Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата се предлага да замени досегашната формула, като в него бъдат включени четири различни показателя. Проектът за промени в Кодекса на труда вече е подложен на обществено обсъждане, а според икономиста Георги Вулджев промяната като цяло е в правилната посока.

Как ще се определя минималната заплата

Новият механизъм ще отчита покупателната способност, разходите за живот, нивото и ръста на възнагражденията, както и производителността на труда.

„Като цяло тази промяна се движи в правилната посока“, коментира пред БНР-Радио София Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

По думите му досегашният механизъм е бил лесен за разбиране, тъй като МРЗ е била пряко обвързана със средната работна заплата, но е създавал сериозен проблем.

„По този начин се на практика се установява един затворен кръг между движението на средната, на минималната заплата, който е потенциално води до по-висока инфлация на чисто макроикономическо ниво. Това трябваше да се коригира по някакъв начин“, обясни икономистът.

Той подчерта, че връзката със средната работна заплата не отпада напълно.

„Държа да подчертая, че в новия механизъм, който е предложен, връзката със средната работна заплата остава. Но има вече и други променливи, които се отчитат“, посочи Вулджев.

Четири показателя ще определят границите

Предвижда се диапазонът за минималната работна заплата да се определя на базата на четири компонента, всеки с тежест от 25%.

Това са средната работна заплата, медианната работна заплата, инфлацията при малката потребителска кошница и производителността на труда.

„Предвижда се МРЗ да се определя в диапазон, чийто таван зависи една четвърт от средната работна заплата, 1/4 – от нивото на медианната работна заплата (какво е разпределението на трудовите доходи сред населението), 1/4 какво се случва с инфлацията в малката потребителска кошница (на основните стоки и услуги за домакинствата, особено по-бедните) е 1/4 – от производителността на труда в страната“, каза той.

Според Вулджев, въпреки че има определени слабости, предложението представлява подобрение спрямо досегашния модел.

Икономистът вижда проблем с инфлационния компонент

Новата формула обаче не е лишена от недостатъци. Според Вулджев най-същественият проблем е свързан с начина, по който ще се отчита инфлацията. Той смята, че компонентът ще се основава на исторически данни, въпреки че размерът на МРЗ се определя за бъдещ период. Затова според икономиста би било по-подходящо да се използват прогнозни данни, изготвени от няколко институции.

Вулджев отхвърли и тезата, че самото съществуване на минимална работна заплата трябва да бъде поставяно под въпрос.

„Излишен е спорът за МРЗ. Да, тя е форма на социална политика, но има своето място и функции в икономиката“, подчерта икономистът.

Предстои общественото обсъждане да покаже дали предложената формула ще остане в този вид и дали четирите критерия действително ще дадат по-реалистична основа за определяне на минималното възнаграждение.

Източник: БНР