Българският национален отбор за жени под 17 години ще участва в решителен квалификационен турнир за Eвропейско първенство от 21 до 23 април. Арена на състезанието е столичната зала „Христо Ботев“. а съперници – Германия, Словакия и Кипър. Треньорът Владислав Тодоров даде интервю за официалната страница и социални канали на БФ Волейбол.

– Здравейте, г-н Тодоров! До европейската квалификация остават два дни. Готов ли е нашият национален отбор?

– Наистина децата са подготвени. Лагерът продължава вече три седмици. Извършихме доста работа по сработването на тима. Изиграхме контролни мачове, но не с чужди отбори, защото нямаше възможност да се организират в този етап от годината. Затова направихме приятелски срещи с наши юношески състави.

– Доволен ли сте от това, което видяхте?

– Да, всички деца имаха възможност да играят. Така треньорският щаб видя как могат да се сработят. Тежестта от квалификацията е върху 14 състезателки. Всички показаха възможно най-доброто от себе си. На такива лагери децата винаги работят при голямо напрежение, за да покажат максимума си. Всеки иска да бъде избран и трябва да се докаже. Така може да реализира мечтите си.

– Имате ли проблеми с контузии?

– Винаги е на лице при всяка възраст и всеки спорт. Смятам, че екипът, който имаме, успява да направи необходимата физиотерапия. Децата се възстановяват. Тези, които не успяват сега, ще продължат да я правят. Във времето ще бъдат готови да играят за своите клубове и националния отбор.

– Какво показва разузнаването на съперниците?

– Те са играли също квалификации, както нас през зимния период. Кипър беше в група със Словакия. Определено най-силни бяха словачките.  Но имаха злополука в началото на турнира – контузи се една от важните им състезателки. Затова бяха по-колебливи в участието си. Отборът е стойностен. Германия има качествен и перспективен тим. Ние имаме пълната възможност да се класираме за европейското първенство.

– Турнирът ще е пред родна публика в зала „Христо Ботев“. До колко това помага и може ли да внесе допълнително напрежение у нашите момичета?

– Спортистите трябва да се научат да работят под напрежение. Това е спортът. Със сигурност ще има малко повече напрягане, тъй като ще искат да покажат най-доброто от себе си пред близки, пред роднини. Но те няма да имат време да мислят за това нещо, защото ще трябва да се концентрират върху играта и детайлите, които трябва да изпълняват. Ще се повторя – спортистите живеят под напрежение. Всяко влизане на игрището – за тренировка или мачове. Избрали са този труден път. Това е част от красотата, удоволствието и ежедневието.

– Повече от половината отбор са близки на бивши или настоящи състезатели. До колко помага и до колко пречи?

– Волейболът е много ентусиазиран спорт и децата лесно се запалват по него благодарение на родителите си. Както се казва – кръвта вода не става. Започват с 1-2 крачки пред другите деца. Все едно са го играли, още когато за първи път стъпят на игрището. Забелязва се лесно. Но това не ги прави по-добри от останалите. Те са предопределени като таланти, но има и деца, които не са свързани с волейболисти или спортисти, са изключително  добри. Щом са стигнали до националния отбор, имат своите качества. Винаги към казвал, че ако си талант, трябва да работиш два пъти повече от другите. Има деца, които са работохолици и се трудят страшно много. Това изисква от останалите да бъдат два пъти по-усърдни.

– В отбора е и вашата дъщеря Една. Колко сте критичен към нея?

– С мен трудно се работи. Тя ми е състезател от доста по-крехка възраст, защото е при мен и в женския ми тим в Норвегия. Тя има създаден имунитет и познава моя характер. За нея не е проблем. Когато е проходила, аз съм надвиснал над нея с моя характер. Радвам се, че имам възможност да работя с Една и вярвам, че се децата ще направи възможно най-доброто участие в тази квалификация и да продължим напред.

– Наясно ли сте с титулярния състав?

– Да, имам представа. Трябва да уточня още 1-2 позиции. И ще го обявим.

– Какво ще кажете на феновете, които ще дойдат в зала „Христо Ботев“?

Заповядайте, нуждаем се от вашата подкрепа. Като състезател съм играл пред изключителна български публика. Тя много разбира спорта. Освен това съм виждал по телевизията в последните години, че залата се пълни. Децата ще се радват и ще изживеят страхотни емоции, когато успеем да напълним залата с хора. Още веднъж – заповядайте в „Христо Ботев“ и да извоюваме заедно победи!