Уилям Шекспир е имал таен брат/сестра: Отдавна изгубен документ, за който се смята, че е написан от бащата на драматурга, всъщност е написан от сестра му Джоан. Кажете думите „сестрата на Шекспир“ и може да се сетите за ирландското поп дуо от 80-те години или за известна песен на The Smiths.
Всъщност повечето хора не знаят, че великият английски драматург някога е имал брат или сестра.
Но според академик от университета в Бристол „няма съмнение“, че тя е съществувала – и отдавна изгубен документ предполага, че тя също е имала интерес да пише.
Джоан Шекспир, която е била пет години по-млада от брат си Уилям, е написала религиозен документ, наречен „Духовно завещание“, разкрива проучване.
Досега учените смятаха, че документът е написан от бащата на Уилям, Джон, но това погрешно предположение може да се дължи на грешка в транскрипцията и полови предразсъдъци от онова време.
Новото проучване е проведено от професор Матю Стегъл от катедрата по английски език на университета в Бристол, който казва, че днес Джоан е „почти неизвестна“.
„Няма илюстрации на Джоан, само седем листа хартия от нейния живот, които посочват нейното име, но без съмнение тя е съществувала“, каза той за MailOnline.
„Това е почти нормално за курса за хартиена следа за не много богата жена от 17-ти век.“
Джоан Шекспир беше пет години по-млада от брат си и в по-късните години от живота му беше единственият му значим жив роднина, освен съпругата и дъщерите му.
През целия си живот Джоан живее в семейния дом на Хенли Стрийт в Стратфорд на Ейвън – известен като родното място на Уилям и сега голяма туристическа атракция.
Смята се, че се е омъжила за търговец без пари, в който момент името й се променя на Джоан Харт.
Тя има четири деца и надживява съпруга си и известния си брат и сестра с 30 години, живеейки тихо в част от старата семейна къща на Шекспир.
Проучването на професор Стегъл се фокусира върху важен документ, известен като „Духовното завещание“, намерен от зидар в гредите на къщата на Шекспир около 1770 г., но за съжаление сега е изгубен.
„Последно е записано през 1790 г., когато е изпратено обратно на собственика си, който управлявал кръчма в Стратфорд“, каза професор Стегъл пред MailOnline.
„Предполагам, че е било изложено в неговата кръчма и е било изхвърлено при ремонт или нещо подобно.“
Има препис, направен от документа, отпечатан през 1790 г., който академикът описва като „най-близкия, който можем да получим“ до оригинала.
В транскрипцията от 1790 г. авторът нарича себе си в първо лице като „Джон“ – но професор Стегъл смята, че това е грешка.
„Това, което имаме, е тази транскрипция от 1790 г., която преписва името като „Джон“ всеки път“, каза той.
„Но е доста често срещана грешка за хората, преписващи документи от седемнадесети век, да тълкуват погрешно името „Жоан“ като „Джон“.
Те могат да изглеждат много сходни с почерка от седемнадесети век, особено ако очаквате да видите името на мъж там.
Spiritual Testament всъщност е английски превод на религиозен италиански текст „The Last Will and Testament of the Soul“.
В него писателят се зарича да умре с добра католическа смърт – което по това време беше спорно, тъй като католицизмът беше силно неодобрен.
Например, един откъс гласи: „Аз с готовност ще приема смъртта по какъвто и начин да ме сполети, съобразявайки волята си с волята на Бог; приемайки същото като удовлетворение за моите грехове и като благодаря на божественото му величие за живота, който ми е дал.’
Векове наред предположението, че авторът е бащата на Шекспир Джон, подклаждаше убеждението, че той е бил скрит католик.
За да разследва, професор Стегъл използва Google Books и други интернет архиви, за да проследи ранните издания на този текст на италиански и шест други езика, много от които издания оцеляват само в едно копие и са разпръснати из библиотеките на Европа.
Според професор Стегъл Духовното завещание не може да е написано от Джон, защото „Последната воля и завещанието на душата“ е публикувана през 1613 г., повече от десетилетие след смъртта на Джон през 1601 г.
Това доказа, че е от няколко години след смъртта на Джон Шекспир и така авторът на английския превод, открит в дома на Шекспир, всъщност е единственият друг възможен Дж. Шекспир – Джоан – живяла от 1569 до 1646 г.
В своето изследване професор Стегъл твърди, че Джоан е адаптирала „Последната воля и завещанието на душата“, за да създаде Духовното завещание през 1630-те години.
Проучването не само разкрива, че всъщност Джоан, а не Джон, е била най-близката католичка, но и че тя се е интересувала от писане като брат си.
В крайна сметка историческите предразсъдъци по отношение на пола може да са изиграли роля в затъмняването на истината за това кой е адаптирал това копие на Духовното завещание в семейството на Шекспир.
„Досега никой не е виждал, че това принадлежи на нея, защото никой не е смятал, че документ като този може да принадлежи на жена“, каза професор Стегъл.
„Сестрата на Шекспир“ е и името на известно есе на Вирджиния Улф за това как Джоан никога не би могла да се надява да бъде писател или да запази писането си.
„Тя се превърна в нещо като символ на всички изгубени гласове на ранните модерни жени“, добави професор Стегъл.
„Има стотици хиляди думи, оцелели от нейния брат, и досега нито една, с каквото и да е описание, от нея.“
Изследването, публикувано в списанието Shakespeare Quarterly , е част от работата на професор Стегъл върху предстоящата биография на Уилям Шекспир.
Източник – Daly Mail/Превод:SafeNews
