В Деня на труда синдикатите изпищяха: Всяко трето е в лишения, а почти половината българи живеят в бедност. От КТ „Подкрепа“ съобщават, че бедността засяга все повече хора у нас, като достига 45,3% от населението през 2023 г., ако не се броят социалните трансфери, за сравнение през 2019 г., когато този процент е бил 42,2.
Бедността у нас вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата,
като основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване риска от социално изключване и риск за здравето на нацията, пише финансовият портал pariteni.bg.
От синдиката напомнят, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 – са под жизнения минимум.
Сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи.
Предприетите действия за увеличаване на минималната работна заплата, пенсиите и социалното подпомагане донякъде смекчават мизерното съществуване, но не успяват да постигнат целта си,
а именно борбата с бедността, защото синдикатите са сами в тази борба, казват от КТ „Подкрепа“. Според тях правителството откликва формално, а работодателите по всякакъв начин търсят причини да не увеличават заплащането на труда, посочват от синдиката.
Синдикатите изпищяха
Борбата с бедността се води и на втори фронт– частния сектор. КТ „Подкрепа“ не спира да работи за повишаване на работните заплати, да търси начини да разширява колективното трудово договаряне и така да се гарантира адекватен доход на работещите.
Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация са децата.
Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност.
Изнесените статистически данни от НСИ за 2023 г. еднозначно показват, че няма обръщане на тенденцията за обедняване:
• линията на бедност от 526 лв., определена от държавата за 2024 г. е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум;
• стандартът на живот продължава да пада за 1/3 домакинства, като те разчитат на социални помощи;
• 2/3 от домакинствата са под жизнения минимум;
• расте броят на работещите бедни;
• почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца са под линията на бедност (48%).
• Всяко трето дете живее в материални лишения, а близо половината от децата са в риск от бедност.
Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно, в сравнение с предходните години.
Най-съществени са нарастващите разходи за комуналните услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.
Източник – pariteni.bg
