На 5 ноември Върховният съд на САЩ ще започне да изслушва аргументи относно законността на митата на президента Доналд Тръмп. Колкото и важен да е въпросът за митата, залозите са много по-високи. Магистратите могат да ограничат президентската власт.
Тръмп претендира за огромни правомощия на основание различни „извънредни ситуации“. Той използва тези твърдения, за да оправдае изпращането на войски в американски градове и депортирането на чужденци без надлежен процес съгласно закон, датиращ от 1798 г.
Американският президент наложи мащабни глобални мита под егидата на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) от 1977 г. Повечето правни експерти са съгласни. Вече три по-долни съдилища са постановили, че този закон не му дава такива правомощия.
Този случай сега представлява важен тест за готовността на Върховния съд да наложи ограничения на извънредните правомощия на Тръмп.
Правомощията, за които Тръмп претендира
Конституцията на САЩ дава на Конгреса, а не на президента, правомощието да определя тарифи. От 30-те години на миналия век Конгресът е приел поредица от закони, предоставящи на президентите правомощията да коригират съществуващите тарифи и да ги прилагат за защита на индустрии, които са от решаващо значение за националната сигурност на САЩ.
Тарифите, наложени от Тръмп тази година, надхвърлят правомощията, които всеки предишен президент е имал.
Някои от тарифите върху стоки в специфични сектори, като стомана и алуминий, са разрешени съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията поради тяхното значение за военната промишленост.
Но за да оправдае общите тарифни ставки за цели държави, независимо от съответните стоки, Тръмп се обърна към Закона за международните икономически правомощия при извънредни ситуации (IEEPA).
Това позволява на президента да блокира икономически транзакции и да замразява активи след обявяване на извънредно положение. Тези действия обикновено са насочени към враждебни сили или лица. Извънредното положение е „необичайна и извънредна заплаха“ за САЩ, произхождаща „изцяло или в значителна степен извън Съединените щати“.
Първоначално Тръмп твърдеше, че тарифите срещу Канада, Мексико и Китай са необходими, за да се принудят тези страни да спрат трафика на фентанил, който причинява над 70 000 смъртни случая от предозиране в САЩ всяка година. И все пак по-малко от 1% от фентанила, който влиза в САЩ, идва от Канада.
Тръм обяви тарифи за държавите по света в „Деня на освобождението“, както самият той го лансира и заяви, че годишният търговски дефицит на САЩ представлява „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и икономиката на Съединените щати“.
Този търговски дефицит съществува от 1976 г. и се е увеличил по време на първата администрация на Тръмп.
Съдебното дело
Администрацията на Тръмп е съдена от група малки предприятия, които са пострадали от тарифите от 2025 г. Те твърдят, че Тръмп не е имал право да ги налага. Подкрепени са от двупартийна група юристи. Досега две федерални съдилища и Съдът по международна търговия на САЩ са постановили, че IEEPA не дава на президента правомощието да определя тарифи.
IEEPA е изменение на Закона за търговия с врага от 1917 г., който президентът Ричард Никсън използва, за да наложи 10% вносни тарифи по време на търговската криза през 1971 г. Администрацията сега твърди, че тъй като тези тарифи са били потвърдени от съдилищата преди години, тези на Тръмп също са валидни.
Но IEEPA, приет през 1977 г. след реформите на извънредните правомощия след аферата „Уотъргейт“, е имал за цел да ограничи изпълнителната власт, а не да я разшири.
Според доклад на Комисията по международни отношения на Камарата на представителите, който е в основата на реформите, „извънредните ситуации по своята същност са редки и кратки и не трябва да се отъждествяват с нормални текущи проблеми“.
Какво ще направи Върховният съд?
Слабостта на правните аргументи на администрацията се отразява в публичните изявления на Тръмп за това, защо Върховният съд трябва да потвърди неговите тарифи. Тези изявления все повече се четат като изнудващи бележки. Той е казвал, че премахването на тарифите „буквално ще унищожи Съединените американски щати“.
Освен че ще донесе милиарди долари приходи, Тръмп твърди, че пет от осемте войни, които уж е прекратил, са били благодарение на тарифния ливъридж и „ако премахнат тарифите, тогава са ни отнели националната сигурност“.
По думите му премахването на тарифите може да бъде икономически разрушително. То би отслабило влиянието на САЩ в търговските преговори.
Тези заплахи могат да убедят консервативните съдии от Върховния съд, които вече имат широк поглед върху изпълнителната власт и които досега са позволили на Тръмп да я натрупа.
Въпреки това, единствената област, в която консерваторите от Върховния съд биха могли да бъдат склонни да ограничат правомощията на Тръмп, е когато те се намесват в икономическата ортодоксалност.
Дори ако Върховният съд отмени тарифите на IEEPA, Тръмп е малко вероятно да се откаже от тарифите като политически инструмент. Те са основна част от неговата идентичност.
Администрацията вече се закле, че ако загуби във Върховния съд, ще намери други начини за налагане на тарифи съгласно различни закони, които „имат същия ефект“. Значението на решението на Върховния съд може да не е в самите тарифи, а в това дали той признава някакво ограничение на президентската власт.
The Conversation; SafeNews
