Веселин Стойнев, коментатор на политическите събития за „Дойче веле“ и заместник-главен редактор на списание „BGlobal“, в специално интервю за SafeNews коментира политическата криза, употребата на третия мандат за тяснопартийни интереси и възможността президентът Румен Радев да излезе на политическия терен.
SN: Г-н Стойнев, виждаме, че парламент и президент тупкат топката, за да се нагласи датата за изборите. Виждаме, че в парламента вместо закони се лее мощна предизборна кампания, а политиците в партиите си изясняват отношенията през парламентарната трибуна и трибунката за брифинги в кулоарите. Какво стои под повърхността на политическите събития?
Както обикновено има надпревара за по-добри позиции в следващия парламент. На всички е ясно, че това Народно събрание не може да извърши управление. На финала на 50-ото Народно събрание започва подготовка за препозициониране на основни политически сили за следващото. Третият мандат, който е кризисен, в някакъв смисъл национален, не типичен като първите два, обикновено е призван да осигури някакво управление в рамките на изпадналото в криза Народно събрание. Но всички политически сили не само го заявяват, очевидно е и за българските граждани, че няма как в това Народно събрание дори с третия мандат да се състави правителство. Защото без да може да се формира мнозинство около първия и около втория мандат, с третия, когато бъде взет от една от най-малките сили, това са ИТН или БСП, не виждаме как ще стане и какъв е смисълът изобщо да се търси някакво разбирателство.
Правителство с третия мандат би било възможно само в извънредни условия: природен катаклизъм, война или нещо друго, което да ни накара да загърбим всичко, за да има редовно управление, казва Веселин Стойнев.
В момента, слава Богу, такава заплаха няма. Няма нищо по-нормално от това да има отново избори, колкото и да е ненормално за нас за две години да отидем за седми път да гласуваме. Така че, да, отиваме на избори. Това е очевидното.
SN: Г-н Стойнев, как третият мандат може да повлияе на позиционирането на партиите за тези избори?
Партиите биха могли да се представят като по-диалогични. Това до голяма степен ще бъде проформа. Така беше и с втория мандат. За втория мандат ПП-ДБ се опитаха да потърсят разговори с останалите. Уважиха ги повечето сили проформа. Това не доведе до реални сближавания на позиции. Те поставиха предварително условие за реформи преди да се заговори за съставяне на правителство. Така те могат да покажат на своите избиратели, че не са предали каузите, за които се борят. А не заради надеждата, че ще успеят да постигнат тези реформи в този парламент. За третия мандат очаквам да бъде връчен или на ИТН, или на БСП, защото за „Възраждане“ е очевидно, че няма как да си говори с някой. ДПС вече се е разцепило на Пеевски и Доган и вече е абсурдно да му се връчва мандат. Та той и Борисов не желаеше с неговия първи мандат само с ДПС да състави мнозинство. Така че остават ИТН и БСП. Това са най-малките формации. Не броим „Величие“, която се разпадна.
ИТН и БСП ще се опитат да изглеждат по-приемливи за раздаването на картите в следващия парламент, прогнозира Веселин Стойнев.
Ако те сега се покажат консенсусни и проявят някакво сближаване, възможности за разговори както вляво, така и в дясно, това може да ги позиционира в следващия парламент да бъдат търсени за партньори при опити за формиране на едно или друго мнозинство, в което те да участват като младши партньор. Залозите са твърде малки. Основните разговори ще се водят между големите партии. Макар че не знаем: в следващия парламент може да се измисли някаква нова формула на управление.
SN: Г-н Стойнев, при тези политически играчи едва ли ще видим по-различен следващ парламент. До кога ще гледаме парламенти под индиго?
За съжаление, всеки път гледаме под индиго. Лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов изрече заклинанието: следващите избори да са последни. В смисъл, не че ще приключим с парламентарната демокрация, но да са последните, които да не са избори за ялов парламент. Т.е. следващият парламент трябва да роди вече управление, и то някакво относително стабилно управление. А стабилното е с първия или най-много с втория мандат. Борисов заговори отново за промени и споделена отговорност. На практика пак се опитва да избяга от думата коалиция, която от 20 години в България стана мръсна дума – след Тройната коалиция. Навсякъде по света нормалното управление е коалиционното. Дали ще го наричаме сглобка, споделена отговорност или по не знам си какъв начин, това е техническият термин на управление: или коалиционно управление, или еднопартийно управление, или управление с правителство на малцинството, което пак е някакъв вид еднопартийно.
Нямаме накъде да ходим, освен да съставяме коалиции в следващия парламент, съобщава Веселин Стойнев.
В политическата технология не са измислени някакви други варианти. Всички думи се опитват да прикрият нещо, което по същество е това: или е коалиционно, или еднопартийно. И самата Конституция повелява с три мандата да се състави управление. Парламентът се избира, за да може да се излъчи мнозинство. А не за да кажат всички: ние ще сме в опозиция. Иначе за какво тогава са тези избори? Стигнахме дотам, че победителят за пореден път да се отказва. Т.е. ти побеждаваш и след това не можеш да управляваш. Това вече се случва за не знам кой пореден път. С Габровски, с Росен Желязков… Той какво ще каже на избирателите си Борисов: „Изберете ни пак, но не ви обещавам, че ще управляваме.“ Другите какво ще кажат на избирателите си, като ПП-ДБ. „Изберете ни нас. Един път се опитахме бившите си партньори да ги изчегъртаме, следващия път влязохме в сглобка, сега какво ви казваме.“
Изключително трудна е ситуацията и както казвате: май под индиго ще повторим същите тегави опити за преодоляване на политическата криза. Които не знам как ще бъдат решени, коментира Веселин Стойнев.
Очертава се още по-ниска избирателна активност. Единственият половинчат изход дадоха разцеплението на партии, основно като ДПС. Може би там е ключът за евентуално сближаване в следващия парламент с някое от ДПС-тата. По-скоро не с това, което е на Пеевски и доведе до разцепленията. Защото самият факт, че ДПС стана втора политическа сила, беше голямата изненада на 50-ото Народно събрание и големият препъни камък изобщо да се състави правителство. Не случайно се стигна и до разцепление. Не виждам като причини за разцепването на ДПС само вътрешните. Те са по-скоро резултат от това разцепление. Цялата невъзможност е да се управлява, заобикаляйки тежкия камък „Пеевски“. Борисов не можеше да управлява сам с тях. ПП-ДБ проведоха цялата си кампания категорично срещу ДПС на Пеевски. Това беше проблемът в 50-ото Народно събрание. Ключът за мнозинството в следващото Народно събрание е в това, кое ДПС ще надделее.
SN: Г-н Стойнев, как ще завърши разломът в ДПС?
Според мен ще завърши с победа на така да се каже оригиналното ДПС. А то си държи ключа за оригиналност от самия му създател Ахмед Доган. Не трябва да се подценява обаче ресурсът на Пеевски и неговите похвати, които са да мачка и да стига до край. Той обаче е изпаднал в ситуация, в която няма съюзници и изпада в изолация. Освен че поднови атаките си срещу президента и сега отново срещу ПП-ДБ, той има силни лостове в прокуратурата, в съдебната власт, в службите. Но не знаем при тази „ва банк“ игра дали тези хора няма да се почувстват застрашени и да го загърбят по някакъв начин. Видяхме стрели и срещу Борислав Сарафов, и.ф. главен прокурор. Тази връзка ще видим, дали ще бъде ясна и категорична до самите избори и в рамките на предизборната кампания.
Трябва да ни стане ясно: две ДПС-та ли имаме, едно ли, с една абревиатура ли, казва още Веселин Стойнев.
Или ще гледаме нещо от 90-те години, когато имаше СДС –та с тирета, двойници на многобройните БЗНС-та. Сега имаше много сполучлив колаж с „ДПС – Кърджали“ и „ДПС 1948“ по аналогия на „ЦСК- Литекс“ и „ЦСК 1948“. От това ДПС зависи, как ще изглежда следващият политически пейзаж и какви съпътстващи щети може да нанесе тази война. Защото Пеевски държи големи властови лостове, големи масиви от документи и компромати и всякакви друг средства, които, извинете ме за израза, ако се пуснат пред вентилатора, могат да окалят целия политически терен. Ще бъдат засегнати много лица. Мисля, че ДПС ще остане с оригиналният си етнически произход и оригиналния си създател – почетния председател д-р Ахмед Доган. Това все повече излиза на преден план в оперативната политика.
SN: Г-н Стойнев, натискът към президента да направи партия е голям. Видимо той има намерения да си изкара мандата. Какво ще се случи през двете години до тогава?
Не знам, дали ще си изкара мандата президентът, защото в България вече всичко е толкова непрогнозируемо. Неговата врата да излезе на политическия терен с всеки месец се отваря все по-широко. Той е като имотния пазар. Всички очакваме, че балонът ще се спука, но цените на имотите продължават да растат. Всичко очаквахме, че президентът, аха е изпуснал шанса си да се прояви, оказва се, че вратата му се отваря все по-широко. Ако пък 51-то Народно събрание не успее, дали пък тогава не врата , а цяло поле ще има той да излезе? И няма да е късно. Напротив. Точно тогава ще е моментът.
Когато президентът се появи та партийния терен, това ще бъде признание, че партийната политическа система, също като през 30-те години, е рухнала, е изводът на Веселин Стойнев.
И няма кой да вземе властта в тази страна и да управлява. Но за да влезе президентът на политическия терен, това трябва да стане с някаква програма. А тя не може да е пак партийна. И аз се опасявам, че той ако и изобщо като се появи на политическия терен, тя няма да е за смяната на държавното устройство. Т.е. за свикване на Велико народно събрание. Неговата програма да бъде, че се явява на изборите с едно единствено предложение към избирателите: тези избори излъчват парламент, който веднага да започне да гледа Конституция, която да промени формата на държавното устройство от парламентарна в президентска република. Това може да се случи, ако наистина 51-ят влак от народното събрание не произведе нещо. Аз не очаквам сега президента Радев да се появи на изборите, но при неуспех на 51-то Народно събрание това вече ми се струва неизбежно.
