Руските информационни операции в страните от ЕС остават сериозен проблем за сигурността в региона.

Тези операции са част от по-широка стратегия за влияние, разделяне и подкопаване на стабилността на западните демокрации. Руските наративи в ЕС исторически са се фокусирали върху няколко ключови области. Пдкопаване на доверието в институциите на ЕС, изостряне на политическите разделения, разпространение на дезинформация, свързана с политиката за сигурност и отбрана, и оказване на влияние върху общественото мнение по въпроси като енергийната зависимост и санкциите.

Руските информационни операции имат следните цели за влияние върху политиката и обществото на ЕС, по-специално:

Политическа поляризация. Чрез разпространението на противоречиви наративи и експлоатирането на съществуващите социални проблеми, руските информационни операции допринасят за политическа поляризация в държавите-членки на ЕС, което може да доведе до повишено социално напрежение и да подкопае доверието в демократичните институции.

Намеса в избори. Има много случаи на руска намеса в изборите за ЕС чрез кибератаки, кампании за дезинформация и операции за хакване и изтичане на информация. Тези действия имат за цел да подкопаят демократичния процес и да поставят под съмнение легитимността на изборните резултати.

Подкопаване на единството. Като се насочва към отделни държави-членки на ЕС със специални информационни операции, Русия се стреми да отслаби солидарността между държавите-членки и да попречи на способността на ЕС да действа колективно по въпроси от общ интерес. Това може да доведе до увеличаване на споровете между държавите-членки по различни политически въпроси и да усложни усилията за решаване на общи проблеми.

Манипулиране на медийния пейзаж. Чрез целенасочени кампании за дезинформация Русия оформя обществения дискурс по определени въпроси в ЕС, като същевременно подкопава доверието в традиционните новинарски източници и насърчава собствения си разказ за международни събития.

Информационни операции на Руската федерация в страните от ЕС

Информационна операция по повод войната на Руската федерация срещу Украйна

Наративите на тази информационна операция включват оправдаването на войната на Руската федерация срещу Украйна, дискредитирането на Украйна и подкопаването на военната помощ за Украйна от западните партньори.

Русия разпространява подвеждаща информация за конфликта в Украйна, представя украинското правителство като агресор и изопачава фактите, за да оправдае собствените си действия. Отделен разказ са и псевдоисторическите разкази като: „Украйна е поддържава“.

Президентът на Руската федерация повтори същите тези разкази в неотдавнашното си интервю с Тъкър Карлсън.

Шантаж и заплахи за ядрени оръжия за европейските страни. Русия плаши европейските страни с „използването на ядрени оръжия“ и „неизбежността на Третата световна война“. Съобщенията за използване на ядрено оръжие също звучат в контекста на условието „ако Русия загуби, тя ще използва ядрено оръжие“.

В същото време за „пълноценна картина“ кремълската пропаганда сама измисля заплахи и изнудване от страна на западните държави. Например „Западът ще използва ядрено оръжие срещу Руската федерация“.

Всъщност нито САЩ, нито ЕС, нито НАТО някога са заплашвали Русия с ядрено оръжие. Освен това на 23 юни 2022 г. 65 държави, ратифицирали Договора за забрана на ядрените оръжия, приеха съвместна декларация във Виена, осъждаща руските ядрени заплахи.

Северноатлантическият алианс официално счита Руската федерация за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните-членки на Алианса и за мира и стабилността в евроатлантическия регион. Това се посочва в актуализираната стратегическа концепция, която НАТО прие на срещата на върха в Мадрид на 29 юни 2022 г.

„Руската федерация модернизира своите ядрени сили и изгражда нови и разрушителни системи за доставка, способни да носят както конвенционални, така и ядрени бойни глави, като същевременно изпраща сигнали за натиск чрез заплахата от ядрени оръжия. Тя има за цел да дестабилизира обстановката в съседните на Алианса страни на изток и юг“, смятат от Алианса.

Сред европейските страни в руските разкази, които директно назовават следващата цел на атаката на Русия, са Полша и Литва. И също така Руската федерация понякога заплашва да атакува „страните от НАТО“ като цяло.

Полша многократно е получавала подобни заплахи от началото на пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна. Така още през май председателят на комисията по контрол на Държавната дума Олег Морозов заяви, че „със своите изявления полските власти принуждават Русия да постави Полша „на линия за денацификация“.

Как кремълската пропаганда се опитва да скара европейските страни помежду си.

Според руските пропагандисти и според техните репортажи по местните канали на европейските страни, Литва, Полша, ЕС, САЩ и Украйна уж „проточват войната и водят до нейната ескалация“.

Руската федерация също от време на време разпространява съобщения, представящи Украйна като „опасен враг на Европа“. Например „Украйна ще нападне ЕС, след като спечели войната с Руската федерация“.

В същото време Руската федерация изгражда имиджа на ЕС като „организация, на която не бива да се вярва“, тъй като според пропагандните канали „Западът ще пожертва Източна Европа, ако войната се пренесе там“ или „Западът ще падне“.

Дискредитираща кампания срещу украинските бежанци.

Кампанията за дискредитиране на украинските бежанци започна почти веднага след пълномащабното нахлуване.

Сред гражданите на държавите, които приемат бежанци, пропагандата популяризира традиционни антимигрантски послания за социален паразитизъм, нарастваща престъпност, евтина работна ръка, която се изхвърля на пазара на труда. А също и„непреодолими“ културни различия между гражданите на Украйна и страните от ЕС и свързаните с това конфликти . Поради факта, че тези съобщения не корелират с реалността, пропагандата активно използва откровени фалшификати. Руските пропагандисти наричат ​​доброжелателното отношение към украинците към жителите на страните от Глобалния Юг „бял ​​расизъм“, противопоставяйки украинските бежанци на мигранти от Африка и Близкия изток.

Кампаниите за дискредитиране на украинските бежанци са част от информационната война на Русия. Кремъл се опитва да повиши градуса на антиукраинската истерия сред руснаците и да увеличи подкрепата за агресивната война, да деморализира и дезориентира украинците, а също така да понижи нивото на подкрепа за Украйна на Запад.

Основната задача на пропагандата за гражданите на европейските страни е да убеди публиката, че притокът на бежанци от Украйна ще се отрази негативно на благосъстоянието и сигурността на местните жители. Негативното отношение към украинците трябва да се трансформира в негативно отношение към Украйна като цяло и да повлияе на нивото на нейната подкрепа. За целта се разпространяват следните съобщения:

Украинците са бреме за данъкоплатците

Правителството се грижи повече за бежанците, отколкото за собствените си граждани;

Украинците се държат нагло, повреждат имущество и извършват престъпления срещу местните жители;

Украинците са носители на опасни болести и могат да заразят местното население.

Каналите за разпространение на тези съобщения са социални мрежи, канали в Telegram, руски информационни ресурси (по-специално мрежата от сайтове на информационни агенции Sputnik), както и съмнителни сайтове. Периодично местните таблоиди се превръщат в източник на „пържени“ новини.

Намеса в избори.

Русия участва в различни форми на операции за влияние, особено по време на избори в западните страни.

Руската намеса в чуждестранни избори не е ново явление. Кремъл има история на използване на дезинформация, пропаганда, кибератаки и други тактики за намеса в демократичните процеси по света. Президентските избори в САЩ през 2016 г. и референдумът за Брекзит в Обединеното кралство са отлични примери за руска намеса в западните демокрации.

Основните цели на руските операции за влияние в контекста на изборите включват:

Дестабилизация на ЕС. Русия се стреми да използва съществуващите различия в рамките на ЕС, увеличавайки социалното и политическото напрежение. Подкопавайки единството на страните-членки на ЕС, Русия се стреми да отслаби способността на блока да действа съгласувано по въпроси, важни за Москва.

Популяризиране на проруски кандидати. Чрез кампании за дезинформация и пропагандни усилия Русия се стреми да повиши перспективите на политическите кандидати, които симпатизират на руските интереси. Това може да включва разпространение на невярна информация за конкуренти или партии, за да се насочи общественото мнение в полза на проруски фигури.

Подкопаване на доверието в демократичните институции. Друга ключова цел на руските операции за влияние е да се подкопае доверието в демократичните институции и да се постави под съмнение легитимността на изборните процеси. Като поставя под съмнение честността и прозрачността на изборите, Русия може да създаде усещане за хаос и несигурност сред избирателите.

Ефективността на тези разкази и възприемането им в държавите-членки на ЕС варира в зависимост от местния политически климат, нивото на медийна грамотност сред населението и ефективността на усилията на ЕС за борба с дезинформацията.

Източник: УКРИНФОРМ/Превод: SafeNews
Още новини четете в категория Свят
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News