След оставка на кабинета „Желязков“ страната се оказа в политическа несигурност, а възможността за предсрочни парламентарни избори се очертава като най-вероятното развитие. Конституцията обаче задава ясни стъпки, които трябва да се спазят, преди Народното събрание да се разпусне и да се организират нови избори.
За да стигнем до тях, преди това трябва да се извърви процедурата с нов опит за съставяне на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание.
На ход е президента.
По закон той трябва да проведе консултации с парламентарните групи, а едва след това да възложи на кандидат-премиер от първата по големина политическа сила да състави правителство. В случая това отново е ГЕРБ, които са мандатоносител и на подалия оставка кабинет.
Логиката на политическите събития сочи, че биха върнали мандата, след като току-що са се отказали от властта и са разтурили управляващата коалиция. Хипотетично биха могли да предпочетат друг партньор или партньори за нова коалиция, но това граничи със сферата на фантастиката на фона на общественото напрежение, протестите и действията на опозицията.
Все пак Конституцията им отпуска 7-дневен срок за размисъл и съставяне на кабинет
Ако върнат списък с министри и изпълнен мандат, процедурата спира дотук. Първият мандат може да бъде върнат неизпълнен и предсрочно, веднага, без да се чака изтичането на законовия едноседмичен срок особено ако партията е решила, че няма да прави опит за сформиране на правителство. Ако след този срок първата по численост група не изпълни мандата и върне празна папка, въртележката се завърта към втората по големина парламентарна сила – ПП-ДБ.
Най-голямата опозиционна група също разполага със 7 дни, за да опита да състави правителство
От ПП-ДБ вече заявиха, че гледат към предсрочни избори и също ще откажат мандата. Те нямат и с кого да го сформират, дори и да искат, тъй като останалите политически сили от опозицията – „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, идеологически се явяват техни опоненти, с които не биха управлявали, а АПС имат само 15 депутати, които, събрани с 36-имата на ПП-ДБ, не стигат за мнозинство.
Големият партньор ГЕРБ, с когото вече са управлявали в сглобка и имат сходни геополитически позиции, току-що „хвърли кърпата“, пък и ПП-ДБ до снощи протестираше и срещу партията на Бойко Борисов.
Всичко това се явява, ако не законова, то морална пречка за нов опит
При върнат мандат и от втората ПГ президентът Румен Радев връчва мандат, но вече има право на избор и не е задължен да се съобрази с числеността на групата. Той ще може да избира измежду „Възраждане“, ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН, АПС, МЕЧ, „Величие“.
Предвид многократно заявеното сваляне на политическо доверие от управляващите, може да се очаква, че сред избраниците няма да бъдат ИТН и БСП, а най-малко ДПС-НН заради ежедневните престрелки с Делян Пеевски и критиките, които си отправят двамата с президента.
При третия опит няма и седемдневен срок, който да е задължителен
Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
След последните поправки в Конституцията Румен Радев няма право да избере сам бъдещия служебен премиер, а трябва да се съобрази с „домовата книга“, описана в основния закон, която съдържа 10 имена на висши държавни чиновници плюс председателя на НС. Това са Рая Назарян, Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков – БНБ, Димитър Главчев, Маргарита Николова, Силвия Къдрева – Сметната палата, Велислава Делчева и Мария Филипова от институцията на омбудсмана.
Служебното правителство се заема с подготовката на парламентарните избори, като през това време депутатите остават по местата си и Народното събрание продължава работа без да се разпуска – отново по силата на последните конституционни поправки, предприети преди две години от „сглобката“ на ГЕРБ и ПП-ДБ с подкрепата на ДПС.
Ако се движим по конституционните срокове, предсрочните парламентарни избори се очертават около 22 февруари, неделя.
