Учени уловиха мистериозни звуци изпод Земята. Откъде идват и кой ги прчинява? Оказва се, че това звуците на живите същества под почвата и в нея, за които никога досега не сме подозирали. Повече от 50% от видовете на планетата живеят в земята под краката ни, но досега са идентифицирани само малка част от тях.
Озвучаването на дъждовните червеи се изразява в характерно тракане и драскане. Мравките звучат като успокояващо трополене на дъжд. Преминаваща през тунел полевка издава звук, подобен на пищяща кучешка играчка, която многократно джавка.
Повече от половината от видовете на планетата живеят в почвата, а ние едва сега започваме да разбираме какво правят те.
Ларвите на бръмбарите, многоножките, стоножките и мокриците имат други звукови подписи и учените се опитват да разшифроват кои звуци от кои същества идват.
В поле, разделено на тестови ленти, Карлос Абрахамс от Rothamsted Research, институт за селскостопански изследвания в Хертфордшир, вкарва в почвата сензор с дължината на игла за плетене. Със слушалки на ушите той се вслушва в „тропическата гора на бедните“: тъмен пейзаж от миниатюрни пещери, тунели и разлагаща се материя, която се намира под краката ни.
Crunching worms, squeaking voles, drumming ants: how scientists are learning to eavesdrop on the sounds of soil | Soil | The Guardian https://t.co/bWn6dPxxd0
— Dimitri Ponirakis (@funkingmajic) April 19, 2024
„Няколко тиктакания и щракания“, казва Ейбрахамс, специалист по екоакустика от Baker Consultants, докато се вслушва.
Ейбрахамс и учени от Университета на Уоруик създават библиотеки с подземни звуци.
Почвата издава различни звуци в зависимост от сезона и от това дали е ден или нощ. В следобедните часове, когато почвата се е затоплила, звуците стават по-богати, сочат изследванията.
„Почвата е такава мистерия“, казва д-р Жаклин Страуд от Центъра за култивиране на Университета в Уоруик. „Това е като да отвориш вратата и да видиш какво се случва под земята. Това е различен начин за изследване на света.“
Миналата година проучване установи, че почвата е единственото най-богато на видове местообитание на Земята, в което живеят повече от половината от всички видове. Но само малка част от тях са идентифицирани, а повечето са твърде малки, за да бъдат забелязани.
Звуковите пейзажи стават все по-популярен начин за наблюдение на изобилието на дивата природа над земята, под земята и под водата.
Шумната почва като цяло е по-здравословна, тъй като съдържа по-голям брой буболечки и червеи, които се движат наоколо. Почвените организми променят и подобряват структурата на почвата, като предават хранителни вещества помежду си и създават среда с добра вентилация и разнообразие. Тези мрежи осигуряват храна, влакна и чиста вода за хората – горният почвен слой е мястото, където се отглеждат 95 % от храните на планетата.
Почвите с малко биоразнообразие са по-крехки: те са загубили структурата и връзките, които поддържат частиците заедно. Това означава, че е по-вероятно да бъдат отмити от наводнения или отнесени от силни ветрове. Според подкрепено от ООН проучване „Глобална перспектива за земята“ всяка година се губят около 24 милиарда тона плодородна почва в резултат на интензивното земеделие.
Според изследователите земеделските стопани многократно са искали по-ефективни начини за измерване на числеността на дъждовните червеи, които са добър показател за състоянието на почвите.
Baker Consultants и Университетът на Уоруик са получили финансиране за двугодишен изследователски проект, в рамките на който се разработва прототип на записващо устройство.
Целта е да се записват звуци от почвата в мащабите на „големи данни“.
Върху земята, която Абрахамс тества, учените изпробват по-екологични начини на земеделие, включително сеитбооборот с бобови култури и по-голям дял на овеса. Общо 70 учени работят на това парче земя, очертано в 66 парцела с размери 24 на 24 м, като откриват нови неща за структурата на почвата, вирусите, микробите и гъбите – което я прави една от най-изследваните почви в света.
„Това е уникална лаборатория на открито“, казва Ким Хамънд-Косак от Rothamsted Research, която е създала експериментите.
Екипите на Ейбрахамс и Страуд започват да вземат проби в Ротамстед през октомври миналата година. Всеки месец те правят по два записа на всеки от парцелите, като измерват как дейността над земята влияе на случващото се в почвата.
Д-р Саймън Бътлър от Университета на Източна Англия прослушва почвата преди и след използването на тор от зебри в Есватини (преди известен като Свазиленд). Почвата се е раздвижила след прилагането на тор.
„Никога не съм се занимавал със звука на почвите, затова беше очарователно да чуя как се променят акустичните свойства в отговор на наличието на прясна тор“, казва той.
Произвежданите звуци са в долния диапазон на човешкия слух, така че е възможно в почвата да има звуци, които все още не сме чули.
Ранни изследвания от Швейцария показват, че почвите са произвеждали най-сложните звуци през пролетта и лятото, които са намалявали през есента и зимата. Предишни изследвания на Ейбрахамс показват, че почвите във възстановени гори в Обединеното кралство изглежда имат по-голямо разнообразие от звуци, отколкото почвите от обезлесени участъци. Той казва: „Като общо правило, колкото по-разнообразна е надземната част, толкова повече неща се случват в почвата.“
През януари изследователите публикуваха първия, според тях, документ, в който се чуват звуци от почвите на тропическите гори, които са сред най-разнообразните биотопи в света.
Подобно на други, те са документирали множество мистериозни звуци. Следващата им задача е да създадат библиотека от почвени звуци, за да могат да разберат какво всъщност слушат.
Източник – Guardian/Превод:SafeNews
