Според последния доклад за наблюдение на Здравната агенция на ООН, антибиотичната резистентност се е увеличила с повече от 40% между 2018 и 2023 г. Средните годишни увеличения варират от 5 до 15%.
„Антимикробната резистентност (АМР) изпреварва напредъка в съвременната медицина, заплашвайки здравето на семействата по целия свят. Докато страните укрепват своите системи за наблюдение на АМР, ние трябва да използваме антибиотиците отговорно и да гарантираме, че всеки има достъп до правилните лекарства, качествена диагностика и ваксини“, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.
„Тиха пандемия“
Докладът, базиран на данни от над 100 държави, предлага най-изчерпателната картина на мащаба на проблема досега. Той установява, че една от всеки три инфекции в регионите на Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие е резистентна на антибиотици, в сравнение с една от всеки пет в Африка.
Антимикробната резистентност възниква, когато бактерии, вируси, гъбички и паразити еволюират, за да издържат на лекарствата, предназначени да ги убиват. Това прави инфекциите по-трудни за лечение, увеличава риска от тежко заболяване или смърт и заплашва десетилетия медицински прогрес.
Феноменът – често описван като „тиха пандемия“ – се дължи на злоупотребата и прекомерната употреба на антибиотици при хора, животни и селско стопанство, както и на лошия контрол на инфекциите и ограничения достъп до качествени лекарства.
СЗО изчислява, че бактериалната АМР е пряко отговорна за 1,27 милиона смъртни случая през 2019 г. и е допринесла за близо пет милиона смъртни случая в световен мащаб. Без действия, предупреждават експерти, резистентните инфекции могат да причинят приблизително 3 трилиона долара загуби от световния БВП годишно до 2030 г.
Възходът на „супербактериите“
Докладът подчертава, че най-голямата заплаха идва от грам-отрицателните бактерии – патогени, които са известни с това, че са трудни за унищожаване и резистентни на множество лекарства.
Escherichia coli (E.coli) и Klebsiella pneumoniae (K.pneumoniae), две често срещани причинители на инфекции на кръвния поток, показват тревожни нива на резистентност към цефалоспорини от трето поколение – лечение от първа линия за много сериозни инфекции.
В световен мащаб повече от 40% от щамовете на E.coli и 55% от щамовете на K.pneumoniae са резистентни към тези антибиотици, като нивата надхвърлят 70% в някои части на Африка.
Други основни антибиотици, включително карбапенеми и флуорохинолони, също губят ефективност срещу тези и други патогени, включително Salmonella и Acinetobacter.
Нарастващата резистентност принуждава клиницистите да се обръщат към антибиотици от последна инстанция, предупреждава докладът. Тези лечения са скъпи, сложни и често недостъпни в страните с по-ниски доходи. Това стеснява възможностите и увеличава риска от смъртност.
Крехки системи, нарастващи рискове
Докладът също така установява, че резистентността е най-разпространена в страни със слаби здравни системи и ограничен капацитет за наблюдение.
Въпреки че е постигнат напредък в мониторинга на резистентността, продължават да съществуват големи пропуски в данните. Участието на страните в системата за наблюдение на СЗО се е увеличило повече от четири пъти от стартирането ѝ през 2016 г. – от 25 на 104 страни. Почти половината от държавите-членки на СЗО обаче все още не са докладвали данни през 2023 г.
Дори сред докладващите страни, много от тях нямат системите, необходими за генериране на надеждни и представителни данни.
Призив за координирани действия
Политическата декларация на Общото събрание на ООН през 2024 г. относно антимикробната резистентност потвърди глобалните ангажименти за справяне с резистентността чрез подход „Едно здраве“. Той интегрира здравето на хората, животните и околната среда. СЗО заяви, че страните сега трябва да превърнат тези ангажименти в конкретни действия.
„Нашето бъдеще зависи от укрепването на системите за предотвратяване, диагностициране и лечение на инфекции. Трябва също така да внедряваме иновации с антибиотици от следващо поколение и бързи молекулярни тестове на място“, кометира Гебрейесус.
Източник: UN News
