Изчезването на подводница в близост до останките на Титаник, което постави началото на трескаво международно издирване, остави общността на учените, специализиращи в дълбоководните изследвания „разбита“, каза известен канадски учен и ветеран изследовател.

„Това е денят, от който се страхуваме от много време насам – когато загубиш подводница в наистина дълбока вода“, каза Джо МакИнис, член на първата експедиция, която откри останките на Титаник през 1985 г., пред The Guardian.„ Ситуацията не изглежда добре.“

Властите от Канада и САЩ са разположили специализирани самолети и кораби, за да търсят петимата души на борда на 6,4-метров кораб, който е загубил контакт около един час и 45 минути след планирано гмуркане в неделя, на близо 640 км от бреговете на Нюфаундленд .

„Титан“ е подводница от въглеродни влакна и титан и се използва за изследване на останките на Титаник.

OceanGate Expeditions, американската компания, която притежава подводницата, заяви, че „проучва всички възможности“ за безопасно връщане на екипажа. Тя организира пътувания, които съчетават търговски туризъм с научни изследвания и проучвания, до мястото, където „Титаник“ е във вечен покой, след като се сблъска с айсберг през 1912 г. и потъна, убивайки повече от 1500 от 2200 пътници и екипаж.

В дълбоководните експедиции, каза МакИнис, екипажите често се тревожат за „троицата“: пожар, повреда на корпуса или заплитане

МакИнс е ветеран изследовател на морски дълбини, който е извършил 17 пътувания до прочутите останки с руски екипаж, като част от заснемането на документалния филм на Imax от 1992 г. „Татиник“

Освен това е близък приятел на режисьора Джеймс Камерън, когото той запознал с участващите руски оператори на подводници.

„Следващото нещо, което се случи, беше, че Джим ги нае и направи няколко гмуркания до „Титаник“, преди да направи големия си филм“, каза той, имайки предвид мега-блокбастъра от 1997 г. „Титаник“, режисиран от Камерън.

По време на втората си експедиция до Титаник, МакИнис и екипажът за кратко се оказват заклещени върху част от останките

Втора подводница беше изпратена да разследва и двамата оператори измислят начин за леко освобождаване на кораба. По време на същото пътуване екипажът губи радиоконтакт, след като подводницата отива зад витлата на Титаник, за да заснеме кадри за документалния филм.

„Ще ви кажа, че известно време си чешехме главите и се надявахме, че всичко е наред. Веднага след като се върнаха изпод кърмата, получихме радио връзка. И това беше голямо, голямо облекчение.“

Докато екипите на МакИнс загубиха моментен контакт, с „Титан“ няма контакт вече повече от 30 часа.

„Това е голямо безпокойство, особено с напредването на времето“, каза ветеранът пред The Guardian.

МакИнс  каза, че в случай че подводницата се намира дълбоко в океана, всяко възстановяване ще бъде „невероятно скъпо“.

„При всеки инцидент наистина искате анализ на това какво се е объркало. И подозирам, че в този случай ще има много чесане по главата и вероятно ще видим усилия тя да бъде върната на повърхността, ако може.“

В понеделник контраадмирал Джон Маугер от бреговата охрана на САЩ каза на репортери, че екипажите „правят всичко възможно“, за да открият подводницата.

Бреговата охрана разчита на самолети, някои от които имат възможности за подводно откриване. Но служителите признаха, че в момента имат възможност само да търсят звуци.

Резултатът, на който се надяват служителите, е, че корабът някак си е изплувал на повърхността и се носи някъде в Северния Атлантик в очакване на спасение.

„Страхувахме се от това от дълго време“, каза МакИнис, добавяйки, че новината е разтърсила сплотена общност от учени и изследователи, които са прекарали голяма част от живота си в слизане все по-надолу в мрака на дълбокото море. „Но това е реалността на океана, особено в по-дълбоките му води. Това наистина е място на изгарящ страх. Но и място на избягала красота.“