Депутатът от „Прогресивна България“ Владимир Николов коментира институционалната реакция по казуса с незаконните постройки край Варна, състоянието на публичните финанси и дефицита, както и теми, свързани с цените на храните, демографията и работата на парламента.

„Това, което наблюдаваме през последните години, е едно безобразие. Всичко е станало пред широко затворените очи на българските институции, започвайки от Община Варна, начело с кмета, но не само. Още през 2024 г. е имало сигнали в общината за тези постройки. Странно е, че тогава кметът не е реагирал“, заяви Николов.

По думите му случаят е „много сериозен и дълбок“, а разследващите органи трябва да стигнат до дъното на проблема. Според него въпросът за евентуалното премахване на сградите е сложен.

„Няма лесен отговор. От една страна, това вече е построено. Дори да се премахнат постройките, ще останат основи и щети по природата, което няма да реши проблема“, посочи той.

Николов смята, че основният фокус трябва да бъде върху установяване на виновните.

„Най-логично е да се намери виновникът за цялото това селище и да му се потърси отговорност, включително финансова, за да може да се компенсира нанесената щета“, допълни той.

Той предупреди, че прибързаното разрушаване на сградите няма да реши проблема.

„Ако в момента се разрушат тези постройки, природата няма да бъде спасена, а хората, които са си купили жилищата, ще бъдат ощетени. Това би означавало и потенциални обезщетения от държавата, което е абсурдно“, коментира Николов.

По думите му наличието на нотариални актове допълнително усложнява случая и поставя въпроси към институциите.

Коментирайки публичните финанси, Николов заяви, че реалният бюджетен дефицит е по-висок от официално отчетения.

„Дефицитът от 3,5% е притеснителен, но още по-притеснително е, че има предварително изтеглени средства, които реално увеличават дефицита“, посочи той.

Според него не се очаква България да бъде санкционирана в рамките на процедурата по свръхдефицит, но управлението на бюджета ще бъде сериозно предизвикателство.

Николов критикува практиката на постоянни дефицити.

„Не е устойчиво всяка година да се харчи повече, отколкото се произвежда. Това е като едно семейство, което постоянно взема заеми“, заяви той.

Той посочи и ръста на администрацията, въпреки намаляващото население, и настоя за ускорена дигитализация на услугите като мярка за намаляване на разходите.

По темата за цените на храните Николов подкрепи идеята за въвеждане на механизъм за „справедлива цена“.

„Не е нормално литър мляко да се изкупува за 40–45 цента, а да се продава за 2 евро“, посочи той.

По думите му мярката цели да покаже къде се формират прекомерни надценки, без да се въвеждат ценови ограничения.

Той даде пример и с разлики в цените на еднакви продукти между различни държави в Европа.

По отношение на демографската криза Николов заяви, че основният проблем не е финансовата подкрепа, а липсата на достатъчно детски ясли.

„Много майки биха се върнали на работа по-рано, но няма достатъчно места в яслите“, посочи той.

Депутатът от „Прогресивна България“ заяви, че няма разочарования от политиката до момента и че партията му работи с амбиция за повишаване на доверието в институциите.

Източник: bTV