Извънсъдебни екзекуции, изнасилвания, насилствени аборти, затвор без съд и присъда, изтезания и малки дажби, от които затворниците са толкова слаби, че започват да ядат насекоми- това са само някои от злоупотребите, които са обичайни за севернокорейските затвори и други места за задържане, според бивши затворници, чиито показания са в основата на нов доклад, публикуван тази седмица от организация за наблюдение на правата на човека, съобщи Си Ен Ен.

Използвайки интервюта със стотици оцелели, свидетели и извършители на злоупотреби, които са избягали от страната, както и официални документи, сателитни снимки, архитектурен анализ и дигитално моделиране на затворите, неправителствената организация с нестопанска цел „Корейско бъдеще“ е съставила, най-подробната досега картина на живота в затворената наказателна система на страната.

„Целта на нашия доклад е основно да разкрие нарушенията на човешките права, извършени в наказателните системи на Северна Корея. „В него се установява, че дори 10 години след като ООН създаде анкетна комисия, все още има системни и широко разпространени нарушения на човешките права“, казва Ким Джи Уон, следовател от организацията „Корейско бъдеще“, която има офиси в Лондон, Сеул и Хага и се занимава с проблемите на човешките права в Северна Корея.

Наред с изграждането на 3D модели на някои от местата за задържане, групата е документирала над 1000 случая на изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение, стотици случаи на изнасилване и други форми на сексуално насилие, както и над 100 случая на отказ на правото на живот.

Гулаг

„Сравнима със съветския Гулаг, севернокорейската наказателна система няма за цел да задържа и рехабилитира осъдените в безопасни и хуманни помещения. Нейната цел не е и да намали рецидивизма и да повиши обществената сигурност“, се казва в доклада. „Нейната цел е да изолира от обществото лицата, чието поведение е в противоречие с поддържането на изключителната власт на върховния лидер Ким Чен Ун.“

В доклада се посочва, че са идентифицирани стотици предполагаеми участници в насилието, и призовава за разследване и съдебно преследване на злоупотребите. „Корейско бъдеще“ използва свидетелски показания и сателитни снимки за да картографира 206 места за задържане във всички севернокорейски провинции, като твърди, че злоупотребите се извършват лично от длъжностни лица с висок ранг, дори от генерал-майори.

Докладът представлява мрачно четиво. Сред случаите, на които се обръща внимание, са тези на трима души, хвърлени в затвора след опит да преминат границата – наказуемо престъпление в страната. Групата твърди, че една от тях е била принудена да направи аборт, когато е била бременна в седмия или осмия месец; друг е бил хранен само с 80 грама царевица на ден, което е било гладна диета, при която теглото му е спаднало от 60 кг на 37 кг в рамките на един месец, и е бил принуден да допълва храненето си с хлебарки и гризачи; трети е бил принуден да заема стресови позиции до 17 часа на ден в продължение на 30 дни. Други разказват, че са оцелявали на животинска храна и са станали скелетно слаби, били са свидетели на изнасилвания и са ги подлагали на жестоки побои.

„Корейско бъдеще“ се надява, че други държави ще обмислят възможността за водене на вътрешни съдебни дела срещу севернокорейски агенти и че някои от откритията ѝ могат да бъдат използвани като доказателство. Тя има надежди и за това западните държави да приложат целенасочени санкции срещу някои от обвиняемите в доклада.

Условията, описани в доклада, са в съответствие с констатациите от неотдавнашни разследвания на ООН, включително доклада до Съвета на ООН по правата на човека от тази седмица на специалния докладчик Елизабет Салмон, която заяви, че жените, задържани в лагерите за политически затворници, са „подложени от страна на държавни служители на изтезания и малтретиране, принудителен труд и насилие, основано на пола, включително сексуално насилие“.

Северна Корея често отрича твърденията за нарушаване на човешките права – в нейните затвори или другаде – като твърди, че те са част от организирана от САЩ кампания срещу нея. Тази седмица, скоро след срещата на ООН за състоянието на човешките права в страната, Северна Корея публикува изявление, в което се казва, че „решително осъжда и отхвърля“ това, което тя определи като „кампания за натиск върху човешките права, организирана от САЩ“.

„Това, че такава държава се занимава с положението с „правата на човека“ в други страни е наистина подигравка и обида за самите човешки права“, се казва в изявлението.

Позовавайки се на съвместното военно учение между САЩ и Южна Корея, Пхенян твърди, че САЩ използват „маневрата си за правата на човека като механизъм за нахлуване“ в Северна Корея.

Разследващите от организацията „Корейско бъдеще“ и ООН твърдят, че много затворници са толкова дехуманизирани от насилието, че започват да смятат, че го заслужават.

Една бивша затворничка, която казва, че е била задържана за малко повече от година през 2015 г., след като се е оплакала на властите от жилищното си състояние, оприличи отношението към нея на такова към животно.

Третират ги като животни

„Когато отглеждаме зайци ги държим в сектори с огради и им даваме храна. В затвора сякаш бяхме зайците, държани в килия и получаващи храна зад решетките … не ни третираха като хора, а като животни“, казва оцелялата. В един момент килията ѝ е била около два квадратни метра.

„Не трябваше да се движим в килията и трябваше да седим с ръце отстрани, и тъй като нямахме правото да гледаме нагоре се налагаше да гледаме надолу. Забраниха ни да говорим, така че единственото, което се чуваше, беше звукът от дишането на хората“. Тя разказва, че е била хранена само с царевица, смесена с оризови трици – често използвани като храна за животни.

„Пускат ви точно преди да умрете, изглеждате като скелети.“ Тя излиза на свобода след малко повече от година престой. „Не се чувствах като човешко същество. Мислех си, че щеше да е по-добре да съм мъртва, ако трябваше да живея по този начин.“

Северна Корея отдавна се сблъсква с твърдения за изтезания и малтретиране в своите лагери за политически затворници, известни като „kwalliso“.

Разследване на ООН през 2014 г. установи, че Пхенян използва този тип лагери, за да държи опозицията под контрол – и управляващата династия Ким на власт. Установява се, че в тях са държани до 120 000 души. ООН изчислява, че през последните няколко десетилетия стотици хиляди политически затворници са загинали на фона на „неописуеми жестокости“.

Сред основните твърдения на „Корейско бъдеще“ е, че подобни методи на злоупотреба се използват „систематично“ в обикновените затвори, но и в други наказателни институции като центрове за задържане и прокуратури.

Злоупотребите в тези центрове са „по-мащабни … отколкото в по-известните лагери за политически затворници“ и макар някои от затворниците да са обвинени в стандартни престъпления, като кражба, много от тях са държани основно като политически затворници. В доклада се посочва, че отговорността е на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун.

Превъзпитание

„Задържаните се превъзпитават чрез принудителен труд, идеологически наставления и наказателна жестокост с цел да се наложи безпрекословно подчинение и лоялност към Върховния лидер.“

Ким Джи Уон похвали смелостта на оцелелите да говорят, като добави, че е установил, че е „наистина, наистина е трудно да се чуят техните истории“. „Дори не мога да си представя как са се чувствали и през какво е трябвало да преминат“, каза той.

Сред нещата, които са го поразили по време на интервютата, е фактът, че отношението към тях е било толкова нечовешко, че много от тях „просто не са имали представа за концепцията на изтезание“.

„Служителите на затвора винаги са им казвали, че са направили нещо лошо. Така че те просто са си мислили, че са лоши хора и поради тази причина са наказани. Това е много дълбоко вкоренено в съзнанието им“, казва Ким. „Те дори не са осъзнавали, че са подложени на изтезания.“

Оцелял мъж, чиито показания са използвани в доклада на „Корейско бъдеще“, разказва, че е бил задържан многократно за дезертьорство, включително през 2000 г. и 2017 г., след като си проправил път през границата с Китай, за да търси работа.

Макар да описва, че е виждал как надзиратели изнасилват задържани жени, как е бил бит и принуждаван да ходи с тяло, наведено под прав ъгъл по време на един от престоите си в затвора, той казва, че условията са се подобрили в сравнение с първия му арест.

„В миналото трябваше да пълзим с двете си ръце и на колене, когато се придвижвахме, но през 2017 г. можехме да се изправяме и да ходим. Единственото, което беше необходимо, беше да наведем гърба си напред на 90 градуса, когато се движихме“, каза той.

Той разказва, че при първото му задържане, в една стая с площ 6,6 кв.м, която не се отоплявала, са държани до петима души, но през 2017 г. са им давали одеяла за да се справят със студа – през зимата температурите в Северна Корея могат да паднат до -23 ºС, за разлика от времето, когато е бил в затвора през 2000 г., когато не им е било дадено нищо.

Той дори описва някои периоди от задържането си като „без стрес“. Преместен е в център, в който не е имало побоища и изтезания, и си е помислил: „Корея се е променила“. Грешал…

„Забелязах, че надзирателите на центъра изнасилваха задържаните жени. През нощта те караха някои от жените да изперат дрехите им, и когато  жените излизаха, ги изнасилваха… .“ Споделил какво е видял на един от високопоставените. Благодарили му, че е повдигнал въпроса, но скоро след това двама мъже го пребили.

„След това си помислих, че не мога да живея така, затова счупих прозореца на стаята и взех парче стъкло“, казва той. „Охранителите влязоха в стаята ми и пред тях забих парчето стъкло в корема си“. „През 2000 г. бяхме свикнали да ни наричат кучи синове, но през 2017 г. ни наричаха другари“.

Джеймс Хинан, представител на Службата на ООН за правата на човека в Сеул, заяви, че много от избягалите просто нямат идея за това какво представляват правата на човека; една от първите стъпки в подпомагането им е да ги образоват, за да могат да разпознаят, че това, което им се е случило, е злоупотреба и насилие.

„Обикновено те ни разказват суровата, неподправена версия на това, което им се е случило, и понякога осъзнават, че случилото се е неправомерно. Понякога си мислят, че това е просто начинът, по който системата работи. „Бях бит, защото го заслужавах“. Така че въпросът за познаването на правата на човека е ключов.“, казва той.

Според Хинан насилието се разделя на четири основни категории

Първо, хората са задържани произволно и не е проведен процес или е организиран показен процес без адвокат, който може да е трае около 10 минути, каза той.

Второ, хората са били измъчвани и подлагани на други злоупотреби, свързани със здравето, храната и санитарните условия, които могат да бъдат „равносилни на изтезания, ако се извършват по определен начин“, обясни той.

На трето място, „виждаме и проблема с извънсъдебните екзекуции в затвора, хората, които просто са екзекутирани от затвора без съдебен процес, са подложени на смъртно наказание“.

„И последното нещо, което виждаме е принудителният труд. Хората в затворите, в арестите, са принудени да работят при нечовешки условия без заплащане за печалба на държавата. И това е едно от най-разпространените нарушения, които виждаме.“, допълни Хинан.

Според него ситуацията в местата за задържане е „един от най-очебийните примери за нарушенията на правата на човека, които наблюдаваме в Северна Корея“.

„Комисията на ООН заключи, че изтезанията, малтретирането, които се случват в тези съоръжения, достигат нивото на престъпление срещу човечеството.“