След края на Студената война повечето европейски страни отмениха наборната военна служба. Сега това отново се обсъжда в някои страни и то не само след като Русия започна военния конфликт с Украйна, пише македонското издание „Република“, цитирано от бТВ.

С края на Студената война правителствата в Европа започнаха да отдават по-малко значение на военната отбрана. През последните 20 години голяма част от страните отмениха задължителната военна служба.

Германия, например, преустанови задължителната военна служба през 2011 г. Военното положение може да бъде задействано само ако Бундестагът прецени, че е налице напрежение или че е необходима отбрана.

Същото или подобно е положението и в много други европейски държави. От днешните 29 европейски държави от НАТО, включително Турция, само шест са запазили военния си ангажимент от 1993 г. досега. Великобритания, САЩ и Канада имат професионални армии от 50 и повече години.

Кой въвежда отново наборна военна служба?

В контекста на руската агресия срещу Украйна задължителната военна служба отново се превърна в тема. Много държави не само увеличиха бюджетите си за отбрана, но и обмислят да въведат отново наборна военна служба. Досега само няколко държави са предприели сериозни стъпки в тази посока.

Украйна и Литва
Малко след анексирането на Крим Украйна (2014 г.) и Литва (2015 г.) въведоха отново наборна военна служба за мъже съответно на възраст от 18 до 26 години и до 25 години.
След голямото руско нападение над Украйна украинското правителство прие закон, който позволява всички мъже на възраст между 18 и 60 години да бъдат призовани в армията.

Латвия
Тази балтийска страна е една от трите държави членки на НАТО, които граничат с Русия. Другите две са Естония и новата членка Финландия, която никога не е отменяла наборната военна служба. Сега Латвия също иска да я въведе отново.
От 2024 г. всички мъже на възраст между 18 и 27 години ще трябва да преминат през 11-месечно военно обучение. От 2028 г. всяка година трябва да бъдат набирани 7500 латвийци – толкова, колкото професионални войници е имала страната през 2022 г., по данни на НАТО.

Румъния
През 2015 г. опитите за повторно въвеждане на задължителна военна служба в Румъния се провалиха. Това се обсъжда отново от пролетта на тази година. Министър-председателят и генерал в оставка Николае-Йонел Чука подкрепя инициативата.
Специално искане на Министерството на отбраната е в случай на обща мобилизация всички млади румънци, живеещи в чужбина, да се регистрират за военна служба в рамките на 15 дни.

Нидерландия
В холандските въоръжени сили липсват около 9000 новобранци. Ето защо правителството обмисля разширяване на армията чрез наборна военна служба, както прави Швеция от 2018 г. насам.

Швеция
Най-голямата скандинавска държава може да стане следващият член на НАТО. Швеция отмени наборната военна служба през 2010 г., но я въведе отново през 2018 г., тъй като нямаше достатъчно доброволци.
Оттогава всички 18-годишни трябва да се регистрират за военна служба. Въпреки това, както и в Норвегия, само малък брой от тях отбиват военната си служба.

Норвегия и Дания
В родината на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг от 2016 г. не само всички мъже, но и всички жени над 18-годишна възраст трябва да преминат наборна военна служба.
Въпреки това само около 9000 от 60 000 души, които всяка година преминават през военномедицински преглед, са призовани на 19-месечна военна служба. Поради строгия процес на подбор официални източници твърдят, че военната служба в Норвегия има престиж, подобен на други степени на висшето образование.
В Дания военната служба теоретично е задължителна, но има достатъчно доброволци, за да се посрещнат нуждите.

Франция
Във Франция се обсъжда въвеждането на „лека военна служба“. През 2019 г. президентът Еманюел Макрон въведе универсалната национална служба, при която младите хора полагат доброволен труд в продължение на един месец за благото на страната.
Сега правителството обмисля да я направи задължителна за всички французи и французойки на възраст между 15 и 17 години. За целта младежите ще прекарат две седмици във военни съоръжения.

Германия
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли предложението на своя министър на отбраната Борис Писториус за въвеждане на задължителна военна служба. Въпреки това призиви за дебат по него идват от целия политически спектър в Германия.
Появи се и предложение да се обсъди задължителна „година служба“ в армията или в граждански институции. Очаква се представители на армията да говорят за работата си в училищата.