Украйна нанесе нова серия далекобойни удари дълбоко в руския тил, а картата на атаките този път се разтегна от Воронеж и Таганрог до окупирания Крим. Докато фронтовата линия продължава да кърви с хора и техника всеки ден, войната все по-осезаемо се пренася и зад бойните позиции, там, където Москва дълго време смяташе, че е недосегаема.

В Севастопол избухна пожар в щаба на авиацията на руския Черноморски флот на улица „Гогол“

Според информация от мястото сградата е изгоряла почти напълно. Над града отново се чуваха сирени, а кадри с дим и пламъци бързо заляха социалните мрежи. За Крим подобни сцени вече не са изключение, а тревожна рутина, която все по-често напомня, че полуостровът е в обсега на украинските удари.

Паралелно с това украински ракети и дронове удариха военни обекти край летище „Балтимор“ във Воронеж. Именно там са базирани самолетите Су-34 на 47-ми бомбардировъчен полк, използвани многократно при удари срещу украински градове. Местни жители съобщават за експлозии и активна работа на руската противовъздушна отбрана, а небето над района за часове се превърна в хаотична смесица от сирени, дим и паника.

На юг, в Туапсе, пламна морски терминал след нова украинска атака. Пристанището е ключова част от руската петролна и логистична инфраструктура и всеки подобен удар удря не само по военната машина, но и по нервната система на руските доставки. Огънят освети нощта край брега, а видеа от района показаха огромни кълба дим над терминала.

Украинските специални сили междувременно съобщиха, че са унищожили руския ракетен кораб „Град“ от клас Buyan-M в езерото Онега. Атаката е извършена с няколко дрона и отново показва как евтините безпилотни системи постепенно превръщат дори тежко въоръжените руски кораби в уязвими мишени.

Иронично време за скъпите военни доктрини на Кремъл.

Милиарди за флот, а срещу него летят машини, които приличат на нещо сглобено в гараж от ядосани инженери с прекалено малко сън.

Ударите не спряха дотук. Поразени са команден пункт на зенитно-ракетен комплекс Buk-M2, радар Nebo-SV в Луганска област, влекач за система S-350 Vityaz, както и руски логистични цели в окупираните територии.

Всичко това идва на фона на официалния старт на украинската програма “Logistics Lockdown”, за която Киев вече е отделил първоначален бюджет от 5 милиарда гривни. Целта е ясна – системно разрушаване на руските тилови доставки, складове и транспортни маршрути.

Първите последствия вече се усещат. В окупирания Мелитопол се образуват опашки по бензиностанциите заради прекъснати доставки. Войната постепенно започва да изяжда логистиката отвътре, а именно логистиката е онова невидимо гориво, без което дори най-голямата армия се превръща в колона от неподвижна техника.

Украйна продължава и технологичната надпревара. Модернизираните морски дронове Sea Baby вече могат да изстрелват FPV-дронове и термобарични ракети директно от морето. На фронта вече се използва и новият ударен дрон FP-2 с бойна глава от 170 килограма, а версията с 200 килограма е преминала тестове и влиза в производство. Войната все повече прилича на лаборатория за нов тип бойни действия, в която класическите армии се сблъскват с евтини, гъвкави и смъртоносни технологии.

На този фон Володимир Зеленски изпрати спешно писмо до Доналд Тръмп и Конгреса с предупреждение, че Украйна изпитва критичен недостиг на системи Patriot и ракети за противовъздушна отбрана след масираните руски удари. Киев се опасява, че забавянето на западната помощ може да отвори опасни пробойни в защитата на украинските градове.

Русия междувременно продължи атаките срещу цивилни

В Херсон е ударена детска площадка, при което е убит баща, а майка и двете й деца на 3 и 6 години са ранени. Одеса също бе атакувана с дронове. Ударени са жилищни сгради, магазин и клон на Nova Poshta, а сред ранените има и 12-годишно дете.

Това е мрачният паралел на войната през 2026 година – докато едната страна удря логистика и военни бази, другата продължава да праща дронове и ракети към жилищни квартали.

Москва вече открито заплашва с „постоянни системни удари по Киев“, а руски депутати призовават за масирани атаки срещу мостовете над Днепър и летище Бориспил. Реториката става все по-агресивна, сякаш Кремъл се опитва да компенсира нарастващото усещане, че тила му вече не е защитен.

Британското разузнаване оценява руските загуби на почти 500 000 убити от началото на пълномащабната война. В същото време Европейският съюз удължи санкциите срещу Русия до май 2027 година, а Швеция подготвя трансфер на изтребители Gripen за Украйна. НАТО също все по-сериозно обсъжда риска от руски хибридни провокации в Балтика, докато украинските дронове продължават да удрят пристанища, през които преминава близо 40% от руския износ на нефт и газ.

Войната вече не изглежда като класически сблъсък фронт срещу фронт

Украйна се опитва да направи руския тил уязвим и скъп за поддържане. Русия от своя страна се стреми да остави украинските градове без защита и без достатъчно противовъздушна отбрана.

И въпросът вече не е дали Украйна може да отвърне на ударите. Въпросът е дали Западът ще успее навреме да запълни дупките в украинското ПВО, преди Кремъл да превърне това забавяне в още разрушени квартали, още сирени посред нощ и още убити цивилни.

Защото войната отдавна престана да бъде само битка за територия. Тя се превърна в битка за това кой ще издържи по-дълго под постоянния натиск, страха и изтощението.

Чудесно постижение на човешката цивилизация. XXI век, изкуствен интелект, космически програми… и пак стигнахме до дронове над детски площадки. Потресаващо!

Източник: ВСУ