В България не остана сфера, която да не е обругана и да не е показана в най-черни краски.
Крайно време е да бъдем не само безогледно критични, но и крайно обективни и отговорни към нашето минало.

Колкото и да са различни политическите системи, както тези до 1989 година, така и след нея, остават навиците сред обществото, които са прекалено устойчиви. Убедителен пример е сферата на науката и пропагандата.

По време на соц периода научните изследвания или публикациите в медиите задължително трябваше да се „аргументират“ с цитати от най-видните ни политици и държавници. Като задължително изискване в България бе наложено във всичките сфери на науката и пропагандата да се цитират изказвания на Тодор Живков.

Пример със заместник-министър

Заместник министър на земеделието, по единствената тогава телевизия, говори за животновъдството.
След почти едночасовото предаване той „пропуснал“ да цитира Тодор Живков, заради което още на следващия ден е извикан от Първия заместник-министър председател Тано Цолов.

Диалог:

• Цолов: „Ти беше длъжен, драги, да намериш начин да споменеш другаря Живков!“

• Зам.-министър: „Абе, Тано (те са приятели), как да вкарам другаря Живков при кравите, бе?“

За този голям „провал“ зам.-министърът е строго наказан.

Паралели с днешната практика

Днес тази практика не е никак по-различна. Често сме свидетели на ласкателства, и то доста глуповати, по отношение на някои партийни лидери.

Най-сериозното изискване във всички публични изяви е:

1. Безкомпромисно ругатне на комунизма

2. Демонизиране на ДС

3. Оклеветяване на Русия

Това се прави вече три и половина десетилетия, така че в България не остана сфера, която да не е обругана и показана в най-черни краски.

Очерняне на правосъдната система

В последно време все по-често обект на очерняне е и правосъдната система:

• Укривани били престъпления

• Имало съдебни процеси при закрити врата

• Слаба била професионалната подготовка на правосъдните кадри

Това са само част от тежките упреци към съдебната система.
За отбелязване е, че тези „констатации“ се правят от лица, които са твърде далече от проблематиката, очевидно изпълняващи политически поръчки.

Най-точна и обективна оценка на съдебната система правят автори – юристи или такива с широки юридически познания, като например разследващите журналисти.

Личен опит в правосъдието

Започнал трудовия си път като следовател и прокурор, авторът е дълбоко възмутен от крайно тенденциозния опит на случайни недоразумения да обругават или отричат усилията и работата на хилядите му колеги – следователи, прокурори, съдии, които всеотдайно и безусловно отдаваха всичките си сили за осигуряване на безопасността, спокойствието и запазване имотите на българските граждани.

За разлика от днешните колеги, техните заплати бяха мизерни. Въпреки това, по времето, когато авторът работеше в тази система – 60-те години на ХХ век, не е имало дори опит за купуване на магистрат, който да служи на престъпниците.

Укриване на престъпления

Възможно е да бъдат укривани някои престъпления? Възможно е, но за дребни, незначими деяния.
При тежки престъпления, станали широко известни в обществото, това е невъзможно.

Пример: В Пернишки район, където авторът работеше, бяха извършени три тежки убийства – едното с грабеж, а другите две по особено жесток начин.
За трите престъпления Наказателният кодекс предвижда най-тежкото наказание.

Поради огромния граждански интерес, трите съдебни процеса бяха публични и озвучени извън съдебната зала, с присъствие на по няколко хиляди граждани.

Закрити заседания и защита на жертвите

Недоброжелателите твърдят, че при социализма някои съдебни процеси се провеждали при закрити врата. Вярно! Но се избягва да се обясни по какви дела.

Пример: Авторът като прокурор е имал два случая на изнасилване на няколко момичета и жени. По негово разпореждане делата са били гледани при строго закрити врата, за да се защитят жертвите и техните семейства.

Разкриване на укриване на престъпления

• В Перник прокуратурата разобличи опит за укриване на деяние със сериозна обществена опасност.

• Конкретен случай: 12 фалшиви дипломи от директор на училище – преписката е изискана и възбудено предварително производство, завършило с осъдителна присъда.

Контраст: През годините на Прехода са издадени значителен брой фалшиви дипломи, без наказани лица.
Според официално изявление за първите десет години от Прехода са пратени в архива без последствия над 70 000 преписки, уличаващи лица в извършване на престъпни деяния.

Лични свидетелства за насилие

Авторът е свидетел и потърпевш на различния характер на управлението до 1956 година и след тази дата.

• 1944 – 1956: насилие и грубо погазване на правата на гражданите.

• Разговори с партизански командири Славчо Трънски и Денчо Знеполски за потресаващи мъчения в лагер „Белене“.

При постъпване на работа като следовател през май 1962 г., първото указание е било:
„Никакво насилие над подследствените!“

Пример: Главният прокурор Иван Вачков лично проверява случай на насилие над непълнолетни от колега.

Юридическа подготовка и образование

Оспорването на юридическата подготовка на генерацията на автора е акт на неприкрита злоба.

• Единственият университет: Софийски университет

• Преподаватели: акад. П. Стайнов, акад. Павлов, проф. Ж. Сталев, проф. Ив. Ненов, проф. Кутиков, проф. Б. Спасов, проф. Меворах, проф. Кожухаров, проф. М. Андреев

• Изпити пред комисии: проф. Иван Ненов (наказателноправни науки), проф. Ж. Сталев (гражданско право)

Заключение

Крайно време е да бъдем не само безогледно критични, но и крайно обективни и отговорни към нашето минало.
Нека не го използваме, за да преиначаваме и фалшифицираме, обслужвайки партийни или лични интереси.

Автор: Доц. д-р Йордан Величков
Източник: trud.bg