Чий е парламентът всъщност

Стойнев започва с идеята за това кого реално представлява парламентът и подчертава, че той по принцип принадлежи на всички граждани, но в институционален смисъл – на тези, които са преминали изборната бариера от 4% и имат право да говорят от името на своите избиратели. По думите му реакцията, че парламентът „принадлежи“ на определена политическа сила, е по-скоро израз на еуфория от изборна победа.

„Парламентът винаги е на всички тези, които парламентът представлява – всички български граждани. И в по-тесен смисъл представлява тези, които са успели да прескочат 4-процентовата бариера и да представляват хората, които са гласували за тях. Разбира се, това е една реплика, която издава опиянение от победата. Мнозинството е огромно на „Прогресивна България“.“

Той допълва, че внушението за „вземане“ на парламента всъщност е политическо послание от типа „сега ние управляваме“, противопоставено на предишни коалиционни формули, често наричани с термина „сглобка“. Според него обаче това са стандартни коалиционни модели, познати във всяка парламентарна демокрация.

„И вероятно господин Кутев е искал да каже:

„Вижте сега – ние, в момента ние ще ръководим парламента. Преди го ръководихте вие.“ Само че под „вие“ той има предвид някакви „сглобки“, а това всъщност са коалиции, които са без доминиращо мнозинство на една партия – както е навсякъде по света, когато никой не може да управлява самостоятелно и управлява с други. При нас е наложен евфемизмът „сглобка“, защото беше неприлично да се коалираш с тези, които до вчера си критикувал.“

Бързите промени и страховете във властта

Според Стойнев проблемът не е в самото мнозинство, а в опита да се ускорят процедурите чрез промени в правилника на парламента. Той критикува идеята за „форсирано законодателство“, което според него отслабва качеството на демократичния процес.

„Не трябваше да се опитват да засилват властта си служебно чрез промените в правилника. Като имат такова огромно мнозинство, парламентът е техен – наистина, чрез това мнозинство могат спокойно да взимат всякакви решения на всякакви нива: в комисии, в пленарна зала, да диктуват темпото на работа на Народното събрание. Тук става дума за едни правила, които са действали в последните няколко парламента, и ти сега да ги променяш – аз не си го обяснявам по никакъв друг начин, освен със страх.“

Той вижда в това и несигурност на новите управляващи, които се опасяват от процедурни „подводни камъни“ и саботажи от опозицията, въпреки че имат силно мнозинство.

Къде се бърза и къде не трябва

В следващата част Стойнев насочва вниманието към проблема с прекомерно ускореното законодателство, което според него води до спад в качеството на решенията и ограничаване на дебата.

„Ние сме свидетели, че законодателният брак стана изключително голям именно заради това бързо законодателство. Имахме една прословута комисия за 27 секунди, която целеше да не допусне опозицията вътре в залата за комисията. Бързото законодателство – какво ще спечелите, например, ако вместо 7 дни намалиш на 4 дни да се разглеждат кандидатурите на регулатори или други. Как ще разберем кой какъв е при толкова много хора?“

Той поставя под съмнение и логиката на намаляване на срокове, като подчертава, че обсъждането, експертизата и общественото участие изискват време.

„Депутатите трябва да могат да се запознаят за какво натискат, а не само да натискат, защото неговият съпартийник му е казал „натискай“.“

Европа и погрешните представи за евроскептицизъм

По отношение на международната политика Стойнев коментира, че в България съществува изкривено разбиране за Европа, включително от страна на управляващи и политически говорители.

„Аз имам чувство, че тук има много неразбиране – както от новите управляващи, специално господин Радев, който би трябвало да е запознат, защото беше девет години президент – така и от много говорители, които подкрепят тази теза. Видите ли – Европа едва ли не е замряла някъде преди 10 години и не е адекватна на променящия се свят. Нищо подобно.“

Той акцентира, че ЕС не отслабва, а се трансформира – икономически, политически и в сферата на сигурността, включително чрез нови стратегически приоритети.

Защо България изостава

Стойнев смята, че основният проблем е липсата на адекватно политическо осъзнаване на промените в Европа, както и тенденцията към работа с остарели клишета.

„Първо – имам чувство, че на когнитивно ниво пропускаме. Водим се от едни клишета и политиците пропускат, че Европа не е Европа отпреди 15 години или 10 – която е „спряла кривите краставици“ или е говорила някакви патетични слова.“

Той допълва, че България често изпуска ключови европейски процеси и срещи, което я поставя в периферна позиция.

Реформи, съдебна власт и вътрешни напрежения

В последната част анализът се фокусира върху съдебната реформа и вътрешните политически съперничества.

„Там има една ревност: да не излезе, че „Прогресивна България“ следват дневния ред на „Демократична България“ и казват: „Не, ние ще го правим по нашия начин. Не както вие. Не с комисия да махаме охраната Пеевски – ще я махаме отделно.“ или „Ние ще изберем по нови наши правила избора на ВСС.““

Според него ключовият въпрос е дали реформите са реални или само политически имитации на промяна.

„Наши“ и „ваши“ във властта

Стойнев завършва с наблюдение за трудностите при управлението на нова политическа сила, която още няма изграден стабилен административен гръб.

„Да кажем, че това ще го приемем. Въпросът е дали е целесъобразно. Те – както се вижда – нямат хора. Според едни изчисления, за да управляваш реално цялата страна, ти трябват около 3000 души.“

Той обръща внимание и на кадровия дефицит, както и на зависимостта от бивши кадри на различни политически формации, което според него показва липса на ясно разграничение между „свои“ и „чужди“.

В заключение той отбелязва, че новите управляващи действат под силен натиск и времеви дефицит на обществено доверие, който бързо се изчерпва.

„В момента ти си на власт, и след първия–втория месец вече никой няма да ти отпуска повече кредит. … Така че те затова бързат. Докато все още имат този кредит – и малко хаотично хвърлят големи обещания, после се връщат назад.“