По-малко от месец след като положиха клетва и преди да са се захванали със законодателството по същество, новите депутати вече се оказаха изправени пред първия сериозен тест за начина, по който ще работят – приемането на правилника за работа на Народното събрание.

Макар на пръв поглед темата да изглежда изцяло процедурна, именно в този правилник се определя колко често министрите ще отговарят на въпроси, колко време ще има опозицията за изказвания в дебатите и доколко лесно управляващите ще могат да прокарват законите си. Затова и споровете около тези текстове традиционно се превръщат в първия голям политически сблъсък във всяко ново Народно събрание. В момента опозицията реагира остро на редица от предложените промени.

Спор за контролните функции на парламента

„Цялата съвкупност от предложения е притеснителна. Най-много ограничения има върху контролната функция на парламента. Преди имаше текст, който казваше, че властта могат да отлагат отговор на въпрос до два пъти, след което са длъжни да обяснят какво го е наложило. Сега той се премахва и на практика могат да отлагат отговора до безкрайност. Ограничават се също и изслушванията в деня на опозицията”, заяви заместник-председателят на ПГ на „Демократична България“ Божидар Божанов.

Съкращаване на дебата и законодателния процес

„Тревожи ни съкращаването на времето за запознаването, разглеждането на внесените законопроекти и последващото им внасяне в комисия, а после в зала. Така може да има бързина в законодателния процес, но тя се постига по друг начин. Съкращава се възможността за дебат, а той е основна форма на парламентаризъм“, отбелязва Росица Кирова от ПГ на ГЕРБ-СДС.

През последните години временните комисии, които предизвикаха сериозен обществен интерес, са значително много. Сред тях са тези за дейността на Мартин Божанов – Нотариуса, Петьо Петров – Еврото, случая „Исторически парк“, както и комисията за ревизия на последния кабинет на Бойко Борисов. Новият правилник обаче на практика затруднява създаването на подобен тип комисии от опозицията, освен ако тя не се обедини и не събере 48 подписа.

Временни комисии и политически последствия

„Отказът да дадеш възможност за създаване на комисия означава две неща – пазят себе си в бъдещето и статуквото в миналото. Ако една комисия е установила всички факти за търговия с влияние, полза от нея има“, коментира депутатът от „Продължаваме Промяната“ Велислав Величков.

Достъп до документи и информация от институциите

Един от най-спорните текстове в предложенията на формацията „Прогресивна България“ е свързан с достъпа на депутатите до документи, свързани с работата на институциите. В действащия правилник е записано, че държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да съдействат на народните представители в срок от 14 дни, когато те поискат сведения и документи.

Хората на президента Румен Радев първоначално са предложили този срок и задължението за предоставяне на документи да отпаднат, като остане единствено общото задължение за съдействие. След продължителни дебати в комисията управляващите все пак правят частична отстъпка – запазва се поне срокът.

Обвинения за работа „на тъмно“

„Да нямаш достъп до документи на различни институции звучи като управление на тъмно. Ние сме парламентарна република и народните представители трябва да могат да се запознаят какво се случва“, допълни още Велислав Величков.

„Падането на възможността да искаш съдействие с предоставянето на документи и информация е голям проблем за депутатите, защото всеки един, който се намира в своя регион се среща с хората и те казват проблемите си“, изтъкна заместник-председателят на ПГ на „Възраждане“ Петър Петров.

Редицата въпросителни около предложенията на формацията на Радев обединяват опозицията, съставена от иначе политически съперници. Единствено ДПС не взема отношение по темата. От своя страна управляващите представят промените като опит за подобряване на ефективността на парламента.

Аргументи на управляващото мнозинство

„Изцяло сме добронамерени в това, което предлагаме. Смятаме, че това е в резултат на лоши практики за процедурни хватки, които осуетяват приемането на едно или друго нещо. Ние не ограничаваме правата на народните представители. Всеки въпрос, по който следва да има комисия, може да събере около себе си и представители на мнозинството, и на опозицията. Искането ни е временните комисии да не се превръщат в поредната сцена за политически спектакъл“, коментира депутатът от управляващото мнозинство Димитър Здравков.

Парламентарният контрол и критиките на опозицията

В негово допълнение председателят на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че парламентарният контрол не се променя съществено.

„Това, което се променя е изслушването в дните на опозицията, защото смисълът на точките от дневния ред, които те предлагат са точки, които по една или друга причина са отпаднали от него. Министрите ще продължат да отговарят. Няма риск да видите некачествено законодателство“, изтъкна той.

„Ограничаването на опозицията е видимо с просто око. Има разминаване в заявките, които ни дадоха управляващите. Не виждам защо се намалява времето за изказване от парламентарната трибуна. Народното събрание е място за среща между опозиция и управляващи“, коментира темата преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова.