В деня, в който се навършиха четири месеца от последните парламентарни избори, беше потвърдено, че Косово отново ще гласува. Бързо завръщане към урните, не в резултат на политически избор, а вследствие на криза, която политиците не успяха да разрешат. „Това е тяхната незрялост, както към държавата, така и към бурята от събития, които заляха света“, каза политическият анализатор Илир Деда.

Спирала от избори в Косово

Най-късно на 7 юни гражданите на Косово ще гласуват отново на парламентарни избори, за трети път от 16 месеца.

Този процес стана неизбежен на 28 април, само четири месеца след изборите на 28 декември, когато депутатите не успяха да изберат президент, автоматично активирайки конституционния срок, който отвежда страната до избори в рамките на 45 дни.

Управляващата партия, движение „Ветевендосе“, обвини опозицията в умишлен бойкот на заседанията, докато опозиционните партии обвиниха правителството в липса на сътрудничество и в опити за концентриране на властта в едни ръце.

„За да има Косово нов президент, трябва да има нова опозиция. Опозицията е стара. Тази опозиция може да доведе до ново лице, но нейният занаят и характер са стари, поради което е в свободно падане“, заяви премиерът Албин Курти, който е и лидер на ЛДВ в последната сесия на десетия законодателен орган.

Двете основни опозиционни партии приветстваха преминаването към нови избори, въпреки че според единия лидер, те са били наложени от правителството, което с мнозинство от 51% е поискало политическо „подчинение“.

„Сега е моментът за единство на добрите хора в тази страна, които искат нормално Косово, без драма, без пропаганда“, написа Лумир Абдиджику във Facebook.

Българският сценарий

Тази ситуация не е нова за Косово. Подобен сценарий се повтори веднага след изборите на 9 февруари 2025 г., когато Асамблеята остана неконституирана в продължение на месеци и в крайна сметка формирането на правителство се провали.

Дори тогава отговорността беше разделена между страните, като обвиненията преминаваха от едната към другата.

За Деда ситуацията вече не е изолиран епизод, а модел, който се оформя.

Той предупреждава, че Косово се приближава до сценарий, подобен на този в България, която през последните пет години премина през седем последователни изборни цикъла, без да постигне институционална стабилност.

„Не се очакваше, че след изборите на 28 декември, когато движението „Ветевендосе“ спечели 51% от гласовете, ще се окажем в тази ситуация“, каза той.

В неговия анализ проблемът не е в политическата система, а в начина, по който тя се използва.

Косово има развита институционална рамка, но тя се превръща в инструмент за конфликт, вместо да служи като основа за стабилност. Той приписва основната отговорност на най-голямата партия, която, както казва, е имала реална възможност да изгради институционална стабилност.

Деда смята, че тази криза е можело да бъде лесно избегната.

„Партиите успяха да обсъдят какъв президент искат: фигура, която е започнала политическата си дейност през 90-те години, отразявайки пътя и изграждането на държавата на Косово; фигура, свързана с Армията за освобождаване на Косово, като контрареакция на процеса в Хага; или фигура, която гледа към бъдещето“, посочва Деда.

Вместо това дебатът се е превърнал в политическа игра, целяща да се сочат с пръст виновните и да се „фабрикуват алибита“, за да се избегне отговорност.

Деда предупреждава, че по тази траектория Косово рискува да остане извън важните глобални събития, а възприемането му като крехка държава може да има дългосрочни последици – както по отношение на международните партньори, така и по отношение на гражданското доверие.

„Просто се надявам, че след новите избори ще има съзряване на политиката и укрепване на културата на консенсус“, споделя той.

В противен случай изборният цикъл може да не спре.

Между легитимността и загубеното време

Тоби Вогел, анализатор в Съвета за демократизиране на политиките в Брюксел, казва, че предсрочните избори могат да се разглеждат като „загубено време“, тъй като е вероятно да доведат до политически резултат, подобен на предишния.

Той обаче подчертава, че това е процес, предвиден от Конституцията, така че е едновременно легитимен и демократичен.

„Като истинско демократично правителство, правителството на Курти и други органи, парламентът и т.н., следват конституционната процедура“, посочва Вогел.

От европейска гледна точка ЕС и някои държави-членки не показват политическа воля да придвижат Косово напред в процеса на интеграция, криейки се зад наратива за „вътрешна нестабилност“.

„Дори когато Косово се радваше на безпрецедентна вътрешна стабилност при премиера Курти, ЕС не постигна напредък нито в диалога със Сърбия, нито в процеса на присъединяване. Това показва, че наративът за нестабилност е безпочвено извинение, криещо липса на политическа воля в Брюксел и в ключови държави-членки“, добавя Вогел.

Цена отвъд политиката

Кризата в Косово не се ограничава само до политиката. Тя също така пряко влияе върху темпото на вземане на решения в държавата.

Според Наим Джакай от Косовския правен институт, първата последица е парализата на законодателния процес. При липса на функциониращо събрание не се приемат нови закони и ключови реформи, включително тези, свързани с върховенството на закона и европейската интеграция, се забавят.

Друг проблем е липсата на парламентарен контрол върху правителството – съществен елемент в една демократична система.

Тази ситуация значително намалява нивото на отчетност и прозрачност при вземането на решения.

„Настоящото правителство има ограничен мандат и не може да взема дългосрочни стратегически решения, оставяйки страната в състояние на институционална стагнация. По същество се създава институционален вакуум, където държавата функционира минимално, но не се развива“, казва Джакай.

Той подчертава, че липсата на правителство с пълен мандат се отразява пряко на международно ниво.

Според него това може да доведе до забавяне на важни процеси, като например кандидатстване за членство в Съвета на Европа или изпълнение на задълженията по Плана за растеж на Европейския съюз.

Финансиране на изборите

И освен политическото и правното измерение, кризата създава и допълнителна тежест – финансовата – тъй като всеки нов избирателен процес предполага нови разходи за държавния бюджет.

Говорителят на Централната избирателна комисия Валмир Елези посочва, че 2026 г. не е предвидена като изборна година, така че в годишния бюджет на институцията не са предвидени средства за предсрочни избори.

При тези обстоятелства ЦИК е принудена да се обърне към правителството на Косово с искане за средства, за да покрие разходите за организиране на процеса.

За сравнение Елези споменава последните избори на 28 декември, за които е планиран бюджет от 11,5 милиона евро, докато действителните разходи са възлизали на около 7 милиона евро.

На тези избори над 2 милиона граждани на Косово, както в страната, така и извън нея, имаха право да гласуват – цифра, която се очаква да остане подобна и на бъдещите избори.

Избирателната активност беше около 45%, но това ниво не е гарантирано, тъй като честите избори създават умора сред избирателите.

BalkanWeb/превод: SafeNews