Следващият голям напредък в лечението на рака може да бъде ваксина.

След десетилетия на ограничен успех учените твърдят, че изследванията са достигнали повратна точка, като мнозина прогнозират, че до пет години ще има повече ваксини, предава „Фокс нюз“.

Това не са традиционните ваксини, които предпазват от заболяване, а инжекции за свиване на тумори и спиране на завръщането на рака. Целите на тези експериментални лечения включват рак на гърдата и на белия дроб, като тази година бяха отчетени успехи при смъртоносния рак на кожата и рак на панкреаса.

„Получаваме нещо работещо. Сега трябва да го накараме да работи по-добре“, казва д-р Джеймс Гъли, ръководител на център в Националния институт по рака, който разработва имунни терапии, включително ваксини за лечение на рак.

Повече от всякога учените разбират как ракът се крие от имунната система на организма. Ваксините срещу рак, подобно на други имунотерапии, стимулират имунната система да открива и убива раковите клетки. А някои нови използват мРНК, която е разработена за рак, но за първи път е използвана за ваксините COVID-19.

За да работи една ваксина, тя трябва да научи Т-клетките на имунната система да разпознават рака като опасен, казва д-р Нора Дисис от Института за ваксини срещу рак към UW Medicine в Сиатъл. Веднъж обучени, Т-клетките могат да се движат навсякъде в тялото, за да открият опасността.

„Ако видите активирана Т-клетка, тя почти има крака“, казва тя. „Можете да видите как тя пълзи през кръвоносния съд, за да излезе в тъканите.“

Доброволците пациенти са от решаващо значение за изследването.

50-годишната Катлийн Джейд научава, че има рак на гърдата в края на февруари, само няколко седмици преди тя и съпругът ѝ да отпътуват от Сиатъл за околосветско приключение. Вместо да плава лодка през Големите езера към морския път Сейнт Лорънс, тя седи на болнично легло в очакване на третата си доза от експериментална ваксина. Тя получава ваксината, за да се провери дали тя ще намали тумора ѝ преди операцията.

„Дори и този шанс да е малък, почувствах, че си заслужава“, казва Джейд, която получава и стандартно лечение.

Напредъкът в областта на ваксините е труден. Първата, Provenge, е одобрена в САЩ през 2010 г. за лечение на рак на простатата. Тя изисква обработка на собствените имунни клетки на пациента в лаборатория и връщането им чрез интравенозно приложение. Съществуват и ваксини за лечение на ранен рак на пикочния мехур и напреднал меланом.

Ранните изследвания на ваксини срещу рак се провалиха, тъй като ракът надхитри и надживя слабата имунна система на пациентите, казва Оля Фин, изследовател на ваксини в Медицинския университет в Питсбърг.

„Всички тези неуспешни опити ни позволиха да научим толкова много“, казва Фин.

В резултат на това сега тя се фокусира върху пациенти с по-ранно заболяване, защото експерименталните ваксини не са помогнали при по-напредналите пациенти. Нейната група планира проучване на ваксината при жени с нискорисков, неинвазивен рак на гърдата, наречен дуктален карцином in situ.

Възможно е да предстоят и още ваксини, които предотвратяват рака. Ваксините срещу хепатит В, които се прилагат от десетилетия, предотвратяват рак на черния дроб, а ваксините срещу HPV, въведени през 2006 г., предотвратяват рак на маточната шийка.

Във Филаделфия д-р Сюзън Домчек, директор на Центъра „Басер“ в Penn Medicine, набира 28 здрави хора с BRCA мутации за тест за ваксина. Тези мутации увеличават риска от рак на гърдата и яйчниците. Идеята е да се убият много рано анормалните клетки, преди да причинят проблеми. Тя го оприличава на периодично плевене на градината.

Други разработват ваксини за предотвратяване на рака при хора с предракови възли в белия дроб и други наследствени заболявания, които повишават риска от рак.

„Ваксините вероятно са следващото голямо нещо“ в стремежа за намаляване на смъртността от рак, казва д-р Стив Липкин, медицински генетик в нюйоркската Weill Cornell Medicine, който ръководи едно от усилията, финансирани от Националния институт по рака. „Посвещаваме живота си на това.“

Хората с наследственото заболяване синдром на Линч са изложени на 60-80 % риск от развитие на рак през целия си живот. Привличането им за изпитвания на ваксини срещу рак е изключително лесно, казва д-р Едуардо Вилар-Санчес от Центъра за ракови заболявания „MD Anderson“ в Хюстън, който ръководи две финансирани от правителството проучвания на ваксини срещу рак, свързан с Линч.

„Пациентите се впускат в това по изненадващ и положителен начин“, казва той.

Производителите на лекарства Moderna и Merck съвместно разработват персонализирана мРНК ваксина за пациенти с меланом, като голямо проучване ще започне тази година. Ваксините се персонализират за всеки пациент въз основа на многобройните мутации в раковата тъкан. Персонализираната по този начин ваксина може да обучи имунната система да открие пръстовия отпечатък на мутациите на рака и да убие тези клетки.

Но тези ваксини ще бъдат скъпи.

„По принцип трябва да се прави всяка ваксина от нулата. Ако това не беше персонализирано, ваксината вероятно щеше да бъде направена за жълти стотинки, точно както ваксината COVID“, казва д-р Патрик От от Института за ракови заболявания „Дана-Фарбър“ в Бостън.

Ваксините, разработвани в UW Medicine, са предназначени да работят за много пациенти, а не само за един пациент. В момента се провеждат тестове при ранен и напреднал рак на гърдата, рак на белия дроб и рак на яйчниците. Някои резултати могат да бъдат получени още през следващата година.

Тод Пайпър, 56 г., от предградията на Сиатъл, участва в тестовете на ваксина, предназначена за свиване на тумори от рак на белия дроб. Ракът му се разпространява в мозъка, но той се надява да живее достатъчно дълго, за да види как дъщеря му завършва училище за медицински сестри през следващата година.

„Нямам какво да губя и мога да спечеля всичко, както за себе си, така и за други хора по пътя“, казва Пайпър за решението си да бъде доброволец.

Една от първите, които получават ваксината срещу рак на яйчниците в рамките на проучване за безопасност преди 11 години, е Джейми Крейз от близкия град Мърсър Айлънд. Диагностицирана с напреднал рак на яйчниците на 34-годишна възраст, Крейз е смятала, че ще умре млада, и е направила завещание, с което е завещала любимата си огърлица на най-добрата си приятелка. Сега, когато е на 50 години, тя няма никакви признаци на рак и все още носи огърлицата.

Тя не знае със сигурност дали ваксината е помогнала.

„Но все още съм тук“, казва тя.