Бюджетен излишък през 2026 г. изглежда малко вероятен, но в години с икономически растеж, каквато е настоящата, държавата следва да се стреми към балансиран бюджет. Това заяви пред БНР Владислав Панев, депутат от ДБ и член на временната парламентарна комисия по бюджета.

Капиталовите разходи трябва да са насочени към инфраструктура

Според Панев обществените поръчки и капиталовите разходи са сред ключовите инструменти за стимулиране на икономическия растеж, но средствата трябва да бъдат инвестирани приоритетно в магистрали и железопътна инфраструктура.

„Обществените поръчки и капиталовите разходи са важни за растежа на икономиката, но да са насочени към магистрали и жп линии. За администрацията обявиха 10% намаление, но да видим дали ще се осъществи. Като цяло данните за бюджета са тревожни, но не са катастрофални. За май 2,5 млрд. евро дефицит означава 5% от БВП на годишна база. Ако се внесе реалистичен бюджет с намалена разходна част, може да нямаме проблем с мониторинг от ЕК. Поне 10 държави в ЕС са с мониторинг за свръхдефицит. Далеч не сме най-катастрофалните ситуации, още повече че 29,9% ни е таванът на държавния дълг, четвърти най-нисък в ЕС. Няма от какво да се плашим, стига правителството да знае какво прави. Ние от ДБ бием камбаната, че правителството няма мерки, а гласуваха доверие, пълно мнозинство на „Прогресивна България“. Мандат за пълно мнозинство означава мандат за реформи“, коментира Владислав Панев.

Дефицит по време на растеж създава инфлационен натиск

По думите му увеличаването на бюджетния дефицит в период на икономически подем е рисковано, тъй като създава условия за инфлация. Затова, когато икономиката расте, държавните финанси трябва да бъдат по-стриктно управлявани.

„Според него бюджетът трябва да е балансиран, когато имаме растеж:“

Сегашната ситуация не може да се сравнява с кризата от 1997 година

Панев подчерта, че между днешната икономическа среда и тази през 1997 г. има съществени различия. Тогава голяма част от икономиката е била държавна и на практика е фалирала, докато днес страната се намира в значително по-стабилна позиция.

„Има разлика между макроикономическата ситуация през 1997 г. и сега. Тогава икономиката, повече държавна, беше фалирала. Сега задачата на новото правителство, колкото и да е неопитно, е далеч по-лесна от 1997 г. Трябва да бъдат направени ключови реформи, не толкова дълбоки, колкото тогава.“

Необходими са реформи и ограничаване на разходите

По мнение на депутата е необходимо сериозно намаляване на бюджетните разходи, както и съкращаване на административния апарат. Той обърна специално внимание и на начина, по който се извършват обществените поръчки за лекарства.

В тази връзка Панев заяви, че е важно частните болници също да провеждат обществени поръчки при закупуването на медикаменти, тъй като става дума за значителен финансов ресурс.

„Необходимо е рязане на разходи, намаляване на администрацията и частни болници да правят обществени поръчки за лекарства и не са за 30 млн. евро, а за милиарди, и там се крие ключът за бараката.“

Очаквания към бюджета за 2026 година

Панев посочи, че очаква представянето на проекта за бюджет за 2026 г., както и на тригодишната бюджетна рамка, за да стане ясно дали правителството възнамерява да предприеме реални промени.

„И се надяваме да има наченка на реформа.“

Правителството според Панев преувеличава тежестта на ситуацията

Според него управляващите се стремят да създадат усещане за по-дълбока криза, отколкото реално съществува, за да подготвят общественото мнение за бъдещи действия.

„Според мен правителството търси катастрофичен ефект, така че хората да бъдат наплашени колко е зле положението в България. Главният въпрос е дали правителството ще има волята да овладее бюджетния дефицит. Според ЕК без реформи и промени дефицитът ще е 4% за тази година и затова е възможно да влезем в такава процедура от утре. Надявам се да оправдаят бюджетни реформи с намалени бюджетни разходи“, коментира Панев.

Панев няма да участва в надпреварата за лидер на ДСБ

В края на разговора народният представител категорично отхвърли появилите се спекулации, че ще се включи в избора за председател на ДСБ, насрочен за 11 юли.

„Аз дори не съм член на ДСБ“, отсече Панев, който в миналото беше общински съветник в Столичния общински съвет от квотата на Демократична България.