В разгара на лятото експерти предупреждават за опасност от истинско бедствие у нас – съществува опасност около половин милион души да останат без вода през август, ако количеството валежи в страната не се увеличи драстично, предупреждават те.

Нивата на ключови язовири в страната са тревожно ниски.

През миналото лято критично ниски бяха нивата на язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“, които осигуряват питейна вода за българското Черноморие. Сега обстановката там е по-оптимистична. В момента язовир „Камчия“ е пълен на 43 процента. При „Ясна поляна“ нивото е малко над 50 процента от полезния обем. Язовир „Тича“, на който разчитат шуменци, е пълен на 41 процента. Проблеми с напояването в Централна България могат да предизвикат язовирите „Копринка“ и „Жребчево“. „Копринка“ е пълен на 37 процента, а при „Жребчево“ полезният обем е едва 26 процента от капацитета. Язовир „Искър“, който осигурява питейната вода за София, е пълен почти на 80 процента. А в Северозападна България, където валежите са малко, добрата новина е, че язовир „Среченска бара“ е на близо 94 процента от полезния си обем.

Над 170 населени места в 60 общини вече са на воден режим, показват данните на експерти от БАН.

Две са основните причини – засушаването и лошото състояние на водната мрежа, заради което се губи голяма част от водата. В „Бизнес.БГ“ председателят на Надзорния съвет на Българския ВиК холдинг коментира, че състоянието на тръбите наистина е лошо и те трябва да бъдат подменяни, но освен това трябва да се търсят спешно и начини за по-ефективното използване на водата. Сред проблемните райони се очертава Пернишка област и североизточната част на страната. Районът около Плевен също е без достатъчно водни ресурси.

Над 2000 души вече са на воден режим в Плевенско по данни на местното ВиК.

Едно от селата, което от години страда от засушаване е Новачене. От години Еленка Бенова не може да използва пералнята си и бойлера през лятото, разчита основно на вода от кладенеца в двора си:

„Суша е, все е така в този район. В горната страна имат вода, ама ние тука по-нямаме. Не съм ходила да се оплаквам някъде, когато дойде си ползвам тогава. Зимата пера с пералнята, сега не мога“ , споделя жена.

Според учените от БАН подобни засушавания ще са все по-често срещани.

Проф. Емил Гачев от БАН заяви: „Възможно е да се увеличи значително броя на хората, които са засегнати и броя на селищата. Ето затова трябва да се вземат необходимите мерки, защото общо взето тенденциите са именно такива – към намаляване на количествата на валежите.“

В момента хората, живеещи на воден режим у нас са близо 100 хиляди души в 60 общини. Средното ниво на язовирите в страната е 61%, като най-тежка е ситуацията в северозападна България. Там нивата са на около една четвърт от полезния обем.

Средните загуби у нас са 50%, най-много вода се губи в Пернишка област над 80 на сто, а най-малко в София град – 36%.

И въпреки че в София има достатъчно вода, продължават трудностите с присъединяването на новите сгради, заради високото ниво на строителството.

Васил Тренев, изп. директор на „Софийска вода“, каза: „Вода на вход система има, София е оразмерявана преди много години за около 3 млн. души, включително пречиствателните станции за питейни води и пречиствателните станции са оразмерявани за точно такъв капацитет около три милиона души. Проблемът с инвестициите е по-скоро във вътрешноградската мрежа.“

От водното дружество също така смятат, че резерв има и по отношение на контрола и нормативната уредба. Според бившия екоминистър Борислав Сандов отговорността е размита.

Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите, каза от своя страна: „Имаме трайно засушаване в най-южната част на държавата, в източната част, особено Черноморското крайбрежие, както и по Дунавската равнина. Ние трябва да търсим нови начини в бъдеще да адресираме тези дефицити. Отделно трябва структурна реформа на системата за управление на води, сега тя е разпарчетосана между седем министерства.“

Различни са оценките кога точно ще бъдат решени проблемите с недостига на вода у нас, както и колко точно пари ще са необходими.

Източник – NOVA, БНТ