Всички изплащащи кредити българи са изправени пред риска в даден момент да не могат повече да ги погасяват. Непредвидена ситуация, липса на авариен фонд, загуба на източника на доходи и много други – причините да изпаднем в ситуация да не можем да обслужваме вноските по кредита си могат да бъдат разнообразни. При всички случаи трябва да сме наясно какво произтича от това по отношение на задълженията ни към кредитора и до какви последици може да доведе, за да предприемем навременни мерки.
Според разпоредбите на Закона за кредитните институции дори и при забава и непогасяване от само една вноска, банката-кредитор има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да търси своите права до пълното погасяване на задължението. Рядко банките пристъпват към тази процедура на такъв ранен етап от забавата, тъй като е по-изгодно да намерят заедно с кредитополучателя общо ефективно решение – това обаче не бива да ни успокоява, а да ни даде тласък да търсим проактивно комуникация и диалог.
Има специфики, които касаят процесите според вида кредитиране, условията на кредитора, типа кредитополучател и т.н.
Преди да теглите кредит, анализирайте неговото обслужване. Спазвайте правилата за здравословно съотношение дълг/доход и поддържайте своя авариен фонд.
Какво да направим, ако установим, че не можем да изпълняваме задълженията си по изплащане на кредита?
„Няма какво да ми вземат“? Не се осланяйте на подобно твърдение, защото рискувате да се превърнете във вечния длъжник, който никога не може да има собственост на свое име, да получава добри доходи, да спестява и да инвестира. Не е рядкост банките да продадат своето вземане на фирми за събиране на задължения, които са особено настоятелни спрямо длъжниците си.
Важно е да обърнем внимание, че при просрочие и процедура по неизпълнение задълженията по един заем растат драстично – не само от лихви, такси и неустойки, но и с всички разходи за адвокати, ЧСИ и процес. Рискуваме с подобна процедура да се окажем със задължение, двойно по-голямо от изтегления кредит.
Създайте бюджет и приоритизирайте разходите: Оценете цялостното си финансово състояние и организирайте бюджета си, за да приоритизирате основните разходи. Определете дали има области, в които можете да намалите разходите, за да освободите средства за задълженията по заема.
Потърсете правен и финансов съвет: Ако имате затруднения с плащанията по своя кредит, може да е от полза да се консултирате с финансов съветник, адвокат или жилищен консултант. Специалистът може да разгледа проблема от различни ъгли и да предложи решение или съдействие за по-ефективна комуникация с кредитора.
Свържете се с вашия кредитор: Ако очаквате трудности при извършването на регулярните плащания, от решаващо значение е да се свържете с кредитора възможно най-скоро. Обяснете ситуацията, обсъдете предизвикателствата и потенциални опции за временно облекчение, промяна на вноските или плана за погасяване, рефинансиране и пр. Кредитната институция в общия случай има интерес да предоговори с длъжника разумни условия за двете страни, ако това е възможно, вместо да влиза в процес.
Какво се случва, ако не плащаме кредита си?
Ако бъде пропуснато плащане, вероятно ще бъдат начислени такси за закъснение или неустойки. Тези такси могат да варират в зависимост от условията на заема. Важно е да сме наясно с договора и общите условия на кредитната институция или да се свържем с тях, за да разберем конкретните последици от пропуснатите плащания.
Ако бъдат пропуснати няколко последователни плащания, кредиторът може да изпрати уведомление и да обяви договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем. След обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит или за съответните непогасени вноски, кредиторът чрез процедура пред Районния съд има право да се снабди с изпълнителен лист, с който се удостоверява, че може да реализира принудително изпълнение на задължението. Банките имат право по закон с извлечение за задължението от счетоводните си книги да се снабдят с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Важно е да се знае, че възражението срещу заповедта няма да спре изпълнението, което кредиторът е предприел.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение се образува изпълнително дело. На длъжника се връчва покана и му се предоставя двуседмичен срок за доброволно погасяване на дълга от връчването й. Обикновено още с образуване на изпълнителното дело и в срока на доброволното изпълнение по искане на кредитора ЧСИ налага възбрана върху недвижимото имущество на длъжника, запори върху вземанията му по банкови сметки, трудово възнаграждение, МПС и др.
Какво имущество и доходи не могат да бъдат запорирани?
Запори не могат да бъдат прилагани върху обезщетения като майчинство, болнични, социални помощи, вземания за издръжка и пр. При доходи от трудов договор, пенсия или свободна професия или други доходи, има определен „защитен“ праг на дохода.
Има т.нар. несеквестируемост на единственото жилище. Т.е. ако длъжникът (и членовете на семейството, с които живее) има само един имот и той не надхвърля жилищните му нужди, този имот не може да подлежи на принудително изпълнение за погасяване на дълга. Това обаче не важи в случаите, когато въпросният имот, макар и единствен за длъжника, служи като обезпечение по предсрочно изискуемия кредит (често при ипотечно кредитиране).
Какво се случва с обезпечението при предсрочно изискуем заем?
Обезпечението служи като форма на защита за кредитора, в случай че кредитополучателят просрочи плащането. Предоставяйки обезпечение, кредитополучателите често могат да осигурят по-добри условия под формата на по-ниски лихви или по-високи лимити за заемане, в сравнение с необезпечени заеми.
Кредитното обезпечение представлява актив или имущество, което е заложено от кредитополучателя на кредитора като гаранция за заема или кредитната линия. Използва се при различни видове заеми като ипотеки, заеми за автомобили, бизнес заеми и др. И съответно може да има различни форми – недвижими имоти, превозни средства, инвентар, оборудване или финансови инструменти като акции или облигации.
Кредиторът обикновено държи залог върху обезпечението, което му дава правото да продаде актива и да използва средствата от продажбата, ако кредитополучателят не успее да изпълни своите задължения по заема. Стойността на обезпечението се оценява от заемодателя, за да се определи съотношението заем към стойност. Отпусната сума на заема може да е по-ниска от оценената стойност на активите – така заемодателят получава по-високо ниво на сигурност.
Ако в резултат на просрочие заемодателят реализира обезпечението, постъпленията от продажбата се разпределят, за да покрият непогасения остатък по кредита и всички свързани лихви и такси. Ако има останала сума, тя се връща на кредитополучателя. Но в случай че постъпленията са недостатъчни, кредитополучателят носи отговорност за изплащането на оставащия дълг с цялото си налично имущество.
Кредиторът може да избере дали да насочи вземането си към съдлъжник или поръчител по заема, да запорира банкови сметки, да се насочи към други активи, да реализира обезпечението по кредита (ако има такова) – или всичко изброено, до покриване на размера на дълга.
В края на юли БНБ публикува актиализация, придружена с предупреждение, което представлява лоша новина за изплащащите кредити българи
При спад на икономическата активност способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. За това предупреждава централната банка в най-новото си издание „Банките в България“, което анализира състоянието на банковия сектор през първото тримесечие на тази година.
БНБ настоява банките да поддържат кредитни стандарти и показатели, определени от управителния съвет на 20 май 2024 г. Препоръките към тях са да прилагат своевременно и адекватно провизиране, базирано на консервативни допускания, които отчитат рисковете от неблагоприятни процеси в икономическата среда.
По-голям дял на лошите кредити
През първото тримесечие на тази година брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна с 2,8% (при 2,9% през предходното тримесечие), а делът в него на необслужваните кредити по брутна стойност в края на март се увеличи до 4,3% (при 3,9% в края на декември 2023 г.), отчитат в БНБ.
Източник – URBN
