Войната по пътищата не е война, защото войната има цел. Обикновено икономическа изгода. Гладиаторското меле, което ние снизходително наричаме „война по пътищата“, е на ниво инстинкт за доминиране. По-големият убива по-малкия. По-бързият изяжда по-бавния. После набива спирачки пред него, за да го побърква. Не го вижда на пешеходната пътека, защото през скъпите затъмнени стъкла се вижда избирателно. Не знаехте ли? Защото нямате такива. Не се дава мигач, защото е под достойнството на голямата дебела акула, караща голямата дебела кола.

Това се случва всеки ден, но за това не се говори. Говори се, когато няколко коли станат на компот благодарение на някой хомо хибрид с нарушен инстинкт за самосъхранение.

Как да дисциплинираш тези, които не подлежат на дисциплиниране?

С пари не става. Вече се очертава устойчива тенденция идиотите не да се притесняват, а да се хвалят с глобите си. Вече се носят легенди за най-личните идиоти и, ще ме прощавате, бъдещи убийци. Десет бона от глоби направил за седмица. Пилил гуми на околовръстното с 250… Бе, направо с триста. Ченгетата го гледат глупаво. С други думи – богаташ. Богат и брутален. Не му се изпречвай на пътя. Има пари – над закона е.

Полицаите подлизурстват около него. Пазят правата му. И неправата му също пазят. Като го хванат пиян, го ескортират до тях. Срещу пари, разбира се. Защото сме пазарно общество и услугите струват пари. Дори и незаконните.

Когато стане сакатлък, името му не се споменава. Говори се за жълтата луксозна кола или черна луксозна кола. Въобще, луксът и нещастията вървят ръка за ръка по пътищата. Имена и марки не се споменават. Какво по-хубаво доказателство за божествения произход на идиота, щом името му не бива да се споменава напразно.

За цялата най-нова история на организацията на пътното движение има един силно положителен пример и това са колчетата на Кресненското дефиле. Те намалиха катастрофите до нула. От най-опасния път до нула. Това дава отговор на въпроса на какво реагира идиотът, наречен участник в автомобилното движение. Той реагира на колчета, на бетон и на желязо. На удар в стена. На спукани гуми. На счупена ръка, ама неговата. Но не реагира на напомняне, на предупреждения и на знаци. На боядисан асфалт също.