Усетихте ли го? Регистрираха земетресение край Костенец и Момин проход!
Земетресение с магнитуд 2.8 по Рихтер е регистрирано днес в 19:35 часа в района на град Момин проход, който е до Костенец, съобщиха от Националния сеизмологичен център към БАН.
Епицентърът е на земетресенито е на 25 километра от Самоков, на няколко километра от Костенец и Момин проход и на 65 километра от София. Дълбочината на труса е 12 км.
Поради това, че е под 3-та степен няма данни то да е било усетено освен от хора по високите етажи в Костенец и Момин проход и то при пълен покой.
Важни факти за земетресенията:
Интензивността на земeтресението на дадено място на повърхността на земята зависи от магнитуда на земетресението в огнището и разстоянието до хипоцентъра на земетресението. Сградите и съоръженията се осигуряват за сеизмични въздействия за максимални изчислителни ускорения за дадени територии, които са дадени в картите за сеизмично райониране. Съществува и корелационна връзка между интензивност и максимално ускорение.
Силата на земетресенията се оценява в два аспекта:
• Земетресението като природно явление (магнитуд – М);
• Ефектите, или резултатите от земетресението (интензивност – I);
За сеизмичното инженерство основна характеристика на земетресението е неговата интензивност (I), характеризираща предизвиканите на повърхността деформации, повреди и разрушения. Интензивността, диференцирана в степени, се определя на базата на макросеизмични скали при които степента се определя не чрез инструменти, а по макроефектите от земетресенията – по това как хората са усетили земетресението, какви са разрушенията на сградите, ефектите върху почвата и др.
Скала на Рихтер
Скалата на Рихтер е за определяне и сравняване силата на земетресенията. Скалата на Рихтер оценява освободената енергия при земетресението или така нареченият магнитуд. Тя представлява логаритмична ска̀ла на освободената енергия в огнището, измервана с мярка магнитуд :
| Описание | Магнитуд по Рихтер | Ефект | Честота | Пример |
| Микро | По-малко от 2,0 | Микроземетресения, не се усещат. | Около 8 000 на ден | |
| Много слаби | 2,0–2,9 | Обикновено не се усещат, но се отчитат. | Около 1 000 на ден | |
| Слаби | 3,0–3,9 | Често се усещат, но рядко причиняват щети. | Около 49 000 годишно | |
| Леки | 4,0–4,9 | Усещат се трусовете. Често причинява щети. | Около 6 200 годишно | 28 ноември 2010 София България – 3,8 |
| Средни | 5,0–5,9 | Може да причини големи щети. | 800 годишно | 7 декември 1986 Стражица България – 5,7 ; 27 октомври 2004 Вранча Румъния – 5,8 ; 25 април 2009 Вранча Румъния – 5,3; 22 май 2012 Перник България – 5,8 |
| Силни | 6,0–6,9 | Нанасят сериозни щети в голям радиус. | 120 годишно | 22 февруари 2010 Тайван – 6 ; 27 декември 2011 Тува , Русия 6,5 ; 16 януари 1995 Кобе Япония – 6,9 |
| Големи | 7,0–7,9 | Разрушителни в радиус около 100 км. | 18 годишно | 17 август 1999 Измит Турция – 7,6 ; 12 януари 2010 Порт о Пренс Хаити – 7,3 ; 27 февруари 2010 Окинава Япония – 7,3 ; 4 март 1977 Вранча Румъния – 7,4 |
| Много големи | 8,0–8,9 | Нанасят сериозни щети в радиус от стотици километри. | 1 годишно | 19 септември 1985 Михоакан Мексико – 8,5 ; 27 февруари 2010 Консепсион Чили – 8,8 |
| Изключително силни | 9,0–9,9 | Нанасят огромни щети в радиус от хиляди километри. Възможни са дори мащабни промени в релефа близо до епицентъра. | 1 за 5-10 години | 11 март 2011 Япония – 9,0 ; 26 декември 2004, Суматра, Индонезия – между 9,1 и 9,3 ; 22 май, 1960, Чили – 9,5 (най-мощното земетресение в историята); |
| Глобална катастрофа | ≥ 10,0 | Напълно катастрофални за цели континенти и дори за целия свят. | Изключително рядка 1 за 100-200 години (неизвестна / може и невъзможно) | 8 май 1908 Япония – 10,1 (No. 1 в класацията по магнитуд) |
Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK64)
Скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK64) е създадена през 1964 г. и се базира на степента на разрушенията, които се развиват в сградите. Поради различната издръжливост на нови и стари сгради са установени отклонения при прилагането на скалата в първоначалния й вид. Затова скалата е ревизирана през 1981 – (MSK81), а през 1998 г. е заменена от Европейската макросеизмична скала (EMS).
Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник класифицира земетресенията в степени (балове) от 1 до 12 степени, въз основа на три критерия :
- Усещанията на хората ;
- Въздействие върху сградите ;
- Остатъчни деформации в земната основа и изменения в режима подземните води ;
- Външните признаци за интензивността на земетресенията и степента на причинените повреди или разрушения по тази скала могат да бъдат резюмирани, както следва :
По тази скала I-ва, II-ра и III-та степени отговарят на незабележими за човека разтърсвания на повърхността ;
Земетресенията от IV-та и V-та степен се усещат от всички хора, при това се разлюляват висящи предмети, мебелите се преместват и стените се пукат ;
При VI-та и VII-ма степени се появяват пукнатини в стените, разрушават се слаби постройки и се напукват азбесто-циментовите тръби за водоснабдяване. Последното води до отклонения в качествените показатели на питейната вода ;
Земетресение от VIII-ма степен предизвиква многобройни повреди, пукнатини, откъртване на мазилка, падане на комини, разрушаване на отделни сгради. Разрушаване на етернитови и бетонови тръби. Скъсване на местата на включване на водоснабдителната мрежа към съоръженията. Възможно е изчезване на води от водоизточниците ;
При VIII-ма, IX-та и X-та степен се срутват и разрушават голяма част от сградите, събарят се кули, чупят се клони и стебла на дърветата. Масово разрушаване на метални водопроводи и съоръжения от водоснабдителните системи. Земетресение от XI-та и XII-та степен представлява катастрофа с огромни разрушения и топографски изменения на местността.
Скалата е развита в следните степени, съобразно ефекта от сеизмичното въздействие върху хората, сградите и геологията на района :
| Степен | Описание | Ефект върху хората | Ефект върху сградите | Геологически ефект |
| I | Микроземетресения | Не се усещат | — | — |
| II | Много леки | Усещат се случайно | — | — |
| III | Леки | Усещат се от чувствителни хора | — | — |
| IV | Умерени | Усещат се в затворено помещение | Прозорците вибрират | — |
| V | Сравнително силни | Усещат се на открито | Мазилката се напуква; леките мебели се местят; висящите предмети се клатят | — |
| VI | Силни | Предизвикват страх | Повреди по комините и зидарията | Изолирани пукнатини |
| VII | Много силни | Хората напускат жилищата си | Комините падат; сериозни повреди по леките постройки | Изолирани свличания |
| VIII | Разрушителни | Паника | Срутвания на леките постройки; повреди по напоителните канали | промени в дебита на минералните извори; срутвания на камъни |
| IX | Унищожителни | Обща паника | Сериозни повреди на нестандартните постройки; прекъсване на подземните водопроводи | Пукнатини; пясъчни измятания; големи свличания |
| X | Опустошителни | Повсеместна паника | Разрушения на тухлените постройки | Изкривявания на жп линиите; срутвания по речните брегове; формиране на нови езера |
| XI | Катастрофални | — | Малко постройки остават частично здрави | Широкоразпространени дислокации; цунами |
| XII | Тотални | — | Наземните и подземни постройки са напълно разрушени | Геологически размествания: цунами |
Приблизителна взаимовръзка между магнитуда М и интензивността I на едно земетресение.
Взаимовръзка между магнитуда, дълбочината на огнището и степента на сеизмичната интензивност в епицентралната зона ( по Корчинский, Бородин ):
| Магнитуд (М) | Степен на сеизмичната активност (I) в епицентралната зона в зависимост от дълбочината на огнището | ||
| 5 km | 15 km | 45 km | |
| 7,5 < M < 8,5 | – | > X | IX-X |
| 6,5 < M < 7,5 | > X | IX-X | VII-VIII |
| 5,25 < M < 7,5 | IX-X | VII-VIII | V-VII |
| 4,25 < M < 5,25 | VII-VIII | V-VII | IV-V |
| 3,25 < M < 4,25 | V-VI | IV-V | II-III |
Европейска макросеизмична скала
Европейската макросеизмична скала (EMS) е скала за оценка на сеизмичната активност (силата на земетресенията), използвана в страните от Европейския съюз и другаде по света.
Създадена е след като Европейската сеизмологична комисия решава да преразгледа и подобри скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Бива обнародвана през 1998 г. като подобрение на пробната версия от 1992 г. и затова е известна и със съкращението EMS-98.
| Степен | Описание | Ефект върху населението | Ефект върху инфраструктурата |
| 1 | Микроземетресения | Не се усещат | — |
| 2 | Много слаби | Усещат се случайно | Горните етажи на сградите се клатят |
| 3 | Слаби | Усеща се леко люлеене или треперене | Вибрации на прозорците и вратите; висящите предмети се клатят едва забележимо |
| 4 | Умерени | Трудно се усещат извън сгради, в сгради се усещат от много хора | Прозорците, вратите и домакинската посуда трака; висящите предмети се клатят |
| 5 | Силни | Усещат се извън сгради; спящите се събуждат | Сградите вибрират силно; висящите предмети се клатят силно; някои предмети падат |
| 6 | Слаборазрушителни | Хората напускат сградите | Падат леки предмети; слаби повреди по сградите |
| 7 | Разрушителни | Хората панически напускат сградите | Местят се мебелите; падат тежки предмети; пукнатини по стените на сградите; леки повреди по комините |
| 8 | Силноразрушителни | — | прекатурват се мебели; падат комини; големи пукнатини по стените на сградите; по-нестабилните сгради са частично разрушени |
| 9 | Деструктивни | — | Подпорите и колоните се усукват; повечето сгради са частично разрушени, а някои от по-нестабилните са напълно разрушени |
| 10 | Унищожителни | — | Разрушени сгради |
| 11 | Опустошителни | — | Голяма част от сградите са разрушени |
| 12 | Напълно опустошителни | — | Всички сгради намиращи се под или над земната повърхност са разрушени или непоправимо повредени |
Инж. Георги Кордов и инж. Артик Мамиян, със съдействието на проф. д-р инж. Петър Сотиров
Източник: НИГГ при БАН
