Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова заяви, че евроинтеграцията на Северна Македония остава пряко обвързана с изпълнението на договореностите от т.нар. Европейски консенсус от юли 2022 г., а България няма да приеме опити за тяхното заобикаляне или предоговаряне.

Изявлението беше направено в отговор на депутатски въпрос

То идва на фона на продължаващото напрежение между София и Скопие по темата за европейския път на Северна Македония.

По думите на Петрова-Чамова българската дипломация води активна политика чрез своите представителства в ЕС и в Скопие, за да гарантира, че поетите ангажименти няма да бъдат размивани или поставяни под съмнение. Тя подчерта, че са мобилизирани всички дипломатически и институционални ресурси за защита на българската позиция.

„Убедена съм, че чрез обединяване на усилията ни ще осигурим най-висока защита на интересите на страната ни по този приоритетен въпрос“, заяви външният министър.

Петрова-Чамова посочи, че опитите на властите в Скопие да оспорват статута на Протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия противоречат на вече постигнатия европейски консенсус.

България системно предоставя информация и на ОССЕ

Тя обясни, че Министерството на външните работи поддържа постоянен диалог с европейските институции и редовно ги информира за случаи на дискриминация и институционален натиск срещу граждани на Северна Македония, които се самоопределят като българи.

По думите ѝ България системно предоставя информация и на ОССЕ, Съвет на Европа и държавите членки на ЕС относно състоянието на правата на българската общност в Северна Македония.

В края на април София е изпратила до Европейска комисия официална оценка за напредъка на Северна Македония, в която се отчита неизпълнение на части от Договора за добросъседство от 2017 г.

Според договорената преговорна рамка между ЕС и Скопие реалните преговори за членство могат да започнат едва след вписването на българите в конституцията на Северна Македония като държавотворен народ.

Освен това Скопие има ангажименти по Договора за добросъседство, включително ограничаване на езика на омразата, отказ от претенции за „македонско малцинство“ в България, както и отваряне на архивите на югославските служби.

Източник: НС