са ужасяващи.
Двойните стандарти и цинизмът на Запада
Всичко в геополитиката на Запада се основава на двойни стандарти и лицемерие. Те създават нови фрази и логика на момента, за да оправдаят или демонизират всяко нещо. Американските лидери говорят до безкрай за „международен ред, основан на правила“. Но никой не е виждал тези правила! Правилото просто е, че Америка винаги е права и винаги трябва да побеждава.
Миналата година Хилари Клинтън написа в туитър:
Ако руското ръководство предпочита да не бъде обвинявано в извършването на военни престъпления, трябва да спре да бомбардира болници.“
А сега нещо за Газа?
Когато САЩ измъчват хора в Гуантанамо или други мрачни затвори на ЦРУ, това се нарича „засилен разпит“. Когато Израел извършва етническо прочистване в Газа, това се нарича „доброволна миграция“. Когато САЩ въоръжават терористи, те се наричат „борци за свобода“ или „умерени бунтовници“. Когато САЩ въоръжават и финансират нацистите в Украйна, ситуацията е „сложна“. И е разбираемо защо украинците приемат нацизма. Международният наказателен съд може да повдига обвинения и да арестува лидери от цял свят. Но не може дори да разследва американски престъпления. САЩ заплашиха да арестуват съдиите от МНС и си дадоха правото да нахлуят в Хага, ако някой американец – дори войник – бъде арестуван. Освен това – САЩ и НАТО били ли са някога виновни за военни престъпления? Никога. Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт призна в едно интервю, че американските санкции са убили половин милион иракски деца. Нодобави безгрижно: „Струваше си“.
Когато САЩ изграждат 800 военни бази в 140 държави, става дума за свобода. По същия начин, когато НАТО продължава да се разширява, логиката е, че суверенните държави могат да решават каквото си искат. Ако обаче има само слух, че Китай създава военен пост на Соломоновите острови или в Оман, САЩ полудяват. Байдън се обажда спешно по телефона, а западните медии призовават Соломоновите острови да бъдат бомбардирани. САЩ имат доктрината Монро, която третира цяла Северна и Южна Америка като тяхна провинция. Но Китай и Русия нямат право да имат буферна зона, свободна от войски на САЩ/НАТО.
Израел може да има ядрени оръжия и да спре инспекторите на ООН. Но Иран не може да има ядрени оръжия.
САЩ могат да създават политически движения на местно ниво. Или да подкрепят сепаратисти в други страни за свалянето на демократично избрани лидери. Т.е. да организират цветни революции. Никоя друга държава обаче не може да се намесва в изборите или политиката на САЩ. САЩ могат дори да назначават лидери на други държави. Като например, когато САЩ твърдяха, че Хуан Гуайдо е истинският премиер на Венецуела. Или когато САЩ създадоха Тайван и твърдяха, че той е истинският Китай. Може ли Русия да назначава лидери в някоя от европейските държави? Разбира се, че не.
САЩ говорят за свобода на словото, свобода на пресата, свободни избори и свободни политици. Но това е гигантска илюзия. Неотдавна главният изпълнителен директор на Web Summit Пади Косгрейв беше уволнен за препращане в Туитър на сатирична статия, която изразява подкрепа за палестинците. Американски журналисти биват уволнявани за това, че са нарекли Израел държава на апартейда. Американските социални медии са пълни с бивши служители на ЦРУ, ФБР и други организации на дълбоката държава. Те се занимават с явна или софистицирана цензура – като демонетизация или сенчести забрани. Почти 100% от Конгреса са съпричастни към американските войни и империализъм.
В САЩ има еднопартийна система с две фалшиви партии, които се контролират от едни и същи олигарси и лобисти. Демократите и републиканците само се преструват, че се борят помежду си по социални въпроси.
Цялата Американска империя се основава на теориите на Гьобелс и концепциите на Оруел. Въпреки това всички техни лъжи се повтарят от безброй уебсайтове, списания, книги, телевизия, филми, документални филми, учени, политици, влиятелни личности в социалните мрежи и Уикипедия. Така лъжите се превръщат в истини и факти. Точно това се случва с израелско-палестинския конфликт.
Малко история
И така, каква всъщност е причината за конфликта между Израел и Газа? На първо място става дума за историята и борбата за суверенитет. Произходът на този конфликт води началото си от декларацията Балфур от 1917 г. В нея британците просто се съгласяват да дадат на лорд Ротшилд парче земя в Палестина, която по това време е част от Британската империя. В това писмо също така се посочва, че създаването на земя на еврейския народ не трябва да засяга правата на съществуващото население. Важна клауза, която в крайна сметка е пренебрегната.
По-късно, през 1948 г. е създаден Израел и повече от 700 000 палестинци са прогонени от домовете и земите си. В следващите четири последователни войни със съседите си, Израел печели категорично и дори разширява територията си. Така след Шестдневната война през 1967 г. Газа и Западният бряг попадат под израелска окупация и заселнически колониализъм.
Затова, когато се говори за „решението за две държави от 1967 г.“, се има предвид нова палестинска държава. Създадена от Газа и Западния бряг. Това не е лоша сделка за Израел, тъй като при нея той запазва 78% от първоначалната територия на Палестина. През 90-те години на 20 век двете страни бяха много близо до прекратяване на конфликта след споразуменията от Осло. Убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин обаче, само месец след знаковата договореност, доведе до това, че Израел беше превзет от крайнодесни политически партии.
И ако преди земята и сигурността са били основните проблеми, сега природните ресурси и геополитиката заемат по-важна роля.
Следвайте парите
Не е изненадващо, че проклятието на петрола и природния газ е засегнало региона. Непосредствено до Газа се намират около десет находища на нефт и газ. Някои от които са в икономическата зона на Газа. Те съдържат запаси от нефт или газ на стойност стотици милиарди долари. Това е стимулът за прогонване на 2,4 милиона души от Газа.
Второ, съществува възможност за изграждане на канала Бен Гурион, който ще съперничи на Суецкия канал. Той ще свързва Червено море със Средиземно море през залива Акаба. Най-краткият път би минавал през Газа.
И накрая, има сериозни идеи за свързване на ОАЕ и Саудитска Арабия с израелското пристанище в Хайфа чрез железопътни линии. То не само ще заобиколи Суецкия канал, но и ще превърне Израел в транспортен хъб и геополитически важен център. Съвкупността от тези фактори направи етническото прочистване на Газа наложително. Разбира се, хуманният, законен и прагматичен подход би бил Израел да си сътрудничи с палестинците. И да се поделят печалбите от подобни проекти.
Ако САЩ и Израел продължат с безмилостното етническо прочистване на Газа, резултатът ще бъде пирова победа.
Ето защо:
САЩ се опитаха да сринат Русия с прокси война по подобие на войната в Афганистан през 80те години на миналия век. Където замениха муджахидините с нацисти и наложиха шокови санкции. Е, този блестящ план се оказа епичен провал. САЩ и ЕС са толкова деиндустриализирани, че са доставили на Украйна само половината от обещаните боеприпаси. Що се отнася до 155-милиметровите артилерийски снаряди. Месечното производство на такива на САЩ се използва в Украйна за четири дни. По-лошото е, че Западът е изчерпал за много години собствените си запаси от изключително важни оръжия като „Javelins“ и „Stingers“.
Както и да го тълкуват западните анализатори, поражението на Америка в Украйна е страшно предупреждение за съюзници като Япония и Филипините, които може би обмислят война срещу Китай.
С Газа САЩ се включиха в една дълга война на изтощение. Дори ако САЩ/Израел успеят да прочистят етнически Газа в поредната Накба. На Западния бряг все още има 2,7 милиона палестинци. И партизанската война ще продължи с помощта на групировки като Хизбула, която е много по-мощна от Хамас. Освен това американските военни бази в Ирак и Сирия ще продължат да се сблъскват с изтощителни атаки от страна на множество бойни групировки. Това ще изчерпва американските ресурси, които всъщност трябва да се съсредоточат върху Китай.
Загубата на американската „мека сила“ ще бъде значителна през следващите години. САЩ загубиха мюсюлманския свят, който все повече ще се ориентира към Русия, Китай и БРИКС.
Заключение
Има само един жизнеспособен вариант – мир между Израел и Палестина. Разполагаме с необходимата технология и фиатни пари, за да построим големи градове. В тях евреите и палестинците да съжителстват в мир и просперитет. Решението с две държави ще бъде и победа в областта на пиара за Израел. Който след това ще може да установи дипломатически и икономически отношения с всички свои съседи, включително Иран.
Американците трябва също така да осъзнаят, че Pax Americana е към своя край. Правителството на САЩ, корпорациите и домакинствата потъват в дългове. А дедоларизацията се ускорява в целия свят. САЩ са банкрутирали и дните им на финансови схеми са преброени. Китайският юан вече е надминал еврото в световната търговия. Въпрос на време е Саудитска Арабия и останалите страни от ОПЕК да започнат да продават петрол за юани. Краят на хегемонията на долара означава край на Американската империя. В областта на технологиите Китай напредва скокообразно. Въпреки американските санкции и технологични войни. В 37 от 44 критични технологични области Китай е изпреварил САЩ.
Опитите на Съединените щати да задържат Русия и Китай се провалят. САЩ имат само две възможности. Или да бъдат отговорна страна в зараждащия се многополюсен свят, като си сътрудничат с Русия, Китай и глобалния юг. Или да се сринат безславно, докато се опитват да удържат една умираща империя.
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
Още новини четете в секция „Свят“
