Слово на Пловдивския митрополит Николай на опелото на Георги Кузев, който бе изпратен в последния си земен път вчера.

“Днес Георги Кузев има рожден ден. И точно днес го изпращаме до новия му дом, в който ще има вечен покой. Днес погребваме един човек, за който всички, които са го познавали, казват, че е бил работлив, винаги усмихнат и много доверчив. Един добър човек.

Един добър човек

Опитвах се тези дни да си представя и да почувствам какво е било в душата на Георги. Бил е сирак. Родителите му са загинали преди време при нещастен инцидент. Има една сестра, която със сигурност го обича, но той е бил сам. Чувствал се е самотен. Имал е нужда от свой дом, сигурност, съпричастност. Имал е нужда от човек до себе си, когото да обича и който да обича него.

Имал е нужда от любов. Търсил я е. Искал е да открие сродната си душа, с която да сподели живота си. Стремежът му към любов му е давал надежда, а надеждата го е карала да вярва. Да се доверява. Доверил се е, но вместо любов е намерил смъртта си.

Не съм чувал за друго подобно злощастно стечение на обстоятелства

Не съм чувал за друг случай, при който човек, добър човек, да е търсил обич, да се е надявал, че ще я открие и да е вярвал, че това е възможно и заради това да бъде подведен от хора, няма значение какви, които са го измамили, гаврили са се с него и накрая са го убили по грозен начин.

Във всичко това има нещо нечовешко, нещо отвъд нашите човешки мерки и представи, нещо, което, признавам, и аз още не мога да осмисля, но знам, че е важно. Нещо, което трябва да ни накара да се замислим за причините за крещящата липса на любов в нашето общество, за липсата на емпатия, за драматичното огрубяване на душите, за липсата на минимален страх от Бога, за пълната загуба на вяра и оттам за загубата на каквото и да е уважение към човешката личност. И всичкото това е довело дотам да бъде посегнато на човек, чийто живот е бил отрицание на всичко това. Всичко е обърнато наопаки. Не знам. Ще се молим и ще мислим.

Но, искам да кажа нещо на Георги

Георги, чедо. Вярвам, че най-късно утре ти ще се изправиш пред Света Богородица, Майката на Господ Иисус Христос. Не знам защо не ти е било дадено да откриеш любовта в този живот, но от утре ти ще имаш най-великата любов, която ще ти бъде дадена от Майката на майките. Нейната любов е безмерна и аз знам, че тя ще ти даде, по начин и в размери отвъд човешкия разум.

Св. Богородица ще те прегърне ще ти даде любовта, която ти е била отказана и която не си получил тук, сред нас и няма нищо случайно, че те изпращаме именно днес, в деня преди нейното Успение. Не смея да го изразя, но не знам дали именно Тя не те е повикала при себе си, за да получиш компенсацията си за това, което не можахме да ти дадем ние. Вечната, божествена любов на Майката на нашия Господ, предназначена този път само за теб.

Когато утре застанеш пред Нея, помоли я

Когато утре застанеш пред Нея, помоли я, чедо, да се погрижи за душите на родителите на твоите насилници. Това, което твоите убийци ще изтърпят тук, на земята, е нищо в сравнение с това, което ще изпитват родителите им до края на живота си. Помоли Богородица да бъде милостива към тези нещастни хора, но я помоли да бъде милостива и към всички нас, които с бездействията си, с отчуждеността си едни от други, с безчувствеността си към болките на ближния, сме допуснали злото сред нас да се разрасне дотолкова, че да се вселява в деца, които да убиват по такъв брутален и безсмислен начин.

На теб оттук нататък ти е отреден вечен живот и вечна любов, на твоите насилници и техните родители е отредено страдание, а на нас – останалите ни е отредено да се молим, размишляваме и да се каем.

Честит рожден ден, Георги! Вечна и блажена да бъде паметта ти.”

Източник: Архимандрит Никанор