През последните около 14–15 месеца в публичното пространство се утвърждава тезата, че американският президент Доналд Тръмп развива собствен модел за водене на война: бързи и ограничени операции, основно базирани на въздушни удари, без поемане на дългосрочни ангажименти за следконфликтно управление. Според политолога Владимир Шопов, цитиран в интервю за БНР, Съединените щати са се въвлекли в приблизително десетина военни операции, включително в държави като Нигерия, Сомалия и Сирия.

Военната доктрина и новият подход

„Разбира се, операцията във Венецуела, която беше кратка, мина безболезнено от гледна точка на военни и впоследствие политически усложнения. Тя окончателно оформи това разбиране на Доналд Тръмп (за войната) и, успоредно с него, създаде едно усещане за самодостатъчност, самодоволство, дори високомерие.“

Според анализа това поведение е засилило увереността на Тръмп и е оформило усещане за контрол и ограничен риск при подобен тип военни действия.

Ескалация и риск от нови конфликти

Политологът допълва, че президентът на САЩ е бил окуражен да разшири този подход и към по-рискови сценарии, включително потенциална конфронтация с Иран. Това, по думите му, създава логика, която може да доведе до нови и по-сериозни конфликти.

„Това е логиката, която би могла да доведе до следващи конфликти,“ казва Шопов.

Вътрешнополитически последици и избори

Според оценката, резултатите за републиканците на предстоящи междинни избори за Конгрес изглеждат неблагоприятни, което би ограничило възможностите на Тръмп да провежда подобни военни операции. Вътрешнополитическата среда става все по-напрегната, а фокусът постепенно се измества към икономическите проблеми.

Икономически фактори и ограничения

Политологът подчертава, че основният проблем пред администрацията вече е свързан с икономическата нестабилност и инфлацията в страната.

„Ограниченията за водене на такъв тип бойни действия (като тези в Иран) растат и по отношение на натиска на пазарите, и по отношение на това, че ако тази криза продължи на практика ще доведе до глобална рецесия, и по отношение на това, че Тръмп вече губи политическата почва под краката си. Ще започне борбата в рамките на самата Републиканска партия за наследството на Тръмп. Но поради факторите „его“ и „каприз“ на Тръмп никога не можем да бъдем сигурни в никаква прогноза.“